Момчил Карамитев: В сериала “Кости” се правех на мъртъв пред главната героиня

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5028968 www.24chasa.bg

Щастлив съм, че "Време разделно" спечели състезанието на БНТ за най-любим филм на българските зрители, казва синът на легендарния Апостол Карамитев, който е актьор и режисьор

- Момчиле, наскоро гледахме заедно “Рицар без броня”, в който баща ви Апостол играе една от главните роли? Какво преживявахте и какво си мислехте, докато гледахте филма?

- Мислех си за умението на авторите - сценарист, режисьор, оператор, актьори, композитор, да уловят детския мироглед, да разберат детския начин на възприемане на “нередностите”, които възрастните вършат около тях. Гледал съм филма много пъти и винаги откривам по нещо ново - някой детайл, който го прави още по-привлекателен, по-реален и по-забавен. Откривам колко е важно чувството за мярка!

Имам предвид, че този филм критикува до известна степен възрастните, които, улисани в своите проблеми, не се интересуват от проблемите на децата си. Има сериозна сатира, отправена към хората с власт, но не е пресилена, не те дразни, не те боли, че си се родил в тази страна и че си неин син! Ето това е майсторлък.

Кому е нужно да

мрази себе си и

страната, в която

живее?

Само ти става още по-черно. Този филм не те затиска и не те потиска - този филм радва. Ето това си мислех, докато го гледах.

- Знам, че определяте себе си като гражданин на света. В последно време къде се задържате повече - в София, Рим, Лос Анджелис или някъде другаде?

- Напоследък се задържам повече в България и колкото по-често се срещам с познати (включвам и вас), все чувам въпроса: “И докога си тук?”, след като съм казал “тук съм”.

Прави ми впечатление, че има голяма разлика във възприятията между хората, които живеят “постоянно” тук, и хората, които се завръщат отнякъде. Слагам думичката постоянно в кавички, защото не сме “постоянно” на този свят, дори и да живеем в една страна цял живот.

За себе си мога да кажа, че откривам много добродетели, на които не съм обръщал внимание, или не съм ги възприемал като такива. Тук за мен е по-интересно и социалните връзки са много ползотворни и по-лесно се осъществяват. Да не говорим какви неща излизат от недрата на археологическите разкопки, научни открития и усъвършенствания, културни изяви, музика, изложби, концерти, спектакли и срещи с интересни колеги и не само колеги, с интересни хора.

- Работите ли върху някакъв проект - филмов или друг?

- Работя върху няколко проекта с български теми - все филмови, а ето че се появи съвсем скоро и възможност да се случи и в театър! Докато бях извън Бьлгария, намирах начин всяка година да работя по някой театрален проект - това много ми помага като човек и професионален кинаджия.

- “Време разделно”, в който играете ролята на Момчил, получи признанието на зрителите на БНТ като най-любим български филм. Как приемате това признание? Преосмисляте ли филма повече от 25 години след създаването му?

- Инициативите на БНТ за 100 години българско кино са впечатляващи! Така може да се получат много неочаквани резултати, както и стана. Критици, журналисти и хора от бранша очакваха други резултати, но публиката си каза думата.

Тук за първи път се провежда такава масова анкета специално за филми. В САЩ това нещо се прави отдавна и винаги има изненади.

Знам, че към едни от водещите студия е имало групи от хора, които се стараят да предвидят успеха или неуспеха на даден филм (особенно високобюджетните), за да се гарантира възвръщаемост на средствата, които се влагат в правенето на такива филми.

Никой не е очаквал например “Хубава жена” да има такъв огромен успех, какъвто постига. Навремето се е очаквало “Клеопатра” да има огромен успех, но се е случило точно обратното. Днес го дават за пример като един от най-скъпите филми за времето си, а никаква печалба от разпространението.

Публиката е жив организъм, има характер на дете. Тя спонтанно харесва или отхвърля, тя не е критик, не е анализатор, тя чувства. Стана ми смешно, та чак малко ме заболя, като слушах коментар на някакъв “вещ по въпросите” на киното човек да казва, че нацията е тъпа да избере филма, който спечели. Не са разбрали, че публиката не е учила като тях кинознание и не пише статии - тя гледа и чувства.

Това е тя - Нейно

Величество

Публиката!

Лично аз се зарадвах, защото участвах с огромно желание и любов към материала, към колегите, с които работехме тогава, към сценаристите и режисьора. За мен това е нещо, което повечето от нас, българите, носим в сърцето си - нашия фолклор, нашата идентичност, нашето минало.

Ако сте обърнали внимание, много от репликите са като народни поговорки. Спомням си как художниците по костюмите работеха денонощно, за да намерят и ушият костюмите от автентични платове, близки до епохата на историята, която се разказва във филма. Това е една история много лична за нашия народ и неговото минало (каквото и да е било, то е наше).

