Човекът от сребърната планина си беше отишъл... С него си беше отишла и мечтата ни да го видим след броени дни тук, в София.
На 16 май в 7,45 ч (лосанджелиско време)на 67-годишна възраст, Рони Джеймс Дио загуби тежката борба с рака и почина. Нямаше го вече малкия човек с големия глас, в чиито песни липсваше злобата, характерна за хевиметъла. Нямаше злоба, по-скоро отчаяние...Скърбяхме, защото познавахме душата му от песните, които беше написал, и начина, по който ги беше изпял, и знаехме, че тя беше чиста.
Ето какво се бе случило сутринта на 16-и според британският басист и близък приятел на Дио, Гйизър Бътлър:
“7,46 сутринта, докато се приготвяхме да отиваме към болницата, Глория (съпругата на Бътлър)се обади на Уенди (съпругата на Дио - бел. авт.)да я попита дали желае кафе или някаква закуска. Тогава разбрахме тъжната новина. Рони точно беше починал.
Мога да твърдя, че не познавам никой друг, който да има толкова истински приятели, фенове и семейство като Рони. Той бе специален човек, благословен с уникален глас и присъствие. Той обичаше феновете си - би седял и разговарял с тях до сутринта. Разбира се, музиката му ще живее вечно, както и влиянието му. Бог да те благослови, Роналд - благодаря ти безкрайно за безценните спомени”.
Това е Рони Джеймс Дио - човекът, чийто глас можеше да обърне влакова композиция.Истинското му име е Роналд Джеймс Падавона. Роден е на 10 юли 1942 г. в Ню Хемпшир, син на италиански емигранти. В края на 50-те години започва кариерата си в банди като The Vegas Kings, Ronnie & the Rumblers, Ronnie & the Red Caps. От 1961 до 1967 г. той е фронтмен на бандата Ronnie Dio & the Prophets. Освен като вокалист Дио се изявява на бас китара, пиано, дори и на тромпет. През 1976 г. създава собствена група на име The Electric Elves, която по-късно сменя името си на “Елф”. В средата на 1970 г. бандата преживява тежка автомобилна катастрофа, в която загива китаристът Ник Пантас. Дио поема водещите вокали и баса. През 1972 г. “Елф” е забелязана от Роджър Глоувър - бас китариста на “Дийп Пърпъл”, по-известен като продуцент и търсач на млади таланти. През 1975 г. Глоувър кани Дио в проекта си The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast. Първоначалната идея за проекта по едноименната детска книжка е на клавириста на “Дийп Пърпъл” Джон Лорд. Поради голямата му заетост в групата цялата работа поема Глоувър. The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast се превръща в концептуален албум и рок опера. Парчетата са изпети от различни вокалисти, от ранга на човека с бялата риза Дейвид Ковърдейл, гласа на рока Глен Хюз и емблематичния вокал на “Дийп Пърпъл” Йън Гилън. Най-запомнящата се песен от цялата продукция си остава тази, която Дио изпълнява - Love is All.
След като напуска “Дийп Пърпъл”, Ричи Блекмор създава “Рейнбоу”. Веднага привлича всестранно надарения и скоро натрупал популярност Рони Джеймс Дио, който пише освен текстовете също така и музиката на някои от песните. Заедно записват дебютния албум Ritchie Blackmore's Rainbow. Той е смятан от аудиторията за лошо копие на “Дийп Пърпъл”. Нетърпящ възражения и известен с търсенето на все по-добри кадри, Блекмор уволнява всички от групата с изключение на Дио. В новия екип от музиканти Блекмор и Дио издават Rising и Long Live Rock'n'Roll. Синглите и от трите албума (Man on the Silver Mountain, Starstuck, Kill the King, Long live Rock'n'Roll и най-вече Catch the Rainbow) добиват статута на едни от най-великите постижения в рок и хеви-музиката и до ден днешен.
През 1979 г. Дио напуска, за да заеме мястото на Ози Озбърн в “Блек Сабат”. На първото си турне с тях Дио прави популярен жеста, станал символ на хевиметъла - mono cornuto.
След напускането на “Блек Сабат” Рони решава да създаде своя група под собственото си име “Дио”. В нея участват бившите му колеги Вини Апис (от “Блек Сабат”) и Джими Бейн (“Рейнбоу”). Дебютният албум Holy Diver излиза през май 1983 г. След четвъртия албум на групата Dream Evil през 1987 г. Дио сменя целия състав на бандата. С новия екип издава брилянтния Lock up the Wolves. През 1992 г. Дио се връща при “Блек Сабат”, с които издава също много успешния Dehumanizer. И до днес не е решен вечният спор с Ози ли са по-добри “Сабат”, или с Дио.
През 1993 г. Рони възстановява старата си група “Дио”, само че с нов китарист - Трейси Джи. В този състав издават Strange Highways, Angry Machines и Inferno - Last in Line.
През 2007 г. Дио и Тони Айоми (китарист и основател на “Блек Сабат”) създават проекта “Хевън енд Хел”. Същата година те гостуваха в този състав на рок феста в Каварна. На 22 юни трябваше да дойдат и в София, за да свирят на “София рокс”.
Феновете призовават всеки, слушал дори само едно парче на великия музикант, което е докоснало сърцето му, да облече тениска с лика му и да запази едноминутно мълчание на фестивала в София.
Последно сбогом с Дио приятелите ще си вземат на 30 май, когато ще е неговото погребение в The Hall of Liberty в Лос Анджелис. “Това ще е преклонение пред музиката и живота на Рони Джеймс Дио и е отворено за всички негови приятели и фенове по света”, гласи съобщение, поставено в личната страница на Дио във фейсбук. Съпругата му Уенди помоли феновете, вместо да носят цветя, да направят дарения във фонда за борба с рака на Рони Джеймс Дио - Stand up and Shout Cancer Fun.
Цонко Цонев: Ще му направим статуя
“Още първия път, когато Дио дойде в Каварна, ми направи много добро впечатление. Малко хора правеха това, което правеше той. Обичаше България и харесваше хората. Беше широко скроен човек. За разлика от други звезди той беше земен, допускаше феновете до себе си. След концерт не се прибираше в хотела, а оставаше с нас. Пиеше червено вино и обичаше калкан. Дори го научихме да играе хоро.
На Нова година (навечерието на 2007 г. - бел. авт.),когато “Хевън енд Хел” пяха в Каварна, аз ги поканих на един общински купон. Никой не очакваше, че ще дойдат. Вътре свиреше Ибряма. Когато започнаха хората, Дио стана и искаше да се научи на право хоро. Успя.
Ние го уважихме, докато си беше при нас. Той е първият музикант, изрисуван на жилищен блок в Каварна. Заедно го открихме - прерязахме лентата и хапнахме питка. Той беше много впечатлен. Ако всичко е наред, догодина ще направим една алея на рока и първата статуя пак ще бъде негова.
Приживе ние му показахме, че много го обичаме. Той си остава при нас, ние го почитаме и ще го помним винаги. Жив е в сърцата ни!”