Англия сменя избирателната система с още по-мажоритарна

https://www.24chasa.bg/Article/485685 www.24chasa.bg
Валери Найденов

Чета с изменено лице коалиционното споразумение между лидера на британските консерватори Дейвид Камерън и либералдемократа Ник Клег - от българска гледна точка тия двамата са пълни откачалки!

Защото, ако наш политик се осмели да предложи дори една от тези точки, веднага ще го изхвърлят от парламента и ще го обявят за болшевик, талибан и монголски шпионин!

Например в раздела за икономическа реформа тези двамата обещават облекчения за бедните и средните за сметка на богатите. Тези облекчения могат да стигат до 10 000 лири годишно, макар че данъците в кралството и без това са прогресивни, а ниските доходи са освободени от данък. Оказва се, че ако политическият внук на Маргарет Тачър падне в ръцете на българските тачъристи, те ще го обесят на първия приватизиран телефонен стълб!

Дейвид Камерън (вляво) и Ник Клег
КОЛАЖ: “24 ЧАСА”
Дейвид Камерън (вляво) и Ник Клег КОЛАЖ: “24 ЧАСА”

И още по-лошо. Англичанинът ще може да си отзове депутата, ако той нещо се провини. Ако 10% от избирателите в неговия район подпишат петиция, ще се прави нов избор за депутат. Представете си, че у нас Борисов и Костов подпишат подобен документ. Ще им се наложи да си удвоят охраната и да ритат сокър с бронирани фланелки и гащета.

Лично аз едва ли бих тръгнал да стрелям по този политик, който даде на българина правото да уволнява депутат, преди да му е изтекъл срокът на годност. Но пък читателят знае, че съм леко вманиачен. Вероятно съм най-изявеният привърженик на мажоритарния вот у нас още от времето на Кръглата маса. А най-изявен съм просто защото не се намира друг желаещ да се изявява. Иначе като мен мислят поне 70% от населението, но на тях пък изявите са им чужди.

Имам и друга ненормална идея - че ако ще се учим от някого на демокрация и държавно устройство, това са 4-те държави отличнички. Чисто исторически първата е Обединеното кралство. Другите са САЩ, Франция и Швейцария. Пета засега не забелязвам.

За съжаление и в това съм самотен самурай. Когато преди 2 г. тогавашният шеф на ГЕРБ извади някакъв доклад по темата от кого да се учим на избори, той изобщо забрави да спомене тази четворка.

На пресконференцията след изборите през 2005 г. Симеон Втори предложи задължително гласуване и се аргументира така: "Защо да не вземем пример от една Гърция?" И всички демократи се плеснаха по челата: "Ами да! Защо да не направим като гърците? Като не щат да гласуват доброволно, ще ги подкараме с остена!" А Англия пак бе изтървана изпредвид.

Един от най-оборотните изборни експерти у нас вече 10 г. твърди, че вместо ние да се учим от Англия, напоследък Англия се учи от нас.

Всеки миг според него англичаните щели да въведат партийните листи, защото англичанинът стенел под игото на проклетата мажоритарност. Това сигурно е мигът, на който Фауст е заповядал да спре, тъй като се е точел още отпреди да се е родил Гьоте. И все пак мигът вече отлетя - в коалиционното споразумение между Камерън и Клег се споменават не една, а две нови избирателни системи.

Да видим какво измъдриха англичаните. В т. 9 от споразумението на Клег и Камерън се предлага реалният английски парламент, известен у нас като Камара на общините, да се избира чрез т. нар. алтернативен вот, познат още като "австралийската система". Но за да стане това, трябва да се мине през референдум. Което също не е на мода в България.

Какво ще рече алтернативен вот?

Нещо като мажоритарни избори в два тура, но събрани в един. Гражданинът отбелязва върху бюлетината не само своя пръв избраник, но и евентуалната алтернатива. И ако никой не е спечелил над 50% от първите гласове, вземат се предвид и алтернативните. Няма да измъчвам читателя с техническите подробности, достатъчно е да се разбере, че тази система е още по-мажоритарна от днешната, тъй като води до абсолютни мнозинства.

При днешната английска система първият печели - дори и да има само 20%. Затова експертите дори не наричат тази система мажоритарна, а плуралитарна.

"Първият печели" дава чудесни резултати, ако партиите са само две. Но колкото повече нови партии влизат в играта, толкова повече тази система става неадекватна.

В САЩ например през 1992 г. демократът Клинтън спечели изборите с 43% от гласовете срещу 37,4% за републиканеца Буш-старши. Но почти 19% от гласовете взе независимият Рос Перо, който прибра най-дясно настроените американци и така дръпна чергата изпод краката на Буш. Парадоксът е, че бунтът на крайнодесните подари победата на левите.

Ако имаше втори тур, Клинтън нямаше да стане президент и да бомбардира Сърбия. Но както в САЩ, така и във Великобритания двете големи партии не желаят да въведат втори тур, защото това означава край на двупартийната система. Споровете в тези държави се водят от по-малките партии и граждански групи, които обаче имат предвид съвсем други избирателни системи. Сред тях на първо място е мажоритарната в два тура, след това са различните смесени и преференциални системи, защото те дават парче от властта именно на малките партийки.

На последните избори във Великобритания либералдемократите взеха 23% от гласовете, но срещу тях получиха едва 9% от мандатите. Лейбъристите с 29% от вота получиха 40+ от мандатите. Съвсем естествено Ник Клег се чувства измамен и разгневен. И тъй като изведнъж се оказа в ролята на българския Ахмед Доган, веднага се опита да прокара една пропорционална система.