Затова хората гласуваха за този филм така масово. Отделно, че всички работихме с обич и желание да стане добър филм - това се усеща от екрана.

Има филми, които може да са направени по-добре, но това не означава, че на публиката и харесва тази история. Ето това е, което не се разбира от господата кинаджии, които се разочароваха от избора на публиката.

Те дори бяха приготвили други заглавия, тези, които бяха решили, че би трябвало да спечелят, но публиката си е публика - тя си казва своето. Това е. Бих искал да поясня, че другите филми в класацията също бяха на високо равнище и с отлични качества, просто трябваше да има само един любим.

- През 1989 г. заминавате за Италия и там преживявате две тежки автомобилни катастрофи. Това промени ли ви по някакъв начин? Как гледате на света и хората след тези срещи със смъртта?

- Ако говорим за “срещи със смъртта”, те започнаха доста преди да замина за Италия. Като бях много млад, чувах разкази за смъртта на моя дядо, когато бил на 30 години. Видях как прегазиха кученцето на мои приятели съседи. Едва на 13 години изгубих баща си и целият ми живот се промени. Видях колко безсмислен е панаирът на човешката суета.

Вие, който ми задавате този въпрос, прощавали ли сте се с обичан роднина, приятел или любима? Ако сте изпитвали това усещане, ще ме разберете за какво говоря, ако не сте - кой знае как ще извъртите моя отговор, за да го направите “скандален” и “шокиращ”, за да бъде продаваемо интервюто. Мисля си, че когато човек е усетил какво означава истинска загуба, е по-човечен, по-добър.

- Защо в чужбина сте известен като Макс Фрийман?

- Защо Елин Пелин, Чудомир, Брад Пит, Мадона, Марк Твен са известни с други имена, а не с първородните си?

Аз не се срамувам

от моето име

- напротив, гордея се с родителите и корените си. Затова съм отново тук. Има условия, в които творецът изпитва нужда от свой свят, от свое кътче, което е само негово, а не му е дадено от някой друг - това е нужда за уединение, което не всеки изпитва, не всеки може да разбере.

- Вярно ли е, че сте се снимали в сериала “Кости”?

- Да, вярно е, че участвах в този сериал - беше ми изключително интересно и приятно. Ролята беше малка, но много отговорна - един перверзен педофил, който слага край на живота си. Самоубийството трябваше да се разбере от това, което се виждаше и което разследването “дава” на зрителите като информация, а не го представлявам аз.

Там се запознах с изпълнителката на главната роля Емили Дешанел. Изключително добра личност, абсолютен професионалист, много чаровна, земна, скромна и много добра актриса. Епизодът, който снимахме с нея, беше как тя влиза в моята къща и ме намира мъртъв (застрелял се в главата) на един въртящ се стол. След като ми правеха грим около 4 часа и половина, трябваше да изглеждам мъртъв пред нея, но тя ме гледа право в лицето, с тези прекрасни сини, чаровно искрящи очи! Как да седя неподвижен и да не й се усмихна?!

Голямо изпитание беше, но се справих отлично. Даже режисьорът проведе три пъти “изпит проверка” дали мога да се владея и да не мърдам. Успях! За това ми помогна и фактът, че имам опит с йога упражнения и т.н. Когато камерата спря и всички си отдъхнахме, режисьорът дойде и ми каза, така, че само аз да го чуя: “Не разбрах как го правиш, но излезе много добре, благодаря ти.”

Това така ме зарадва, че като се усмихнах, едната ми буза (която гримьорите бяха направили с дупка от пистолет), падна... Взех си я за спомен, но един ден дойде приятел с кучето си, което реши, че е пържола

и изяде...моя

спомен от “Кости”

Когато приключих участиети си, отидох да се сбогувам с Емили. Тя ме погледна с усмивка и каза: “Това, което направи, беше по-трудно от това да си кажеш текста, ако имаше такъв. Ти си много добър актьор!” Едва не се просълзих, казах й, че е прекрасна жена и актриса, и че благодаря затова, че е разбрала в какво положение съм бил. Прегърнах я и й пожелах успех.

- Как може български актьор да пробие в Холивуд и въобще на Запад. Хърватинът Горан Вишнич например успя...

- Няма някаква специална формула. Като си в друга страна, всичко се случва на друг език - това е друга култура, други измерения. “Пробив” е възможен, стига да имаш и късмет. Щом вие казвате, че Горан е пробил - добре, но за колко време и на какво ниво?

- На 25 октомври навършвате 55. Петицата е символ на промяната във всички области на живота. Равносметката ви? И накъде?

- Явно се интересувате от нумерология - това е чудесно! Да, имам усещане за промяна, ще видим накъде и как... Вече споменах, че ме вълнуват българските теми, фолклорът и българите. Може би ще се виждаме по-често. Дано се случи така, че когато имам нужда от представяне на някой завършен проект, да сте насреща!