140 българи са били включени в експеримент за въздействието на халюциногена ЛСД, провеждан между 1964 и 1969 г. в София. Сред участниците има студенти, лекари, научни работници, художници, театрали, но и психично болни и затворници.
Трима млади офицери също са подложени на него по настояване на военните.
Инициатор и ръководител на изследването е д-р Марина Бояджиева, психиатър - по онова време млада асистентка в катедрата по психиатрия на медицинския факултет, който тогава е към Софийския университет. По резултатите от експеримента тя пише кандидатска дисертация.
Всички участници в изследването са се включили доброволно и са подписали декларации за съгласие. За това как е протекъл експериментът при всеки участник и какви усещания и преживявания е споделял той под въздействието на наркотика, са водени индивидуални протоколи. Участниците сами са описвали преживяваното или са удостоверявали с подписа си, че отразеното в протокола е истина, ако той е бил изготвян от друг, докато те са били на ЛСД. Информацията от протоколите се пази и до днес. Липсват единствено тези за участието на офицерите доброволци, защото военните прибират протоколите веднага след сеансите.
В онези години ЛСД още не е инкриминиран като наркотик с висока степен на обществена опасност и с него се експериментира много по света. Изследванията на д-р Бояджиева са съвсем официални и се провеждат със знанието на шефовете й. Даже в съавторство с един от тях публикуват статия за резултатите при затворници симуланти.
Д-р Бояджиева получава ЛСД директно от лабораторията на производителя - базираната в Швейцария Sandoz Pharmaceutical Company. Носи й го на крака някой си господин Рене. Бояджиева не му го е плащала и не й е известно някой да го е правил. Веществото се получавало готово пречистено в ампули по 25 микрограма. Поставяло се с инжекция.
"Това е доза, достатъчна да предизвика промяна в състоянието, но е толкова минимална, че няма никакви физически изменения. Променят се само психологическите нагласи. Ефектът винаги е налице, но при различните хора се проявява различно", обяснява лекарката.
Около експериментите тогава не се пази тайна, напротив - канят се колкото се може повече доброволци, за да дадат по-богат материал за анализиране. Никой не е получавал пари за участието си в експеримента.
"Включиха се мои приятели. Художници рисуваха под влияние на ЛСД и работите им бяха много интересни и някак си модернистични.
През този експеримент минаха някои известни и днес хора на науката, изкуството и дори политиката. Естествено, и лекари. Аз, разбира се, също съм вземала ЛСД за целите на изследването", разказва д-р Бояджиева.
Експериментите винаги се провеждат в клиниката и с готовност за интервенция при нужда, най-често по време на дежурствата на д-р Бояджиева в стаята на лекаря на втория етаж. Събират се по няколко души, медицинска сестра им бие ЛСД и докато чакат да подейства, си подготвят листове и химикалки, за да записват на момента какво преживяват. Някои предпочитат вместо да пишат, да говорят. Тогава друг води протокола. "Но е напълно възможно усещанията да се опишат и впоследствие, защото всичко се помни, след като е преминало действието на ЛСД", казва д-р Бояджиева.
Военните я намират в клиниката, където работи, и я канят да направи експеримент с техни хора и на техен терен. Обясняват й, че това е секретна мисия, и тя подписва декларация, че ще мълчи.
Изследването се провежда във Военна болница в присъствието на военен лекар психиатър и полковника, който се свързва с Бояджиева. Тя вече не си спомня името му, но тогава останала с впечатление, че е от разузнаването. За експеримента й водят трима цивилни младежи, които според нея били млади кадрови офицери, а не наборници, още по-малко пък новобранци. Били интелигентни и приятни, добре възпитани. Подписват се, че доброволно се включват в изследването. Провеждат го като при цивилните - със същата доза ЛСД и при същите условия. Д-р Бояджиева води протоколите, дълги по няколко страници. Момчетата ги прочитат и подписват.
"Офицерът веднага ги взе с думите "На вас не ви трябват, имате си достатъчно", разказва д-р Бояджиева. Затова и не включва в научния си труд нищо от тях. Всъщност това не било голяма загуба, защото военните доброволци не показали резултати, по-различни от цивилните.
"Военните искаха да знаят как действа ЛСД. Най-много питаха дали наистина предизвиква халюцинации. Изглежда, бяха чували някакви тревожни неща за експериментите, които се провеждаха по същото време в САЩ, защото искаха да знаят може ли ЛСД да бъде използван като оръжие. Буквално ме питаха:
"Могат ли с него да ни подлудят?"
