Частното висше на мода в Германия

https://www.24chasa.bg/Article/505187 www.24chasa.bg
В залите на университета “Буцериус” често се провеждат научни конференции. Неговите възпитаници са изключително търсени от адвокатските кантори. СНИМКА: АРХИВ

Вторият по разпространеност език в Мюнхен е немският. Първият е българският. Поне улиците му са залети от млади нашенци. Не, те не са черноработници или просяци. В Мюнхен са струпани най-много български студенти и това е от десетилетия. Почти същото е и в Берлин, но този град е толкова пъстър, че не личи толкова.

Българчетата са втората по големина група в немските вузове след китайците.

И това, въпреки че ние сме само някакви си 6-7 милиона. Така да се каже, едно китайско село народ. Напоследък обаче има пренасочване на българския поток към университетите в по-малките градове в Германия. Там предпочитат да се установяват частните висши училища.

Частното висше на мода в Германия

Все повече българи се записват в частни университети в Германия. Модата се дължи и на факта, че държавните въведоха такси от поне 500 евро на семестър. Към тях се прибавят парите за студентски билет от 150-180 евро и отделно парите за харчене в Германия. Така разликата в цената за следване на частно и на държавно намалява особено за студентите от чужбина, които живеят под наем и не получават джобните 500 евро на своите немски колеги. Въпреки това издръжката в частен университет е около 10 пъти по-голяма от тази в държавния.

Но и разликите в условията са големи. В частните преподават елитни професори, нерядко с кариера и в САЩ, потоците са малки и на лекциите има място за всеки. А и шансовете за престижна практика по време на следването са огромни.

Затова все повече германски студенти също избират частния университет за трамплин. От 2000 г. броят на студентите в частните ВУЗ в Германия се е удвоил. Като основна причина се посочва фактът, че на частно следването е така структурирано, че позволява бърз и успешен завършек. И най-вече – чрез създаването на контакти и добри практики те отварят вратите към професии, които иначе са само мечта.

Към частното висше има обаче и критики. “Това, което досега съм видял в тези университети с малки изключения, е голяма доза посредственост”, казва Герт Асмус, бивш професор от елитния Дартмут в Ню Хемпшир. “Не са много причините, които могат да накарат един отличен немски абитуриент да се запише в частен университет”, добавя той пред сп. “Мениджър магацин”.

Така мисли и професорът от швейцарския университет в Сент Гален Петер Глоц, бивш експерт по образование на социалдемократите. “В тези университети се записват онези, които искат бързо да научат наизуст онова, което им предъвква преподавателят, и да си вземат дипломата”, твърди той.

Но частните университети в Германия нерядко са доста нагоре в класациите на висшите училища в света. Макар че още са далече зад американските и британските.

Българските студенти обаче не могат да се сравняват с германските – те са прагматични и избират специалности, с които лесно да се пласират на пазара на труда. Най-често записват икономика, а на второ място са юридическите факултети. Те отиват там с идеята да специализират европейско право и да започнат работа в институциите на ЕС. На трето място са медийните специалности – кино, телевизионна журналистика, но те са само бакалавърски.

И в трите случая частните университети имат сериозни предимства – лекциите са компактни, ориентирани към реалността и подплатени с много и солидна практика.

“Искаме да помогнем на младите да се сдобият със солидно образование, което да им осигури кариера в средния и висшия ешелон мениджъри”, казва канцлерът на International School of Management (ISM) в Дортмунд Торалф Хелд. Неговото училище гарантира близък контакт с професорите, които преподават в една почти семейна атмосфера. За сравнение – в държавните университети контактът с професора е труден поради огромния брой студенти. Следването нерядко се проточва със семестри и дори години заради лошата организация на лекциите от страна на самия ВУЗ, а аулите и библиотеките са претъпкани и трудно можеш да намериш място за учене. След завършването им всеки се спасява сам. Докато студентите на ISM например по правило имат подписан договор за работа още преди да са си взели дипломата.

Това е удобен трамплин за живота, ала той струва и съответната цена. Всички частни вузове предлагат схеми за финансиране на следването, базирано на разсрочени вноски, заеми и стипендии. Но дори и така, то си остава скъпичко. В споменатия ISM например за специалността генерален мениджмънт трябват 15 625 евро. В тази цена влизат преподаването, учебниците и всякакви нужни материали, изпитите, включването в електронната система за преподаване, както и свободен интернет навсякъде в университета.

Трите провинции с най-много и най-добри частни университети в Германия са Хамбург, Сарланд и Северен Рейн-Вестфалия. В Хамбург 50,7 процента от студентите са записани в частен университет.

Най-добрите частни вузове са тези във Витен-Хердеке, училището по право “Буцериус” в Хамбург и Европейското бизнес училище (EBS) в Острих-Винкел. Почти една четвърт от общо 410-те висши училища в Германия са под частна опека. В тях през зимния семестър 2009-2010 г. са били записани 96 100 студенти, което е само 4,5% от всичките 2,1 млн. студенти в страната.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Над 700 шапки от цял свят пази доц. д-р Георгиев С дъх на няколко световни войни, борбата и куража на доблестни войници, военни и пожарникари от цял свят напомня експозицията на фуражки на доц. д-р Людмил Георгиев. От реликвите на времето лъха заряд и вдъхновение на отминали бурни времена и подвизите на смели мъже от цял свят

Криминално проявен българин е един от заподозрените за убийството на 60-годишен сънародник в Лондон, съобщиха от МВР. Въпросният 44-годишен мъж вече е задържан от британските власти, уточнява EveningStandart. Тялото на Красимир Къртиков е открито в дома му в британската столица на 13 януари, като според местната полиция убийството е извършено

Почти килограм и половина контрабандни златни и сребърни накити са открити в автобус на пункта Капитан Андреево, съобщават от Агенция "Митници". Рейсът пътувал по редовна линия от Турция за Румъния. При проверката митничарите забелязали подозрителна плътност в 3 от седалките на автобуса. След разглобяването им оттам са извадени пликове с 266