Антропологът Васил Гарнизов: Движеха се сред мутреси, но си търсеха “чисти момичета”

https://www.24chasa.bg/novini/article/4805489 www.24chasa.bg

Мутробарокът оцеля в провинцията.

И сега в бизнеса има хора, които

обещават много, а ти вземат всичко

- Свърши ли ерата на мутрите, г-н Гарнизов?

- Да, доколкото в списъците на вложители и посетители на шефа на КТБ Цветан Василев като че ли няма имена на мутри.

Едни вече са покойници - в тази група са около 200 ключови имена. Знаем и кои оцеляха. Едни отидоха при приватизаторите, други останаха при застрахователите, трети се преместиха в моловете. Погледнато от този ъгъл, епохата на мутрите от “Олимпийски надежди” вероятно е свършила, но историята на мутризацията в България май още не.

- Какво ги отличаваше от другите?

- В техните среди се беше оформило едно поколение, което търпи на бой и знае какво е йерархия. Между 1985 и 1989 г. по-бедните в тази група се научиха на нещо, което училището не преподаваше -

управление

на риска

Нарушаваха правилата, застраховайки се с връзките си не само в милицията, но и в партията. След промяната от 1989 г. държавата започна да се разпада. Партията загуби монопола си върху властта с премахването на чл. 1 от конституцията.Останаха обаче социалните съюзи - този между борците и части от милицията.

- Защо силовите структури станаха емблема на българския преход?

- Защото станаха автономни не само по отношение на покровителите си в партията, но на тези в МВР. Превзеха бизнеса им на няколко места, сменяйки старите кадри и хората си.

- Какви са следващите мутации на мутрите в годините?

- Днес оцелелите “Олимпийски надежди” като поведение, дрескод и външна мимикрия са инвеститори, банкери, застрахователи. Ако сега тръгнете да строите, ще се срещнете не с дебели вратове, а с хора със скъпи костюми и часовници, които обаче говорят със същата твърдост и неотстъпчивост, с която се говореше преди. Например: “Сам не можеш да успееш с този проект, много е труден този бизнес, затова да направим съдружие”. В крайна сметка ти обещават много, но ти вземат всичко. Част от по-ниско поставените сред тях се отляха в охранителния бизнес, който им беше отказан от правителството на Костов.

- Правили сте изследване в тази специфична и екзотична група. Защо?

- Тръгнахме от наблюдението, че мутри ходят на кино. Беше в периода 1997-1999 г.

- Какво ви споделиха?

- На преден план излизаше един и същ проблем: “Времената се промениха. Ние не трябва да дразним държавата, ще се занимаваме със законен бизнес. Крайно време е да се задомим, обаче няма за кого да се оженим”...

- Е, как така?

- И аз така реагирах. Питам го във видна столична дискотека: “Е, как така няма за кого да се ожениш? Я виж колко мацки пърхат около тебе!”. А той: “Не ги гледай тия! Тия всичките са к...ви! Аз търся майка на децата си!” Тогава мутрите, понаправили пари от югоембаргото, проституция, застрахователен рекет, наркотици, контрабанда и прочее, бяха започнали да строят къщи в заможни квартали извън София. Имитираха консумацията на старата номенклатура - скъпи коли, хубави марки дрехи и дори с поприкрити ланци. Част от консумацията на новобогаташа бе да има подбрана съпруга, да не е от средите на фолкпевиците, мутресите, скъпите проститутки. Тогава мутрите прозряха, че не ги приемат там, откъдето могат да им дойдат булките - от горния слой на средната класа. “Замогнахме се, но откъде да си намерим чисти момичета”, питаха се те в годините, в които ходеха на кино. Пред мене се изповядваха едни

дълбоко

патриархални

насилници,

които мечтаеха да си намерят девствено или поне неразвратено момиче от село, което не просто да им роди деца, но и да ги възпита и образова добре.

- Успяха ли?

- Отговорът по-скоро мина на заден план, защото през 2000 г. властта отслабна и битките за територии се възобновиха. Върнаха се от режим “принудителен мир”, в който обикновеният човек прави дом, семейство, деца и бъдеще към полувоенен режим, в който въпросът за целомъдрието на булката се измести на заден план. Тогава част от тях се усетиха и влязоха в икономиката като приватизатори. Други се укрепиха като регионални сили, както Братя Галеви. Те превърнаха Дупница в своя крепост чрез контрол върху всички услуги и заведения и местната приватизация. Трети се оттеглиха, но оставиха стила си в публичното пространство - подстрижката нула номер, дебелия врат, корпулентното тяло, тъмните очила, черния костюм, ланеца, рязаните уши.

- Какво в този портрет от миналото се запази и до днес?

- Остана като образ на успеха, на алтернативата било на стария партийно-номенклатурен елит, било някакъв недоубит елит на опозицията, които все пак излъчваха някаква градскост. Особено за хората от малкия провинциален град и София, но отвъд околовръстното.

- Завещаха ни мутробарок, чалга, визия - какво остана?

- Мутробарокът се наложи, но по-скоро в провинцията, някои от курортите и в големите градове, но София не се предаде. Стилът им взе да се цивилизова. Анцугът навлезе като дрескод за официални събития, за сметка на това чалгата взе да залязва. Чалга певиците придвижиха жанра си към някакъв

турбопопфолк с

певчески нотки

на самосъжаление

и постмутренска романтика. Мутрите пробиха и при абитуриентските балове. Важен знак - родителите се изръсват, за да демонстрират благополучие. Днес остана изборът на лъскави платове, наситени цветове, тук-таме силиконови бюстове и устни, но без бруталността на естетиката от баловете в предишните години.

- Имат ли някакъв принос тези момчета, който да оценим като положителен за България?

- Когато казах, че мутрите са единствените, подготвени да живеят в риск, всъщност се изказах положително за тях. Те са естествена част от прехода с готовността си да играят по-динамично на заплахи, инвестиции, сигурност, където днес извършваш някакво действие, а утре получаваш резултатите от него. Проблемът е, че номенклатурата, която беше нарисувала дизайна на този преход, подцени силата на паралелната човешка стихия и усилието на мутрите да се отслабят институциите, особено МВР.

Днешните мутри се преместиха в моловете, където охраняват и възпроизвеждат поведението на предишните - бият и убиват безобидни хора, покровителстват обирджийски банди, поделяйки си плячката с тях.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Поетесата Надежда Захариева търси стихове на улицата. Топпапараците на "България Днес" изловиха вдовицата на великия Дамян Дамянов да дири вдъхновение в най-острия студ, оглеждайки минувачи и сгради с напрегнато изражение. Въпреки че вече е в добро здраве, поетесата нито веднъж не се усмихна на някого,

Вратарят на "Евертън" и Англия Джордан Пикфорд може да премине в "Манчестър Юнайтед" през зимата. Ръководството на "червените дяволи" гласи 24-годишния страж за заместник на Давид де Хеа. Договорът на испанеца с клуба е до лятото на 2020 година. В момента преговорите за продължаването му са преустановени.

Борислав РАДОСЛАВОВ "Мечтая да работя и сама да изкарвам пари, за да живея нормален живот. Мога да шия всякакви дрехи - рокли, блузи, панталони, поли. Събирам пари, откъдето успея, за да си купя електронна шевна машина." Това споделя пред "България Днес" столичанката Даниела Стаменова. Жената е с два ампутирана крака след лекарска грешка.