Обясних им, че не могат. И че въобще ЛСД не става за оръжие. Първо, от него не се губи връзката с действителността. Ако пък целта е тази, тя е безсмислена, защото тогава нямаш контрол над този, който е взел ЛСД.
Второ, ако препаратът се приеме в много голяма доза, човек или ще се отрови, или ще заспи. Колкото по-голямо е количеството, толкова по-малък е психотичният елемент, колкото количеството е по-малко, толкова повече се отива към психотични явления, но пак се запазва връзката с действителността. Тези, които си го приготвят сами, защото е лесен за правене, знаят колко трябва да вземат, за да им подейства. При различните хора количеството е различно.
Трето, за да се използва като масово оръжие, ЛСД трябва да бъде приготвен в такъв вид, че да може да въздейства на много хора изведнъж и едновременно. Проблемът не е, че не може да бъде произведен, а в това, че не можеш да го контролираш така, че да поразява само враговете, а да щади твоите. В открита война е неприложим. Проблемът с всички психофармакологични вещества е, че те не могат да бъдат контролирани", казва лекарката.
Д-р Бояджиева твърди, че след като обяснява на военните, че ЛСД не става за оръжие, те престават да я търсят.
"24 часа" изпрати до военното министерство и ВМА въпроси за причините за интереса на военните към експериментите. Ще ги публикувамеведнага, щом ги получим.
Освен д-р Бояджиева само още една жена психиатър е правила експерименти с ЛСД - при олигофренни деца. Други легални изследвания с психоактивни вещества у нас не са провеждани.
Разработките на Варшавския договор били само за отбрана
B началото на 2009 г. унгарският експерт по биологични и химически оръжия Лайош Рожа публикува свое проучване за психоактивните вещества, които военните от Варшавския договор (ВД) са обсъждали като потенциални оръжия. Проучването на Лайош Рожа е въз основа на разсекретени документи на Комитета за отбрана на бившата Унгарска народна република (УНР). През 2007 г. те са предадени на Унгарския държавен архив и оттогава са достъпни за изследователите.
Значителна част от тези документи се отнася до заседанията на Комитета за отбрана в периода 1962-1978 г. В тях се съдържа информация за изследователски проекти на Варшавския договор по т. нар. наркооръжия
Документите съдържат протоколи от заседания и доклади на Комитета за отбрана на УНР, на които са обсъждани и военномедицинските конференции на страните от Варшавския договор, провеждани ежегодно между 1962 и 1977 г. Домакин на две от тези конференции била България - през 1963 г. и 1971 г. И двете били във Варна.
Според Рожа въз основа на информацията, съдържаща се в разсекретените документи, могат да се направят изводите:
1. Военномедицинските началници на Варшавския договор са разглеждали наркотиците като потенциално оръжие от началото на 60-те години поне докъм 1978 г.
2. Участието във военномедицинските конференции е било ограничено до военни експерти с висок чин. Това е позволявало там да се говори без заобикалки. Но от наличните доклади става ясно, че на тях не е ставало дума нито за конкретни вещества, нито за по-общи проучвания, разработвани с нападателна цел. Обсъжданията са били свързани изключително с възможностите за отбрана. Фокусирали са се върху разработването на антидот наметиламфетамин и върху лечението на ефектите от него.
"Това, разбира се, не означава, че нападателни действия не биха могли дасе обсъждат в рамките на по-потайни и недокументирани контакти", отбелязва обаче изследователят.
3. Химическата идентичност на дрогите, избрани от Варшавския договор за "моделни оръжия", отговаря на тази, по която на Запад в онзи момент се правят разработки за наркооръжие.
4. В програмата MKULTRA на ЦРУ на стимуланта метиламфетамин се гледа като на мощна "дрога на истината". По същото време и самото ЦРУ се опитва да разработи фармацевтични контрамерки срещу неговото фармакологично действие и "наркотичния опит", свързан с употребата му. Но не постига резултат. Затова в ЦРУ стигат до заключението, че единствената сигурна защита срещу това някой да бъде подложен на разпит, след като му е бил даден метиламфетамин, е всячески да се предотвратява приемането му от разпитвания.
Комитетът за отбрана на Унгария разглежда доклад за военномедицинската конференция във Варна през 1971 г. Въз основа на него излиза със становище:
"От опита през 1970-1971 г. трябва да заключим, че не е постигнат съществен напредък в проучването на начина на действие на определени психохимикали и в производството на антидот за тях. Значими резултати в тази посока не могат да се очакват дори в дългосрочна перспектива главно заради неадекватни интелектуални и финансови възможности.
