Цяла Странджа отглежда нестинар

https://www.24chasa.bg/Article/504257 www.24chasa.bg
18-годишният Костадин играе в огъня с иконата на св.св. Константин и Елена

Хиляди се събраха вечерта на 3 юни в странджанското село Българи за нестинарските игри, които всяка година се провеждат там на празника на св. св. Константин и Елена по стар стил. Единици обаче успяха да се доближат до магията на нестинарството доколкото се е съхранила. Множеството беше надошло, за да види танца в огъня. Е, видя го. За повечето присъстващи това беше достатъчно, защото изчерпва представата им за нестинарството. Разотидоха се доволни на по няколко бири с кебапчета и изпотени от горещината заради блъсканицата и близостта на огъня. Някои притичаха през него и бяха горди със себе си. Малцина знаеха, че танцът в жаравата е само един елемент (вярно, кулминационният и най-впечатляващият) от целогодишния и твърде сложен нестинарски обреден календар. Някои от по-запознатите си бяха направили труда да дойдат рано в Българи, за да хванат поне на този ден ритуала от начало.

Сутринта камбаната свиква хората в църквата. Там прикадяват  "опашатите" икони (защото са с дръжки) на св. св. Константин и Елена, с които се играе в огъня. Трима неженени младежи ги пренасят до нестинарския конак, там ги "обличат" в специални калъфи с украса. Шествие ги отнася до аязмото на св. Константин на километър от селото, където ги умиват и ги поставят на одърчето (специална дървена поставка) "да гледат", докато хората пият лековита вода и подхващат хоро. Връщат ги в конака, където вече се готви курбанът. Там иконите престояват до тъмно, когато започва ритуалният танц в огъня. Всичко изброено се прави под звуците на гайда и тъпан, които свирят особена мелодия. Тя се изпълнява само по този повод. Ритуалите се ръководят от питроп - избран от общността уважаван човек, нещо като церемониалмайстор.

От 4-мата нестинари, които вечерта влязоха в огъня, само 18-годишният Костадин Михайлов извървя целия път и извърши всички действия, полагащи се на нестинаря според традицията. Костадин май е голямата надежда на местните и изследователите, че традицията да се играе в огъня няма да се загуби. Познавало се, че е "избран" - влизал в огъня, носейки иконата на св. св. Константин и Елена с лице към себе си, за да му дава сила, както са го правили старите нестинари.

Костадин загребва жарава с ръце. В огъня е и Михаил Георгиев от Ясна поляна. Долу - шествието носи иконите към свещения извор на св. Константин, на километър от с. Българи.
Костадин загребва жарава с ръце. В огъня е и Михаил Георгиев от Ясна поляна. Долу - шествието носи иконите към свещения извор на св. Константин, на километър от с. Българи.

Някой току придърпа Коцето да му обяснява кое, как и защо се прави, а младежът слуша съсредоточено. Плътно до себе си го държи Георги Димов от Българи - четвърто поколение нестинарски гайдар, който, изглежда, познава ритуала по-добре от всички участници. (Дори на най-възрастните от местните хора вече им се губят последователността на действията и смисълът в тях. Възстановяват ги по записки на изследователи.) В огъня Коцето гребна жарава с шепа и се посипа с нея. Не изглеждаше да е на себе си. Освести се чак когато нестинарите се прибраха в конака след края на танца. Като излезе да се измие, любопитни го накачулиха да гледат има ли му нещо на ръцете и краката. Нямаше му.

Цяла Странджа отглежда нестинар

Малкият, както всички наричат Костадин, влезе в медиите миналата година с това, че преди танца в жаравата му станало лошо. Присъствали обаче разказаха, че ритуалът бил започнал, гайдата и тъпанът засвирили и момчето го "прихванало". Но насила го държали да не влиза в огъня, понеже трябвало да бъде дочакана закъсняваща височайша делегация. Според изследователи на нестинарството пък той е единственият, който не се включвал в делението на нестинарите на наши и ваши. Между местните пламнала ревност, че играещите в последните години не са родом от нестинарските села - Българи, Кости, Сливарово, Граматиково и Кондолово. Михаил Георгиев е от Ясна поляна, Веселина Илиева и малкият Костадин са от Бродилово. "Важното сега е нашите нестинари и гръцките им братя от другата страна на границата да се държат заедно, за да се запази общността. Като се събират за нестинарските празници, традицията ще се възроди с всичките елементи и истинското им съдържание", смятат въвлечени в опазването на обичая. И разказват как в последните години далече от хорските очи нестинарите от двете страни на границата се събират в неделята преди Св. св. Константин и Елена на Влахов дол, "за да правят каквото трябва". Тогава и "прихванатите" за игра в огъня били повече.

Веселина Илиева и синът на нестинаря Михаил Георгиев играят в огъня.
СНИМКИ: ЙОРДАН
СИМЕОНОВ
Веселина Илиева и синът на нестинаря Михаил Георгиев играят в огъня. СНИМКИ: ЙОРДАН СИМЕОНОВ