Януш Бугайски: Москва се опитва да вкара клин между България и Македония

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4803764 www.24chasa.bg

- Г-н Бугайски, обобщете накратко изводите за руската външна политика при Путин, до които стигахте, докато подготвяте новата си книга?

- Основната цел на външната политика на Москва е да се възстанови Русия като основен център или поле на властта в един многополюсен или мултицентричен свят. Инструмент за това е създаването на изключителна евразийска зона, която подкопава НАТО и влиянието на ЕС в Източна Европа. Дори там, където не може да окаже натиск или да привлече съседни страни да се присъединят към нейните механизми за интегриране, Москва опитва да ги неутрализира и да им попречи да установят контакт със западните институции. Така, както стана в Украйна. В няколко случая Русия опитва да повлияе на страни, които вече са членове на НАТО и ЕС, така че да подкрепят или да не блокират руските цели. Това може да подпомогне “окопаването” на Русия в активноно й противопоставяне на Запада.

- Какви тактики използва Москва за това?

- Тактиките са краткосрочни средства, стратегиите - по-дългосрочни политики за постигане на определени цели.

Целите на Кремъл

са имперски, затова стратегиите и тактиките са гъвкави, което може да ги направи по-ефективни. Те включват съблазни, заплахи, стимули, както и натиск, когато националните интереси на Русия преобладават над тези на съседите.

Путин често е описван като “опортюнист”, а не като стратег. Но опортюнизмът е метод да се възползва от благоприятните обстоятелства, а не самоцел. Истинският въпрос е какви са целите на Путин да се възползва от възможностите за налагане на руската мощ и колко успешна е политиката му? Целите остават ясни. Но отговорът на всяка засегната страна и на международните участници са по-малко предсказуеми. Следователно, методите, ползвани от Кремъл, изискват гъвкавост, опортюнизъм и импровизация.

- Какви са тези методи?

- Неоимперският проект на Русия не разчита на инструменти от епохата на СССР като идеологическа вярност, военна сила или имплантиране на подставени правителства. Основната цел е да разшири преобладаващото влияние върху външната политика на непосредствените съседи, така че те или да останат неутрални, или да подкрепят дневния ред на Русия. Русия се нуждае от зависими протекторати до границите си. Трябва да се прави

разлика между

националните

интереси на Русия

и държавните

амбиции

Сигурността на Москва не се накърнява от присъединяването на съседни държави към НАТО.

- Успява ли Путин?

- Въпреки че стремежът му да създаде нов Евразийски съюз с център Русия е малко вероятно да успее, имайки предвид ескалиращите икономически проблеми и съпротивата на съседните държави, опитите да се създаде такъв блок може да дестабилизират широк регион в Източна Европа. Украйна, като най-голяма цел на Русия, е пример за имперските амбиции на Москва.

- Какви са средствата?

- Инструментите са разнообразни и може да бъдат разделени в 8 групи: международни, информационни, идеологически, икономически, етнически, политически, социални и военни. С моята съавторка Маргарита Асенова от фондацията “Джеймстаун” сме изброили над 60 средства, ползвани от Москва. Например измамна дипломация. Това може да включва предложения за медиация, мирни преговори и решаване на конфликти. Лъжа, дезинформация и отказ от отговорност за агресията са отличителен белег на руската външна политика.

Засилване на

шпионажа

Налице е широко възраждане на руската шпионска дейност. Русия има стотици офицери от разузнаването на работа в Европа, които ръководят хиляди агенти. Тази шпионска мрежа идентифицира корумпирани политици и уязвими бизнесмени, вербуват правоприлагащи служители и държавни служители. Провеждат се операции, при които целта е вербуване под прикритието на различна кауза, като например природозащитници или свобода на медиите. Периодичните разкрития на руския шпионаж служат за дискредитиране на компетентността на държавните агенции в държавите под прицел.

На информационния фронт се води

кибервойна от

оркестрирани от

Кремъл хакери Има такива примери в Естония, Грузия и Украйна. Това може да доведе до мониторинг на телекомуникациите и заразяване на определени мрежи с вируси. Води се и пропагандна атака чрез контрол на Москва над множество телевизионни обекти, които излъчват програми за повечето бивши съветски републики. Това е ценен инструмент за влияние върху общественото мнение и политическите елити в съседните държави. Това личи в Беларус, Украйна и Молдова, където много от гражданите редовно гледат московски телевизии. Прилагат се и психологически операции, за да се намали доверието в националните правителства и международни институции. Крайната цел на психологическите операции е да се повлияе на политическите решения в други страни и да се подкопае волята за противопоставяне на политиката на Москва.