Затова изглежда необходимо дасе прекрати работата по тази точка от дневния ни ред."
И наистина Комитетът за отбрана отменя тези изследователски проекти със своя резолюция.
От документите става ясно и че Унгария взема участие "в изследванията на психохимическите вещества като оръжие с оглед тяхното действие и средствата за лечение на техните токсични въздействия".
Като вещество, подходящо за опити, се споменава метиламфетамин, който вече е синтезиран в експерименталния медицински изследавателски институт към Унгарската академия на науките. Изследванията продължават и във фармакологичния институт на медицинския университет в Будапеща.
В доклад за планирарането на периода 1970-1975 г. сред приоритети е проучване за "възможни въздействия, профилактика и лечение на отравяния, причинени от токсични психохимически вещества" с участието вече и на Държавния институт по психиатрия и неврология-Будапеща.
Според автора на статията назоваването на този институт не е случайно. Първо, защото бил много добре оборудван за изследвания с хора; второ, името му било намесвано около злоупотребите на комунистическия режим в Унгария в тамошните психиатрични клиники. (24часа)
КЪРТИЦИ
В същата публикация унгарският изследовател прави преглед и на "източниците", които осигуряват уж вътрешна информация за наркоразработки на соцлагера. Той пише:
След смазването на Пражката пролет в САЩ бяга чешкият генерал Ян Сейна - шеф на комитета за отбрана на Чехословакия и на структурата, отговаряща за личния състав към министъра на отбраната на Чехословакия. Пред щатските власти Сейна твърди, че е участвал в чешката програма за наркооръжия от 1956 г. до бягството си в САЩ. Според него програмите всъщност са 2 - едната с кодовото название "Дружба на народите" била насочена към осъществяването на мащабен наркотрафик, с който да се деморализира обществото на Запад. Другата програма - "Флейта" - целяла да порази вътрешния враг - политически дисиденти, религиозни лидери и др.
Десетилетие по-късно в САЩ бяга и румънският ген.-лейт. Йон Михай Пакепа - бивш шеф на румънската тайна полиция. Той също потвърждава съществуването на двете програми, обаче твърди, че Румъния ги е разработвала или независимо от останалите страни от Варшавския договор, или в сътрудничество с Куба.
Съществуването на програма "Флейта" е потвърдено и от т.нар. Кан Алибек - първи зам.-шеф на съветската програма за биологично оръжие, дезертирал в САЩ през 1992 г. Според него "Флейта" била насочена към развитието на вещества за манипулиране на поведението и се провеждала в психиатрични клиники в Москва.
"Твърденията на тримата обаче не се потвърждават от никакви документи, затова недоверието към тях все повече расте", отбелязва Рожа.
ЦРУ пробва дрога и хипноза в секретната програма MKULTRA
Проект MKULTRA е кодовото название на секретна изследователска програма на ЦРУ, провеждана от центъра му за научно разузнаване. Неин шеф е психиатърът д-р Сидни Готлиб.
MKULTRA стартира по заповед на шефа на ЦРУ Алън Дълес на 13 април 1953 г. Смята се, че тя е отговорът на САЩ на разработките за контрол върху съзнанието и поведението, провеждани интензивно от Съветския съюз, Китай и Северна Корея. Тези техники били прилагани от тях върху американци военнопленници от Корейската война. ЦРУ също иска да използва подобни методи, включително и спрямо несговорчиви чуждестранни лидери. Има данни, че за целта "контрол върху съзнанието" сапроучвани хипноза, химически, биологични и радиологични средства.
На 9 юни 1953 г. д-р Сидни Готлиб одобрява подпроект на MKULTRA, който се отнася специално за проучване на ЛСД. Постепенно това вещество започва да доминира в експериментите. Твърди се, че то е давано на нищо неподозиращи служители на ЦРУ, военнослужещи, лекари, правителствени агенти, проститутки, душевноболни и цивилни, за да се изследват реакциите им.
Макар по онова време ЛСД все още да е легално вещество, вербуването им било незаконно. С някои от участниците в експеримента били правeни екстремни опити - на един ЛСД бил даван в продължение на 77 последователни дни.
Постепенно обаче ЛСД отпада от програмата, защото изследователите определят ефектите от употребата му като непредсказуеми, макар понякога да успяват да измъкнат информация от разпитван с него.
