Усмихнат в бъдещето влиза, тъй както в мерцедес*

https://www.24chasa.bg/Article/487816 www.24chasa.bg
Колите на другарите изглеждаха като брички пред мерцедесите на демократите. Какво да се прави - технологиите са развиват бързо... СНИМКА: РУМИ ТОНЕВА

Властник без служебен мерцедес е като застаряващ мераклия без виагра. Да го лишиш от представителната лимузина, е все едно да му извадиш зъб без упойка. Денталната агресия той може и да издържи, но заставен да пътува с колело или метрото, ще изпадне в тежка депресия.

Премиерът Борисов заръча министрите да слязат от колите и да ползват градския транспорт, но послуша ли го някой? Не! Всички си джиткат с държавните лимузини, снишават се и се молят кастрацията да ги отмине.

Мерцедесът като любим атрибут на властта навлезе по нашите земи някъде в средата на 60-те години на миналия век. Дотогава народните вождове пътуваха с руски чайки и волги После се врътнаха от идеологическата свенливост и яхнаха могъщите германски коне.

Никой не смееше гласно да протестира срещу това, най-много да се появи някой виц или епиграма. Като тази на Радой Ралин:

Поетът Георги Константинов не се смята за дисидент заради стихотворението си "Квартално събрание" СНИМКА ПЕТЪО ТУРЛАКОВ

"Качете се на тротоарите, за да не ви сгазят колите на другарите."

Наченаха демократичните времена и първи в. "Демокрация" нададе вик и вой срещу лъскавите коли. В един от броевете на първа страница излезе огромна снимка на шест колони. На нея се виждаха подредени мерцедеси пред Народното събрание. Под снимката простичко пишеше "Колите на другарите".

Не мина много време, СДС взе властта и седесарите седнаха удобно в "колите на другарите". В "Демокрация" тази тема отпадна като "синя мравка" от синята парламентарна група.

Атаката на Бойко Борисов срещу държавните лимузини отпраща към прословутото стихотворение "Квартално събрание" на Георги Константинов. То бе публикуваоа на първа страница във в. "Литературен фронт" през март 1988 г. и в него като герой се появи и мерцедесът. Ето го стихотворението:

Ораторът на гласност пак ни учи, но свойто аз зад думите е скрил. Защото той дори за свойто куче широк апартамент е построил. Защото в гласността усмихнат влиза, тъй както влиза в своя мерцедес... Ще стигнем, казва, утре комунизма. А той живее в комунизма днес. Досадно мисълта му лъкатуши или просветва от изкуствен плам...

А хората се правят, че го слушат. И той се прави, че си вярва сам.

Тогава прословутата перестройка на Горбачов навлизаше в четвъртата си година. Хората заговориха за стихотворението, коментираха "оратора", радваха се на смелостта на автора и на Евтим Евтимов, главен редактор на "Литературен фронт". Аз си го изрязах, научих го наизуст и досега го пазя в архивите си.

Евтим Евтимов бе скоропостижно уволнен. Георги Константинов - изключен от БКП и нарочен за "сваляне" от сп. "Пламък" във в. "Септемврийче". Шушукаше се, че стихотворението е посрещнато на нож “най-горе”, но и представа си нямахме, че там всъщност се е разразил смерч. Добре че историята се съхранява и в протоколите от заседанията. Вижте как реагират на поетичните слова на Георги Константинов членовете на Политбюро на ЦК на БКП, явно подплашени за властта си.

На 27 и 28 март 1988 г. в резиденция "Бояна" главните партийци" обсъждат създаването на Русенския комитет. По време на разговора става дума и за "Квартално събрание".

Пенчо Кубадински:

...И накрая венецът е това стихотворение! След като стана цялата тази работа (създаването на комитета - б.а.), излезе това стихотворение, а това стихотворение е бомба, хвърлена на заседание на Политбюро: ето, вижте, това са те - прости хора. Това е призив. Напоследък непрекъснато се говори - Константинов, Константинов - даровит, а самият той държи нож или кама и я забива, където не му е работата, вместо да провежда партийната линия. (...) Тази статия (в сп. "Отечество" - б.а.) и това стихотворение на Георги Константинов са насочени към най-тесния кръг на на ръководството на партията.

Петър Младенов:

Къде се води последователна линия за дискредитиране на нашето ръководство в последно време? В орган на СБП. Този съюз наблюдава ли се, има ли някой, който да носи политическа отговорност?

Тодор Живков:

Любомир Левчев казва за Евтим Евтимов, че е слаб писател и прост човек и иска да се реализира по този начин. За сметка на кого ще се реализира?

Петър Младенов:

Едно опасно явление и според мен то трябва да се разобличи безпощадно.

3-4 дни по-рано пак на заседание на Политбюро в Бояна отново става дума за "Квартално събрание".

Тодор Живков:

Обаждат се в моя кабинет и поздравяват, че е пуснато такова стихотворение по внушение на другаря Левчев. То не засяга мен, аз имам мерцедес, но нямам нито кучета, нито котки. Той има и котки, и кучета.

Емил Христов:

Народът не знае кой има куче и кой няма. Това има много широк обхват.

По темата с кучетата има още една закачка между Живков, Йордан Радичков и Любомир Левчев, разказана от българиста Петер Юхас в книгата му "Смъртта не е алиби".

В един момент властта решава да избие кучетата.

В разказа си "Белег от бълха" Радичков в гротесковия си стил описва как бълхите от изстиващите тела на застреляните кучета прескачат в ловците. Дивите зверове пък надушват, че в селата вече няма пазачи, и плячкосват домашните животни. Лидерът на ловците Иван Гамаша дава идеята те да лаят като кучета.

В лирично есе Любомир Левчев пише, че кучето е най-добрият приятел на човека.

На един лов Тодор Живков закача Радичков хапят ли го бълхите и лае ли нощем. А Левчев пита кой е най-добрият му приятел. "Ама, Любо, как така? Досега си мислех, че аз съм ти най-добрият приятел. А ти сега пишеш, че кучетата ти били най-добрите приятели! Ти за куче ли ме имаш?" - смее се Живков.

Та така за мерцедесите и кучетата. И демократичните ни времена има много истории за тях. Но за това - друг път.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.