Крайно време е жена да оглави ООН?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4940835 www.24chasa.bg

ДАЛИ следващият генерален секретар ще бъде мъж, или жена, стана благодатна тема за разговор в кулоарите на ООН и извън тях. Трийсетина страни, предвождани от Колумбия, защитават идеята, че е ред на жена да поведе организацията. Женски групи изготвиха списъци с кандидатки. Известни световни лидери, включително от “групата на старейшините”, където участват бивши държавни глави, призоваха страните членки да номинират жени, се посочва в статия на “Ню Йорк таймс”, озаглавена “След 70 г. мъже на власт някои казват, че е крайно време жена да оглави ООН”.

Жени бяха избрани да ръководят различни страни, като започнем от Германия и стигнем до Южна Корея. МВФ е управляван от жена, а някои от най-големите компании в Европа са задължени по закон да отделят 30% от ръководните си длъжности на жени. Външната министърка на Швеция Маргот Валстрьом води феминистка външна политика и настоява, че правата на жените са от критично значение за световния мир и сигурност.

А Хилари Клинтън, която преди 20 години направи обръщение на конференция на ООН за жените в Пекин като първа дама на САЩ, сега е кандидат за президент.

ООН обаче до момента, така да се каже, изостава, тъй като от създаването си през 1945 г. винаги е била управлявана от мъж.

Призивите са израз не само на искането за равенство между половете, но и на нарастващо чувство на неудовлетвореност от непрозрачния начин, по който световните сили - и по-конкретно петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, се договарят за избора на най-високия административен пост в света. Дипломати и граждански активисти казват, че ако процесът не се промени, ООН ще се превърне в изостанала, неуместна и неспособна да се справя с неотложни световни кризи организация.

Географията и политическият пазарлък в зависимост от държавните интереси се поставят преди личните качества на кандидата. Малко държави са обявили номинациите си. Макар никъде да не е посочено в устава на организацията, протоколът изисква да се даде шанс на различни регионални блокове и затова Източна Европа се готви за своя ред.

Заради призивите за женски кандидатури в момента се спрягат повече женски имена от когато и да било. Сред тях са генералната директорка на ЮНЕСКО Ирина Бокова от България, президентката на Чили Мишел Бачелет, Кристалина Георгиева - още една българка, която е заместник-председател на Европейската комисия, Хелън Кларк - бивша министър-председателка на Нова Зеландия, която в момента ръководи Програмата за развитие на ООН.

Едно от споменаваните мъжки имена е на Данило Тюрк, бивш президент на Словения. Кларк отказа да коментира в телефонно интервю дали се интересува от поста, но хора от нейния екип казаха, че пътуванията ѝ до големи столици са част от кампанията ѝ за лидерското място.

На практика през по-голямата част от 70-годишната история на организацията Съветът за сигурност обявява предпочитания си кандидат, който след това се одобрява от Общото събрание като орган с по-широко представителство. Заседанията на съвета са тайни и много дипломати се оплакват, че целта на постоянните страни членки е да си гарантират, че избраникът им ще се съобразява с техните желания и ще бъде повече секретар, отколкото генерален (общ), както е думата.

Настоящият генерален секретар Бан Ки Мун е известен привърженик на назначаването на жени на ръководни постове. Понякога дори смъмря държавни глави и правителствени ръководители, че не назначават повече жени за министри. Жените в мироопазващи мисии обаче остават малко, както и жените, натоварени от ООН със задачата да посредничат при воденето на мирни преговори.

От посланиците от постоянните членки на Съвета за сигурност единствено британецът Матю Райкрофт каза изрично, че правителството му би подкрепило жена сред кандидати с еднаква квалификация. Руският посланик Виталий Чуркин предупреди, че не трябва да има дискриминация спрямо мъжете.

В редакционен коментар по същата тема на “Ню Йорк таймс”, озаглавен “Усилията жена да оглави ООН”, се посочва още, че сред кандидатите възможности да оглавят ООН имат Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО; Елън Джонсън Сърлийф, президент на Либерия; Кристин Лагард, управляващ директор на МВФ; Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика. Независимо дали процедурата по избора ще претърпи промени, редица държави-членки на ООН, настояват жена да наследи Бан Ки Мун, проявил се като не особено ярък и запомнящ се лидер, се казва още в коментара. Правителството на Колумбия, която е сред точно 20-те процента държави членки, които имат жена посланик в ООН, е начело в кампанията за заемането на поста от жена.

В резолюция на ООН от 1946 г. е записано, че генералният секретар трябва да бъде “мъж с авторитет и високи постижения”. Очевидно това не следва да бъде възприемано буквално в наши дни. До този момент 44 правителства са се присъединили към инициативата на Колумбия. Нито една от постоянните страни-членки на Съвета за сигурност, обаче не я е подкрепила. Вече се разпространяват неофициални списъци с имена на потенциални кандидати. Един такъв списък, публикуван от независимата група “Кампания за избор на жена за генерален секретар на ООН”, включва биографиите на утвърдили се световни лидери с различен професионален път на развитие. Сред тях се открояват имената на президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард и на Алисия Барсена Ибара, изпълнителен секретар на Икономическата комисия за Латинска Америка и Карибите, се казва още в коментара на “Ню Йорк таймс”.

  • А защо изобщо са необходими направления

    А защо изобщо са необходими направления

    Направленията за болните от COVID-19 стават електронни, което е безспорно похвално. Но здравият разум задава един въпрос - защо изобщо са необходими направления за каквото и да било. Нима не е ясно на всеки човек, че ако те боли коремът, ти е необходим хирург, а ако кашляш, трябва рентгенова снимка. Не може ли пациентите да ходят при т. нар
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания