Оставяме найлоновите торбички в магазина

https://www.24chasa.bg/Article/500047 www.24chasa.bg
В някои търговски вериги вече са заменили торбичките с хартиени, без да чакат подканяне от екоминистерството. СНИМКИ: "24 ЧАСА"

Клиентът ще има право да остави опаковката на продукта, който закупува, в магазина. Такива законови промени предвижда екоминистерството за борба със замърсяването с найлонови опаковки и пликчета. (Гласувай на сайта в анкетата ни "Ще се откажете ли от найлоновите торбички?)

Същата регулация я има в Германия и напълно отговаря на европейските директиви, обясни експертът по отпадъците от екоминистерството Слава Йорданова. Така, когато човек си купува стек бира, кора с яйца или пък тарелка с някакъв продукт, след като плати стоката на касата той ще може да остави тази т.нар. групажна опаковка и да си сложи продуктите в нормална торба, обясни идеята на екоминистерството Йорданова.

Отделно големите магазини ще бъдат задължени да монтират автомати за приемане на найлонови пликчета, за да отиват за рециклиране, допълни началникът на отдел "Управление на битови отпадъци" в министерството Теодора Желева. Идеята е на производителите на торбички, като срещу пликчетата хората ще получават ваучери за отстъпки.

Грозни гледки като на тази ливада до летището на София се опитва да пребори екоминистерството с мерките срещу найлона.
Грозни гледки като на тази ливада до летището на София се опитва да пребори екоминистерството с мерките срещу найлона.

Борбата с найлона бе издигната като цел от министър Нона Караджова в началото на май, след като проучване на екоминистерството показа, че 90% от българите искат да се забранят найлоновите пликчета. Забраната със закон или наредба обаче противоречи на европейското законодателство и заради това трябва да се измислят други механизми, за да се намали употребата на пликчета, обясни Желева.

Оставяме найлоновите торбички в магазина

Това е второто поредно правителство, което тръгва на война с пликчетата. Предишният министър - Джевдет Чакъров, не успя да прокара идеите си за огромни екотакси върху пластмасите за еднократна употреба.

В Пловдив вече има фабрика, която предлага екоторбички.
СНИМКА: АТАНАС КЪНЕВ
В Пловдив вече има фабрика, която предлага екоторбички. СНИМКА: АТАНАС КЪНЕВ

Висока екотакса, която да е еднаква за всички видове найлонови торби, е един от механизмите, който обсъждат в екоминистерството в момента.

“По този начин ще изравним цената в магазина на торбата за многократна употреба и тази за еднократна и тогава всеки ще предпочете по-здравото пликче пред тънкото”, обясни идеята Желева. Според нея тази екотакса можела да е в размер на 20-50 ст. на пликче, а не на килограм, както се изчисляват другите екотакси върху отпадъците от опаковки. Причината е, че найлоновите торбички са много леки, а в същото време с голяма площ и потенциал за замърсяване. Един плик, в който могат да се сложат 3 кг, без да се скъса, тежи само 5 г, обясни Слава Йорданова. Това са торбите, които продават големите търговски вериги. 150 тона найлонови пликчета, пластмасови чашки за кафе и бъркалки се пускат всяка година на пазара в България, показват данните на Националния статистически институт. Това е 0,14% от всичката пластмаса, която се продава годишно в страната и 0,04% от опаковките в България. Заради своя обем и това, че се разграждат трудно, тези отпадъци са екологичен проблем, обясни Теодора Желева.

Високата екотакса може да бъде въведена още от началото на следващата година, обясни експертката от екоминистерството. Това щяло да стане с промени в закона за управление на отпадъците и промени в тарифата за екотаксите, която се одобрява от Министерския съвет. С вдигането на екотаксата ще станат и по-привлекателни алтернативите на найлоновите пликчета - торби от хартия или плат, биоразградим найлон и т.н., надяват се в екоминистерството. В момента няколко европейски държави имат такава диференцирана екотакса и имат стимули за използване на биоразградими пластмаси, обясни Йорданова.

Кметовете също трябва да се включат в борбата с найлона, твърдят от екоминистерството. За разлика от държавата, която не може да забрани найлоновите торбички, местните власти могат и вече има няколко такива случая в Европа.

ВИКТОР ИВАНОВ

Бизнесът: Само с екотакса няма да стане

С определяне на диференцирана екотакса на бройка пликче, а не на килограм, е възможно да се реши проблемът но това ще засегне силно бизнеса, коментираха от Българска асоциация Полимери, която обединява производителите на пластмасови изделия в страната. Според тях по-малките производители дори може да фалират.

"Ако тънката и дебелата торбичка са на една цена, естествено, че хората ще предпочетат дебелата. А след като се скъса, тя се рециклира и е ценна суровина", обясни изпълнителният директор на асоциацията Антоанета Перникова.

Подкрепата на бизнеса обаче засега е принципна, защото все още екоминистерството не е представило някакъв вариант за обсъждане, уточни тя. Имало обаче договорка мерките за борба с найлоновите пликчета да бъдат обсъдени с асоциацията, преди да бъдат приети. Борбата само с полиетиленовите торбички обаче не решава проблема с отпадъците в страната, категорични са от асоциацията. Според тях въвеждането само на екотакса ще доведе до спад в потреблението, но няма да реши проблемите с рециклирането на полиетиленовите торбички. Според Перникова по-добре е хората да се стимулират да използват торбите по няколко пъти, отколкото да се предприемат само рестриктивни мерки.