От един документ за програмата от 1955 г. стават ясни мащабите и широкият обхват на проучванията, свързани с вещества за манипулиране на съзнанието. Освен вече напредналите разработки по "серум на истината" и дроги за загуба на речта се започва работа и по много нови. Целите им: да предизвикват умствено объркване и нелогично мислене, да променят структурата на личността, да понижават амбицията и ефективността при работа, да предизвикват еуфория, но без последващ срив, да индуцират амнезия за събития непосредствено преди приемането на веществото или за времето на въздействето му и т.н.
Проектът е прекратен след скандалните разкрития, че за целите му са използвани нищо неподозиращи граждани на САЩ и Канада. За първи път общественото внимание е насочено към него от американския Конгрес през 1975 г. след разследване и доклад на т.нар. комисия "Рокфелер". Опитите за пълно разкриване на истината са сериозно възпрепятствани от това, че шефът на ЦРУ Ричард Хелмс през 1973 г. нарежда да бъде унищожен архивът. Затова освен на малко оцелелите документи разследващите разчитат на свидетелствата, дадени под клетва от преки участници в програмата.
През 1977 г. сенатор Тед Кенеди, член на комисията "Рокфелер", казва пред Сената: "Зам.-директорът на ЦРУ разкри, че повече от 30 университети и институции са били въвлечени в програма за интензивни тестове и експерименти, които са включвали тайни опити с наркотици върху неподозиращи граждани. В резултат има поне един починал - д-р Олсън. От своя страна ЦРУ признава, че от тези опити е имало незначителен научен резултат. Агентите, които са наблюдавали експериментите, не са имали нужната научна подготовка, за да ги оценят."
С програмата MKULTRA се свързва инцидент от 1951 г. в малко френско село. Един ден всичките му жители изпадат в психоза. Установява се, че хлябът, доставен сутринта в селото, е "обработен" с ЛСД. Подозрението е, че това е дело на ЦРУ иче дрогата като средство за масово поразяване се пробва още преди официалното стартиране на програмата. (24часа)
Най-красивата дума е икиндия
Протоколите от експеримента с ЛСД на д-р Бояджиева още се пазят. Цитати илюстрират някои от ефектите на веществото. За промени в мисленето и емоциите свидетелства студент по медицина:
"Имам предпочитания към определени думи, свързани с цветове и мелодии. Харесвам тези, в които звукосъчетанията наподобяват топли жълтозлатни убиточервени тонове. Представите, които се извикват в съзнанието ми, са съвсем "сухи". Опитвам се, но
не мога да си представя вода
В момента най-хубавата дума за мен е "икиндия", в която само буквата Н е малко "хигроскопична". Намирам думи като светлозарен, драгоценен, самороден, деликатен."
Друг участник за промени във възприятията:
"...Питате ме дали съм се променил. Да, много, но нямам деперсонализация (промяна в усещането за тялото или личността - б.а.). Всичко ми се набива в очите. Светът е променен, но не и аз самият. Освен чувство на приятна лекота усещам се много отпаднал, студено ми е и като че ли целият свят ме е натиснал. Цветовете са менящи се тонове, преливат един в друг, зеленото става по-наситено, тъмно-черно-зелено, червеното е голямо пламъче, но постепенно избледнява, всичко идва до мен като ехо, минало през филтър."
"Всичко се движи вълнообразно. Гледах рибата в аквариума и си мислех как ли ще изглежда печена. Изведнъж малки рибки се разпръснаха пред очите ми. Много мелодии, образи, цветове изпълват света. Малки, почти недоловими телесни промени (само като се мръднеш леко) провокират тези образи. Но разбирам, че това е моята собствена фантазия и не саистински халюцинации, а образите са генерирани от въображението. Преживяването не ми изглежда ново, а само по нов начин илюстрира реалността."
Проф. Бояджиева разказва: "Един от доброволците прояви шизофреноподобни симптоми. В началото се включи в общото повишено настроение, но постепенно стана враждебен, поиска да си ходи. След няколко дни даде следните писмени обяснения: "Постепенно започнах да губя връзка с реалната действителност. Знаех много добре, че съм с приятели и съм взел ЛСД, но усещах всички все по-далече. Стори ми се, че съм абсолютно сам и в непрогледен мрак.