Само че от гледна точка на избирателя обидата на Клег няма никакво значение. Властта според него не се спуска отгоре надолу, а се делегира отдолу нагоре. От този ракурс важното е моят район да си има представител, който да е отговорен пред мен. Няма значение, че някоя партия не е получила своето. Парламентът не е партийна баница. Така усещат демокрацията англичаните, а те са с около 500 години пред нас.

Затова Клег не посмя да предложи партийни листи като в България, а системата на “единичен прехвърляем вот”,

съкратено на английски STV. У нас ще побързат да нарекат тази система "пропорционална", но това ще ни наведе на лъжливи аналогии. При STV пак се гласува за конкретни личности. Районите обаче не са едномандатни, а окрупнени - да кажем, 3, 5 или 9 мандата се разиграват заедно. Избирателят отбелязва в бюлетина както първия си избор, така и втория, третия и пр.

Няма да отегчавам читателя с цялата сложност, но накрая често се оказва, че вашият вот е отишъл за вашия трети избор. Не е съвсем честно, нали? За много хора първият им враг е третият им приятел. И все пак това е за предпочитане пред днешната българска групова терапия.

В рамките на Обединеното кралство тази система се използва в парламента на Северна Ирландия. Шотландия и Уелс също решиха, че трябва да имат парламенти, и въведоха различни смесени системи.

В България "експертите" веднага си направиха извода, че това доказвало умората от мажоритарната система. Няма такова нещо! Причината е чисто политическа или по-скоро националистическа. Ако Шотландия, Уелс и С. Ирландия гласуват мажоритарно в един тур, в парламентите им ще доминират пак същите партии - консерваторите и лейбъристите.

И автономията им ще се окаже кьорфишек.

В резултат в кралството започнаха да набират сила редица регионални националистически партии. В новия британски парламент вече са представени 11 партии, а сериозните играчи са трима. Това прави системата "първият печели" все по-неадекватна и наистина дойде времето за втори тур. Именно този проблем се решава с алтернативния вот.

Но мажоритарните избори в два тура не създават двупартийност, а напротив - насърчават многопартийността. Затова и консерваторите, и лейбъристите се дърпат до последно. Дори сега далече не е сигурно, че алтернативният вот ще мине на референдума.

Оказва се, че двете големи партии искат да запазят днешната система, избирателите искат да я модернизират, а Клег иска да въведе нещо съвсем различно. Неочаквано той се превърна в английския Ахмед Доган - балансьора, без когото не може да се направи правителство. И веднага започна да изнудва. Първо той предложи на Камерън да го направи премиер, но ако въведат пропорционално-преференциалната STV, без да питат народа.

Камерън отказа и сложи на масата алтернативния вот, но само след допитване. Преговорите блокираха и вождът на лейбъристите Гордън Браун се опита да се вклини, намеквайки, че ще приеме искането на Клег. Буквално за няколко часа неговата партия се вдигна на бунт и го принуди да подаде оставка и като премиер, и като партиен лидер. Междувременно Камерън се уплаши да не остане в опозиция и се съгласи на тежък компромис - окей, STV ще се въведе за Камарата на лордовете, която досега никога не е била избирана.

На първо време този компромис изглежда невинен, тъй като Камарата на лордовете е лишена от реална власт. Но ако получи нова легитимност чрез избори, тя веднага би могла да претендира за своя справедлив дял от властта. И тогава английската политика вече няма да е същата.

Затова Камерън си е оставил вратичка - в споразумението не е изяснено дали ще се запазят наследствените и "духовните" мандати, които се дават по право на някои епископи. А щом не е изяснено, значи ще остане както си е. В такъв случай всякакви претенции за реална власт ще могат лесно да бъдат отхвърлени.

Та това са фактите в Англия.

Консерваторите предпочетоха да останат в опозиция, но не и да въведат една пропорционална система. Лейбъристите пък направо си изритаха лидера, който бе склонил да направи този безпринципен компромис заради властта. Хората си обичат мажоритарните избори, готови са да си загубят работата заради тях.

Надявам се, че у нас "експертите" най-сетне ще видят очевидното. А то е, че британските политици също правят интриги, компромиси и маньоври. Но все пак властта за тях не е самоцел. В края на деня волята на избирателя е над всичко. Затова Англия е Англия, а ние още се чудим какво е България, да ме извини глобалистът Сидеров.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Егоисти ли са богатите от ЕС

    Егоисти ли са богатите от ЕС

    Големи преговори паднаха в Брюксел как да се харчат парите на европейците за следващите години. От една страна, проблемът идва заради зейналата дупка от 75 милиарда евро след Брекзит. От друга обаче, богатите страни, водени от Германия и Франция, не крият желанието си да ударят секирата на парите, с които по-бедните държави в ЕС трябва да изравнят
  • Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Как баща ми и колегите му спасиха Момичето

    Замислете се колко щастие има в думите “Изписахме я!” ТАЗИ история е малко по-дълга, но така се получи. Не питах баща ми дали мога да я разкажа. Не питах и колегите му. Може и да се обидят. Но ще поема риска. Твърде важна е и ми се ще да не я замитаме под килима. Дано не ви разочаровам, но в нея няма да се разказва за фрапираща лекарска небрежност