Война се води и

на идеологическия

фронт

Московските имперски амбиции са подкрепяни от концепцията, че няма етнически групи като украинци и беларуси. Всички те са част от един руски народ и трябва да бъдат обединени в рамките на една и съща държава или съюз. Като аргумент се използват термини като “дълбоката руска душа”.

- Списъкът, както виждам, е доста дълъг...

- Да, има още, които ще разгледаме детайлно в книгата. Тук ще спомена само разпространението на антиевропеизъм. Москва стимулира “пета колона” на движения и партии в рамките на ЕС, които приличат на Коминтерна. Москва ползва асортимент от радикални групировки в Европа като антиглобалисти, антикапиталисти, ултралеви, природозащитници, неонацисти, нихилисти, анархисти.

Война се води и на икономическия фронт. Например чрез

енергийния

натиск

Като доминиращ доставчик на петрол и природен газ, Москва се стреми да задълбочи зависимостта на всички държави в Централна и Източна Европа и някои страни от ЕС. След отмяната на “Южен поток” Кремъл се опита да мобилизира малък кръг от съюзници, за да постави основите на “Турски поток”. Наблюдава се закупуване на стратегически сектори в икономиката, енергетиката, банковото дело и телекомуникациите, печели и политическо влияние. Големите финансови дългове към Русия предоставят възможности за натиск чрез искания за опрощаване на дългове в замяна на собственост на стратегически активи. Проникването на Русия насърчава корупцията, непрозрачността и връзките с организираната престъпност.

Работи се и на етническия фронт. Над 25 млн. от руски етнос и руски говорещи пребивават в близките държави като Украйна, Молдова, Естония, Латвия, Беларус и Kaзахстан. Кремъл внушава атмосфера за заплаха към руския език. Насърчават се и трансграничните спорове. Руските власти

действат на

принципа

“Разделяй

и владей” -

манипулират междуетническото напрежение между съседни държави, за да се възползват от последвалите конфликти. Русия подкрепи сепаратистите в Нагорни Карабах, насърчи Будапеща да подкрепи унгарското малцинство в украинска Транскарпатия. Сърбите в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово също се поддържат от различни руски агенции и това води до съпротива срещу интеграцията в НАТО и ЕС. В последните седмици Москва се опитва да вкара клин между България и Македония и да се възползва от конфликта, който се надява да раздуха.

На политическия фронт Русия опитва да подкопае доверието в надеждността на длъжностни лица от Източна Европа. Те са обвинявани в корупция, мошеничество, податливост към изнудване или че поддържат контакт с чужди разузнавания. Финансират се партии в Централна и Източна Европа, за да се купува политическо влияние. Кремъл ползва гладните за пари политици особено при предизборни кампании. Руски компании, свързани с фирми майки в Русия са разработили политически лобита и финансират промосковски и антинатовски политически партии.

На социалния фронт действат тролове, или платени интернет коментатори, които следват точен сценарий. Те са организирани в йерархични структури, контролирани от централата и комисари. Промотират се неправителствени организации и политически институти на Запад. Понякога се подкупват западни експерти, които да дадат принос. Включват се политически институти, формации на правата на човека, екологични движения, групи на ветерани, исторически. общества. Много са и средствата на военния фронт. От 2012 г. Русия е провела шест големи военни учения с участието на между 65 000 и 160 000 персонал, което е много повече от всички учения на НАТО.

- Друг анализатор - Кисинджър, обаче не е съгласен с някои от критиките към Русия и призовава “да я разберем”...

- Много хора почнаха да разбират Русия след нейните атаки в Украйна. Възгледът на Кисиднжър за Русия се помрачава от факта, че няколко от неговите корпоративни клиенти правят бизнес с Москва. Освен това той традиционно е поддръжник на големите сили, а не на по-малките съседи и рутинно пренебрегва техните национални интереси.

  • Таксито да поскъпне? А кой ще се вози?

    Таксито да поскъпне? А кой ще се вози?

    Добър момент избраха такситата да искат вдигане на цената, няма що! В криза и пандемия. Националният таксиметров синдикат настоява началната тарифа да стане 3 пъти минималната за километър. Това е сериозно увеличение спрямо сегашното правило, че първоначалната тарифа може да е с 50% по-висока от цената на километър