Майки купуват тафта и дантели за рокли на 6-годишни абитуриентки. Вместо от "Некерман" и "Бурда" моделите се свалят направо от комиксите и анимационните филми с принцеси и супергерои.
Модата на абитуриентските балове в детските градини подлуди Пловдив. Хлапета вземат свидетелства за завършена подготвителна група с тоги и шапки като абсолвенти. Докато обаче прехласнати родители се радват на отрочетата си, други гневно реагират срещу модата децата да копират в тази възраст лукса и показността на по-големите.
Детска градина "Детелина" е едно от заведенията, в които балът на малките абитуриенти ще е най-пищен. Час и половина на родителска среща семействата обсъждали кой да бъде ресторантът, за да е възможно ВИП партито. В битката между хотел "Санкт Петербург", тузарския "Джия бийч" и хотела на областния управител Иван Тотев -"Империал", накрая победил последният.
В семейството на 6-годишната Жана вече кипи усилена подготовка. Роклята от памук и коприна е изгладена на закачалката. Детето само я избрало - бяла, отдолу с тюл като на булките. Розово бие около врата и панделка на кръста добавят разкош заедно с едно воланче, върху което са избродирани ноти.
"Мама ще ми нарисува ноктите. Има цяла кутия с лакове", вълнува се Жана. За косата обаче не ще импровизации в домашни условия, ще се ходи на фризьор. Таткото пък е ангажиран за шофьор със семейното волво.
“Не е рано за балове, вече имам 2 дипломи”, горда е невръстната абитуриентка. И вади свидетелствата за завършени школи в детската градина. Едната е по танци, другата - по английски.
"Много ми хареса идеята за абитуриентски бал в градината", доволна е и майката на Жана Моника Георгиева. Семейството има роднини в САЩ. "Миналата година тяхното дете беше в първи клас и там детската градина се напуска с тоги", разказва Моника. Приятно се изненадала, като разбрала, че и тук тържеството ще е с всички официалности, както му е редът. Важно е за самите деца, 4 години са били заедно и денят на сбогуването трябва да се запомни, смята Моника.
Не отрича, че по-важно от роклята за бала е къде ще учи дъщеря й в първи клас. 220 лева за цялата година дали за школите в детската градина, отскоро малката ходи и на шах. Вече смята свободно, но буквите още й се опират. Майка й и баща й мечтаят да научи чужди езици - поне два.
Семейството върти собствен бизнес - таткото е автомонтьор, а майката - касиер в семейния сервиз. Затова не е проблем да отделят пари за подранилия абитуриентски бал. По 23 лева събрали от детската градина. 16-те са за куверта, в който влиза сок, сандвич и торта. Включен е и хонорарът на аниматорите, които ще забавляват децата. Другото отишло за албумчето със снимки на децата от цялата група. Роклята на абитуриентката излязла 40 лева, вече са купени розови обувки в тон. И те са с панделка отгоре. Остава само да се подбере подходящ чорапогащник и да се купят много розови фиби.
Докато Жана мери роклята за пореден път, двегодишната й сестричка Ивана препуска из стаите с бясна скорост с малък камион. Нищо чудно догодина да готвим абитуриентка и в яслите, смее се Моника.
Момичетата в групата са обхванати и от друго вълнение - кой ще им кавалерства на бала. Момчетата обаче се интересуват повече дали отборът им ще спечели градското състезание по футбол между детските градини.
Майките на момчетата са в таен заговор. Заявили пред хлапетата, че задължителният дрескод за бала е панталон и риза, за да ги прилъжат да оставят за ден дънките и тениските. "Ще купим един кат нови дрехи, но няма да е нещо много специално", обяснява майката на Кристиян Илка Милчева. "Пресилено е да ги правим на абитуриенти още в тази ранна възраст", смята и Петя Лулчева. Нейният син Костадин няма да сложи фрак и папийонка.
"На 6 г. по-важното е да се забавляват", казва Петя. Таня Грибачева пък за втори път ще ходи на бал в "Детелина". Малко е изненадана от сегашната подготовка - преди 7 години, когато завършила дъщеря й, всичко било по-скромно. Но въпреки резервите й синът й Теодор няма да се цепи от групата.
"Правим го като бал, за да бъде нестандартно", обяснява директорката Теодора Тодорова. Тя обаче е категорична, че партито не е само децата да се облекат луксозно и да идат на ресторант. В програмата ще покажат всичко, което са научили.
Някои действително прекаляват в подготовката, признава Тодорова. Миналата година цялата група била с толкова амбициозни майки, че момичетата се явили като кралици - с рокли до земята с кринолини, букли и грим. За да няма крайности, директорката държи решението винаги да се взема от всички родители, а не само от актива на групата.
ЕЛИЦА КАНДЕВА
Роклите като на Спящата красавица
"Защо не абитуриентски бал на 6 години - още един повод да се веселим", приема идеята за тържествата дизайнерката Пенка Райчева. Още повече че новата мода я затрупва с поръчки. Дамата, която от 20 години е в бизнеса с детски облекла, напоследък вижда много зор да следва вкусовете на невръстните си клиенти.
Налага й се да гледа всички нови заглавия, за да е в час кой е Спондж Боб например. Защото всички тоалети за официални случаи децата поръчват като от филмите с рисувани герои и комиксите.
Момичетата искат да са принцеси или поне с рокля като на Бел, разказва дизайнерката и разгръща едно от тези творения в яркожълто. За него е използвала сатен и тюл.
Има и рокля също като на Спящата красавица. В нея обаче сатенът е съчетан с дантела.