Никаква връзка между мен и останалите. Стори ми се, че ме гледат враждебно и обмислят по някакъв начин да ми сторят зло. През всичкото време бях полукритичен, само много ме беше страх да не полудея... Имах непрестанното усещане, че се движа в пространството без опора. Знаех, че съм седнал на стол, но душата ми се рееше някъде. Някаква първична тъга и страх ме обзе. Бях много безпомощен пред нещо неясно, почти мистично, което ме изпълваше със страх."
"Това прилича на шизофренна картина, но всъщност не е, защото трае само докато е въздействие на веществото", обяснява д-р Бояджиева. (24часа)
Д-р Марина Бояджиева: С ЛСД разобличихме затворници симуланти
Доц. д-р Марина Бояджиева е психиатър, доктор на медицинските науки. Консултант на СЗО (Женева) и на Европейската здравна организация (Копенхаген) по въпросите на наркоманиите и алкохолизма.
Била е директор на клиниката за лечение на зависимости в Суходол. Дългогодишен преподавател в Медицинска академия.
- Д-р Бояджиева, какви ефекти на ЛСД наблюдавахте по време на експериментите?
- ЛСД е смятан за халюциноген и за психозомиметичен препарат, т.е. предизвикващ психотични симптоми. Но по време на нашите експерименти не се е стигало до психози. До психоподобни състояния - да, описала съм ги, но психоза в истинския смисъл, причинена от самото ЛСД, не съм виждала. Все пак работихме с минимална доза, което прави експеримента напълно контролируем.
Обявиха ЛСД за по-активен, отколкото е. Към него не може да се привикне и да се стигне до наркомания, няма жажда да се приема постоянно, както е при другите наркотици. Не води до загуба на връзката с реалността или на ориентацията. Преживяваш разни неща, но си тук, в този свят и знаеш, че си тук.
Всичко се осъзнава и се помни.
- Какъв е смисълът да го вземаш тогава? Как се "надрусваш" с него?
- ЛСД променя възприятията за цвят, интензитет на образа, за разстояние, тактилните усещания. Цветовете стават по-ярки, по-отчетливи. Променят се и емоционалните усещания - може да се появи чувство за тревога или пък, ако слушаш музика, да изпиташ въодушевление. Чувствата бързо се сменят. Въображението се развихря, но халюцинации в смисъл да се виждат неща, които не съществуват, няма. При нашия експеримент никой не съобщи за истински живи зрителни или слухови халюцинации. Нито за неслучващи се в момента неща, които се "виждат" като на филм. Някои по-чувствителни прибавяха по нещо, но това е, защото им се е включвало въображението. И те го отчитаха.
Критичността на мисленето се запазва.
ЛСД води до промени в мисловната сфера - появяват се нови идеи, мисленето се забавя или се ускорява по темп, динамика, съдържание. Прилича на разкъсаното мислене при шизофрения, но в същото време е свързано, и то на някакво като че ли по-символично равнище, отколкото е всекидневното мислене.
- Каква е най-радикалната промяна в съзнанието, която наблюдавахте по време на експеримента?
- Вид деперсонализация. Изследваният свидетелства: "Стапям се, разтварям се, станал съм въздух, няма ме." Но след малко, като попремине действието на веществото, казва: "Не, не беше така, аз само си го представях." Човек сам се коригира, защото няма загуба на критичност.
При ЛСД състоянието не е така психотично, както е при шизофренията, но наподобява напълно. Обаче е временно. Разграничава ги епизодичността, това, че при ЛСД се получава само докато трае действието на веществото - най-много час-два.
- Има ли обективен начин да се "хване" какво се случва в съзнанието - примерно енцефалограмата показва ли някакви отклонения?
- Не, правила съм енцефалограми, но не показват изменения. Няма никакви физически изменения освен леко разширение на зениците. Нито тремор, нито зачервяване, нищо. Не остава и в урината.
- Експериментирали сте с ЛСД във връзка с вашия професионален клиничен интерес към шизофренията. Какво установихте?
- ЛСД несъмнено води до промени, които независимо че са различни, винаги са налице. От най-общи промени на организма и личността, които се свеждат до лабилизиране на биотонуса - т.е. настроението се колебае, може да се повиши или понижи. До известни промени в преживяването на идентичност на аза - "т.е. аз се загубвам, не съм аз, не знам кой съм и къде съм.
Тези промени показват сходство с шизофренията
Според мен и при ЛСД, и при шизофрения се наблюдава известно разклащане на механизмите на адаптация, които стоят в основата на всяко психично заболяване.