100 фирми на територията на страната произвеждат полиетиленови пликчета. Те имат около 3000 работници и заради това мерките срещу торбичките трябва да се предприемат внимателно, за да не се създават затруднения пред производителите, допълни Перникова. (24часа)

Биоразградимите у насса ментета

Hайлоновите пликове, които се продават в страната като биоразградими, са ментета, обяви шефката на отдел "Управление на отпадъците" в екоминистерството Теодора Желева.

Като биоразградими у нас се маркират пликовете, произведени от дегрален, но те не отговарят на европейския стандарт за такава марка, обясни тя. Деграленът е същият материал като обикновения найлон, но с прекъснати вериги. Той не се разлага, а се разпада на малки частици, които обаче също не са биоразградими, мотивира се Желева.

За да е биоразградимо едно пликче, то трябва да е произведено от материал, който за половин година се разпада до въглерод под въздействието на бактерии. Докато деграленовите пликчета се разпадат за две години. Заради това и за тях не можело да има преференциални екотакси. "Преференции се дават, ако опаковката се разпада за една година. След изтичане на 12 месеца от пускането на пазара тя е отпадък и като такъв не може да ползва преференциални ставки", обясни Желева. В екоминистерството са ходили фирми да представят суровини за биоразградими торбички, но до производство в страната все още не се е стигнало.

Стъклото вече измества пластмасата като опаковка, показват обаче статистиките на екоминистерството. Една от причините е, че стъклените опаковки имат по-ниска екотакса. Втората била, че хората можели да ги ползват многократно. Почти два пъти са нараснали количествата на пуснатите стъклени опаковки през 2008 г. спрямо 2006 г., обясниха от екоминистерството.(24часа)

Кюстендил ги изгони преди година и половина

Кюстендил беше първият град, който изхвърли от употреба найлоновите торбички с решение на Общинския съвет и по предложение на кмета на общината Петър Паунов.

За тази година търговци от общината са подали 821 декларации, с които заявяват, че не ползват торбички от неразградим полиетилен за търговската си дейност. От тях стотина са подадените декларации от търговците по селата, а останалите са на територията на град Кюстендил.

"Проверки вървят постоянно за това дали търговците спазват забраната за използване на неразградими торбички. До момента всички фирми са били изрядни, няма установени нарушения и наложени глоби", казаха от общинската администрация в Кюстендил.

С промяна на общинската наредба до 30 ноември миналата година беше крайният срок за подаване на декларации от търговци, собственици, ползватели или наематели на търговски обекти. В декларациите те заявяват, че не ползват торбички от неразградим полиетилен за търговската си дейност. Тези, които не подадат декларации, плащат годишна такса. Размерът й се определя според ползваната търговска площ.

За търговци, разположени на територията на Кюстендил, годишната такса е в размер на 3000 лв. на кв. м търговска площ. Извън територията на града търговците, ползващи неразградим полиетилен, заплащат по 1000 лв. на кв. м.

Неподалите декларации в посочения срок лица не се освобождават от заплащане на годишна такса, уточниха от кметството.

Мащабна кампания "Верни на природата" започна преди време и община Пловдив. Целта бе ограничаване ползването на полиетиленови торбички при пазаруване. Те се разграждат в почвата за около 500 години, обясни главният еколог на общината Христо Минков. Неговото алтернативно предложение бе за нови кесии, които при същите условия се разграждат за около една година. 10% отбивка от такса да има за търговците, които ползват разградими торбички, предложиха общинарите от ВМРО в Пловдив. Предложението на войводите трябваше да се гласува от Общинския съвет, но дотам така и не се стигна.

"Усилията на общината се изчерпиха само с тази кампания, а това е алтернативата, Румъния вече го направи. Ние не сме от онези напреднали страни, които са организирали разделното събиране и повторното използване на полиетилена", каза бизнесменът Любозар Фратев, който притежава фабрика за производство на екологични торбички край пловдивското село Труд.

Във Варна използването на полиетиленови пликове в търговските обекти ще бъде забранено от 1 януари 2011 г. Те ще бъдат заместени от биоразградими или деграленови, които се разграждат до 24 месеца. (24часа)

ЕЛИЦА ИВАНОВА, ЕКАТЕРИНА ТЕРЗИЕВА

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Към момента безработните са вече 257 000. За един ден имаме нов рекорд – освен тези близо 5 000 души в понеделник, за вчера са около 6 000. Ние вървим с наистина бързи темпове. Това заяви в предаването "Плюс-минус. Коментарът след новините" лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Прогнозата на синдикатиите е

Едва 8% от българските предприятия смятат да се възползват от държавната помощ за заплатите по схемата 60:40. Останалите 92% ще съкращават персонала, ще режат заплати, ще пускат хората в платени и неплатени отпуски или още умуват какво да правят. Това разкрива експресно проучване на Българската стопанска камара за нагласите и възможностите на

Драстично нарастване на цените на някои стоки от жизнена необходимост в рамките на месец отчита експресно проучване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Изследването проследява изменението на цените от 1 март до 1 април 2020 г. на 26 хранителни стоки от първа необходимост и 5 нехранителни стоки