Соломон Паси: Да пратим наши войници в Корея

https://www.24chasa.bg/Article/494229 www.24chasa.bg
Председателят на Върховното народно събрание на Северна Корея Че Те Бок (вляво) след срещата със Соломон Паси. СНИМКИ: ГЕОРГИ МИЛКОВ

През лятото на 2007 г. Соломон Паси участва в мисия на добра воля в Пхенян, Северна Корея, където се срещна с председателя на Върховното народно събрание на КНДР Че Те Бок, министри и високопоставени представители на Корейската трудова партия. Година по-късно той бе на посещение в Сеул, Южна Корея, където разговаря с министъра на обединението на Корея Ха-джунг Ким и председателя на външната комисия Джин Парк.

Соломон Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. Основател и почетен президент на Атлантическия клуб в България. Министър на външните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски от 2001 до 2005 г. Председател на Съвета за сигурност на ООН (2002 и 2003 г.) и на ОССЕ (2004 г.) Председател на Комисията по външна политика в 40-ото народно събрание.

- Г-н Паси, през 2007 г. и 2008 г. като шеф на парламентарната комисия за външна политика се включихте към международните усилия за сближаване на двете Кореи. Напразни ли бяха всички тези опити от днешна гледна точка, когато този конфликт се разразява с нова сила?

Южнокорейски кораб стреля по време на учение.
СНИМКА: РОЙТЕРС
Южнокорейски кораб стреля по време на учение. СНИМКА: РОЙТЕРС

- През 2007 г. България току-що се беше присъединила към ЕС и беше извоювала, макар и дипломатически, свободата на нашите медици в Либия. Същевременно връзките ни със Северна Корея имаха солидна предистория, която можеше да бъде използвана. Нашите американски съюзници ми повериха една много отговорна мисия - да предам на Северна Корея, че ако последва примера на Либия и се откаже от ядреноракетната си програма, ще получи всички облаги и предимства, на които Либия вече се радваше през 2007 г. Смятам, че посланието, предадено от българската делегация, която водех, беше чуто много добре и прието съвсем сериозно. Последва, за съжаление временно, затопляне на отношенията межде двете Кореи. Но в момента трябва да се тръгне пак от кота нула.

Бившият български външен министър с шефа на парламентарната комисия по външна политика на Южна Корея Джин Парк.
Бившият български външен министър с шефа на парламентарната комисия по външна политика на Южна Корея Джин Парк.

- Безнадеждно ли изглеждат вече идеите за мир и обединение?

- Убеден съм, че обединението на Корейския полуостров е въпрос на време, но важното сега е да опитаме да съкратим това време и да избегнем всякакви следващи жертви по този труден път. Международната общност трябва да положи максимални усилия за интегриране на Северна Корея в международния живот. Изолацията, на която севернокорейският народ е подложен, не помага за добрата развръзка.

- Как виждате това интегриране?

- Една неизползвана възможност е предоставянето на стипендии на севернокорейски студенти, които да се обучават в страните от ЕС. Лично аз бях впечатлен от това колко много севернокорейски дипломати говорят отличен български език. Споделих тази идея с Джордж Сорос и получих щедрото му съгласие да финансира петима севернокорейци, които да се обучават в Американския университет в Благоевград. И това би било добро начало.

- Спомням си, че няколко дни след вашите разговори в Пхенян през лятото на 2007 г. дойде новината за среща между лидерите на двете Кореи. За пръв път от 7 г. и втората подобна въобще в историята на двете страни. Какво изпитахте тогава?

- За всеки политик, държавник или дипломат това е момент на временно удовлетворение. Но и на поуки. Видях колко далновидна беше българската дипломация, която беше запазила посолството си в Пхенян през последните 20 г. Дори предложих на тогавашния външен министър тази мисия да бъде издигната в ранг и посолството ни да бъде използвано за засилено присъствие на ЕС в Северна Корея.

- Вие бяхте най-високопоставеният български политик след Тодор Живков, предприел визита в КНДР. И си останахте такъв. Смятате ли, че имаше нужда от това посещение, след като контактите с Пхенян по-късно не продължиха?

- По това време аз вече представлявах не само България, но и Европейския съюз. Докладвах за корейската си мисия в Европарламента на конференцията на представителите на 27-те външни комисии от ЕС. Говорих и с Хавиер Солана. Опитах се да убедя ЕС на всевъзможни нива, че именно съюзът е големият липсващ играч на масата на шестстранните преговори. Ако ЕС наистина държи да стане глобален дипломатически фактор, трябва да се ангажира с корейския конфликт и с корейското обединение.

- А България?

- България има солидно ноу-хау, което да предложи на ЕС в дипломацията със Северна Корея. Тази държава е като извадена от учебника ни по история. Освен това България е истински важна за Северна Корея. И доказателството за това е, че севернокорейското посолство в София е едно от най-големите, които държавата поддържа в Европа. От София то покрива цели девет други държави.

- Когато година по-късно посетихте Южна Корея, не останахте ли с впечатлението, че тези две страни са толкова различни една от друга, че тяхното обединение е невъзможно?

- Обединението е предстоящо, при това корейците ще могат да се опрат на опита на Германия, която отдавна мина този път. Южна Корея е една от най-впечатляващите в технологично, научно и интелектуално отношение държави и това е гаранция за добре премислена и реализирана бъдеща политика на обединение.

- Тогава се срещнахте и с посланика на САЩ в Сеул. Не мислите ли, че това разделение на полуострова, което е един от последните остатъци от студената война, се поддържа умишлено от няколко големи страни с интереси в региона?

- Големите участници в 6-странния диалог имат желание за мирно разрешение. Но смятам, че е време и НАТО да се ангажира по-видимо с този конфликт. През 50-те г., по време на Корейската война, НАТО беше току-що създадена организация, чиято главна задача бе да пази Запада от СССР. Днес Русия, както и Китай, не е враг или заплаха за НАТО и е съвсем естествено да обединим усилията си за по-скорошно и по-безболезнено решаване на конфликта. Нещо повече, смятам, че имаме и друг много полезен неизигран още ход, за което обаче трябва да се преодолеят натрупвания от студената война.

- Какъв ход?

- Замяна на част от 30-те хиляди американски войници в Южна Корея със съюзнически части, включително и български. Светът трябва да покаже единство, което да успокои Юга и да респектира Севера. Дипломацията, която НАТО може да проведе с военното си присъствие в Корея, подсилена от един ангажимент на ЕС с проблема, могат да се окажат магическото решение на този конфликт, който сега основателно притеснява целия свят.

Пхенян плаши кораби на Сеул

Ще нападнем всеки кораб на Южна Корея, който навлезе в севернокорейски води, заплашиха вчера властите в Пхенян. Северна Корея обяви, че ще спре да спазва споразумението за предотвратяване на сблъсъци между севернокорейските и южнокорейските веонноморски сили, предаде АП.

Южна Корея започна вчера голямо учение, в което вземат участие поне 10 военни кораба, съобщиха световните агенции. Като част от него се тестват дълбочинни заряди и корабна артилерия. С това се цели да се изпробва възможният отговор на нападение на подводници от страна на Северна Корея.

Учението се провежда в района, където потъна корветата “Чеонан” и загинаха 46 души. Напрежението между двете страни нарасна, след като международни експерти посочиха, че бойният кораб е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Завчера пък стана ясно, че четири подводници на Пхенян са изчезнали от южнокорейските радари, което създаде паника, че са възможни подводни атаки. Две от тях обаче са се завърнали в базата си. Местоположението на другите две все още е неизвестно. (24часа)