Та понеже ЛСД е психозомиметик и халюциноген, искахме да видим до какви психотични симптоми води и приличат ли те на шизофренията. И може ли да се сравнят, така че да се направят изводи за механизма при нея.
Шизофренията не е болест, която може да бъде открита в епруветка. Много малко е физическият елемент. Развива се спонтанно. Може и да има генна предпоставка, но зависи от характера, от обстановката, от битието. Ако те се съчетаят в даден момент снякакви психотравми, болният ще получи психоза шизофрения. Но ако не съвпаднат тези фактори, няма да боледува, дори и да носи гена.
- Може ли на човек, за когото има съмнения, че страда от психоза, да се даде ЛСД с цел да се предизвика състояние, което да се анализира?
- Да, и сме го правили и с шизофренно болни, и с депресивно болни. Истинската депресивна психоза се нарича маниакално депресивна и има 2 фази - мания и депресия. При някои хора има само периодична депресия, при други фазите се редуват.
Правили сме ЛСД при мания и се е получавало така, че се е превръщала в депресия.
И обратното. Т.е. като сме разклащали биотонуса, който естествено се разклаща при болестта, става така, че фазите се обръщат.
- Какъв е смисълът от това? Може ли двете фази да бъдат уравновесени така, че болният да живее нормално?
- Да, става. Тежката депресия се лекува трудно, но ако я накараме да премине в мания, която се прекрати след час-два, психозата се "изчерпва". Болният се успокоява, държи се като здрав и може да живее нормално.
- Това само в рамките на експеримента ли сте го правили, или сте го прилагали като терапевтичен метод?
- Само в рамките на експеримента. Не сме го прилагали в лечението, защото това не беше нашата задача и защото ЛСД не е лечебен препарат.
- Може ли ЛСД да се използва за диагностика?
- Тест с ЛСД не може да се използва като диагностичен метод или като предвестник за бъдещ риск. Това би било и неетично, и незаконно. Понеже не можеш да предвидиш и гарантираш реакцията на болния, ще го подложиш на риск, което е недопустимо.
- Може ли човек да бъде манипулиран да прави или говори разни неща, докато е под въздействието на ЛСД?
- На фона на прием на ЛСД сме опитвали със сугестия да насочим реакцията. Възможно е!
Изследваният може да бъде накаран да има определена нагласа, да се насочи в промени на възприятно-представната сфера и към промени в мисленето. Т.е. да бъде накаран да се фиксира повече върху определена сфера на психиката - примерно да си концентрира вниманието. Не може обаче да бъде накаран да преживява определено нещо, но може да бъде насочен да разказва за мислите си в момента.
- Има ли значение характерът на човека за това как ще се повлияе от ЛСД?
- Характеровите особености определено имат значение за формирането на ЛСД реакцията, обаче кои от тях и как точно я определят, е изключително трудно да се прецени. Реакцията на ЛСД е различна при екстровертните и интровертните личности. При интровертните реакцията е по-слабо интензивна, но е по-продължителна.
- Защо давахте ЛСД на затворници?
- В съдебнопсихиатричното отделение към психиатрията в София имаше затворници, които симулираха болест или психоза. Направихме с ЛСД тест за диференциална диагноза между симулация и психоза и хванахме симулантите. ЛСД разбърква малко възприятията и мисленето, така че те загубват способността да си поддържат “ролята”. Ако обаче наистина са психотични, ще обогатят психозата.
- Щом ЛСД изкарва някого от "роля", не може ли да го принуди да казва истината, дори той да не иска?
- Не веществото ги кара да говорят истината, а това, че им се обърква "сценарият". Може да им се иска да лъжат, но просто не могат, изпускат се.
- А не може ли, вместо да лъжат, да премълчават?
- Може, но човек, ако е наблюдаван постоянно, от поведението му става ясно, че нещо крие.
- Опишете някои свои усещания под въздействието на ЛСД.
- Докато шофирах, стоповете на колата пред мен ми изглеждаха крайно ярки и поради това много близки. Затова карах на голяма дистанция. Бяха ми променени усещанията за цвят, яркост и разстояние. Като се прибрах, децата ми викат: "Бързо, пиши, рисувай!" И за фон ми пуснаха песента "Lucy in the sky with diamonds" на "Бийтълс".
Или пък гледам през прозореца и изведнъж започва да ми се струва, че в сенките на дървото някой се крие. Ставам тревожна, напрегната. Но през цялото време запазвам връзката с действителността и си давам сметка, че това е само във въображението.