Роклите "Снежанка" са в няколко разновидности - понеже версията на "Уолт Дисни" е с турскосиньо, а в другите филми роклята е рисувана с тюркоазено. Моделът "Баронеса" пък е по-скромен. Някои майки обаче искат и инкрустации с камъни, обяснява Пенка Райчева. Дизайнерката е доволна, че поне не настояват за тоалети като на фолкзвездите. От 25 до 100 лева излиза детската официална рокля според модела.
За момчетата черният фрак струва от 28 до 40 лева в зависимост от използваната материя. Най-скъпият е от габардин. Има също костюми ала тримата мускетари.
Официалните ризи са от сатен в ярки цветове - жълто, зелено, червено или класическото бяло. Тогата с шапка за абитуриент в детската градина пък се купува за 20-25 лева.
Понеже не всички могат да си позволят такива разноски, Пенка Райчева дава облеклата и под наем за един ден. Дрехата трябва да се върне, както е получена. Не е нужно да се пере, но не бива да е с лекета или скъсана.
Наемът варира между 15 и 35 лева според тоалета. При вземането се оставя сума, която е равна на пълната цена. Това е застраховката, в случай че костюмът се похаби.
При връщането се възстановява разликата между цената на етикета и наема за едно денонощие.
Много често обаче родителите не се връщат обратно с тоалета. Опитайте се да обясните на едно момиченце, че трябва да остави роклята в магазина след вечерта на бала, смее се Пенка Райчева.
Празникът да е емоция, не лукс
"Празникът трябва да е емоция, не показност. Няма място за абитуриентски тоалети и прически на парти на 6-годишните", не е съгласна с новата мода директорката на детска градина "Мая" в Пловдив Венета Бурдева. Тя е категорична, че подобни тържества не са възпитателни. "Смешно е да обличаме с тоги деца, чието същинско обучение още не е започнало", смята Бурдева.
В градината обаче гласът родителски е глас Божи. Ще - не ще, по волята на семействата и Бурдева ще прави тържеството в ресторант "Санкт Петербург". Държала обаче всичко да е пестеливо. Ще има програма от самите деца и скромна почерпка за 5 лева.
"Имаме мажоретки, футболисти - тези таланти трябва да се показват, а не скъпи рокли", смята Бурдева. Според нея не всеки родител може да отдели пари за бала. Накрая все имало по някое разстроено дете: другите са облечени тузарски, а то - с най-новите дрехи, които обаче вече е носило на рождения си ден.
"Още отсега не е редно малките да залитат към лукса", казва и шефката на ОДЗ "Славей" Ели Камбурова. "Всичко трябва да е по детски, забавно и интересно. Един открит урок пред родителите в самата градина е достатъчен", казва Камбурова. (24часа)
По една лимонада с тоалет назаем
Дори в най-голямата немотия след Втората световна война зрелостниците са намирали възможност да направят мило тържество. Е, тоалетът може и да не бил шит специално за тях, а аксесоарите да са сбор от ценностите на цялата фамилия, но празникът си е празник, споделя Веселина Малчева, краевед от Добрич. Тя е завършила гимназия през 1951 г. Предлагаме ви нейния разказ.
"Първо мислех да не ходя на бала, защото имах само една дреха - ученическата престилка. Годините бяха оскъдни, хляба го даваха с купони. На човек се падаше по 200 грама на ден. Майка ми и цялата рода обаче настояваха, че това е един младежки спомен, който не бива да се пропуска.
Съседка наскоро си беше ушила рокля от небесносиньо сукно и ми я даде за празника. Чантичката пък ми я изплете мама на една кука.
Комисия минаваше по районите и определяше кой от какво има нужда. После даваше купон за наряд. С тази хартийка социално слабият абитуриент можеше да си купи памучен плат или обувки. Снабдих се с чепици с малко токче, обух памучни рипсени чорапи и отидох на тържеството.
И тогава баловете бяха около празника на писмеността, но нямаше ресторанти и често ги правеха в някой коридор или във физкултурния салон на училището. Почерпката беше по една лимонада.
Нашият випуск от девическата пожела да направим бал заедно с Мъжката гимназия. За място на тържеството ни беше даден вторият етаж на Съдебната палата, сега Художествената галерия в Добрич.
Момичетата се наредихме на едната стена, на срещуположната застанаха момчетата. Общо около 120 младежи и девойки. Огледах се. Тоалетите и на останалите съученички бяха като моя. Всяка взела по нещо от майка, леля, съседка. Някои рокли бяха поремонтирани - със скъсени подгъви, бастички. И мъжете бяха с костюми назаем. Имаше момчета със сака и панталони от щрайгер - груб памучен плат, даван от наряд. Малцина от кавалерите носеха хубави костюми, но беше очевидно, че са ги преправяли от баща или брат.
Само Сашка беше с копринени чорапи. Явно майка й ги беше запазила отпреди военните години. От старост обаче бяха пуснали бримки. От горе до долу. Почти като ажурени. Ама нали ние всички бяхме с рипсени, Сашка ни изглеждаше като някаква примадона. Много й завиждахме.
Нямаше столчета. Стояхме прави и се гледахме смутено. Свиреше духовият оркестър на Мъжката гимназия. Имаше кратка програма от хуморески, патриотични и народни песни.
Когато оркестърът засвири валс, преподавателите започнаха да ни насърчават да танцуваме. Ние обаче бяхме толкова притеснени , че сигурно сме изглеждали като препарирани. Наближаваше полунощ, а на дансинга само 5-6 двойки играеха румба и танго. Чак на разсъмване се пораздвижихме на хорото. Към 4-4,30 часа излязохме от залата и минахме през целия град.
ЮЛИЯНА ВЕЛЧЕВА