Справочник уточнява имената на геогрaфски обекти у нас

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5056645 www.24chasa.bg

Сигурно на много от любителите на природата и туризма им се е случвало да се объркат и да не могат да се ориентират дори и с карта в ръка. Не помагат и напътствията на местни жители, защото имената на местности, върхове, реки на картата и в упътванията не съвпадат. Причината е, че имената на много физикогеографски обекти са сменяни по няколко пъти, в картите и справочниците, издавани по различно време, фигурират с различни имена, а са познати неофициално с други. Трудности срещат и географи, краеведи, общински служители и др., които професионално са свързани с темата.

Последното съвместно заглавие на издателство „Труд” и научноинформационен център „Българска енциклопедия” към БАН – „Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878–2014 г.” – е справочник, съдържащ 4439 статии, разделени в 2 части, който ще помогне на всеки да се ориентира в различните наименования на физикогеографски обекти на територията на България. В него са отразени всички преименувания на обекти с официални документи от Освобождението 1878 г. до днес.

Всяка статия съдържа информация за географското и административното местоположение на обекта, старото му име и документите, с които е преименуван.

„Промени в наименованията на физикогеографски обекти в България 1878–2014 г.”, 296 с., цена: 14,99 лв.

ПРЕДГОВОР

Справочникът съдържа 4439 статии, разпределени в 2 части. В него са отразени всички преименувания на физикогеографски обекти по официални документи от Освобождението 1878 г. до днес.
В първата част са включени 3388 статии, които отразяват преименуванията по документи. Основните статии са озаглавени с официалните наименования на физикогеографските обекти; съдържат пълна информация за старите наименования, за използвани синоними, цитирани са документите, с които са направени преименуванията. Със старите наименования на физикогеографските обекти са озаглавени малки статии – препратки към основните статии.
Във втората част са включени 1051 статии за природни обекти, известни с две или повече популярни имена (което е причина понякога да стават грешки при идентифицирането на обекта), както и с наложили се имена без официална документация.
Справочникът е съставен на принципа на “Речник на селищата и селищните имена в България 1898–1987” (Мичев, Н., П. Коледаров. С. 1989; първо издание 1973 г.). Но докато при преименуванията на селищата има по-строг ред при документирането и при употребата, то в топонимията не е така. Настоящият справочник е първото издание, отразяващо всички промени в имената на природните обекти от Освобождението до края на 2014 г., което ще улесни ориентацията, както и следващи публикации (книги, карти и др.) и ще ползва всички интересуващи се. Справочикът е само първа стъпка за внасянето на ред в тази материя чрез събирането на едно място на всички документи по темата и въвеждането на същия ред, както при преименуванията на селищата.
Най-големи са списъците с преименувани природни обекти от 1942 и 1988–1989 г.; по-малко на брой промени има през 1945, 1950, 1962, 1991 г. и др. Голяма част от преименуванията са публикувани в Държавен вестник (от 01.12 .1950 до 31.12 .1962 Държавен вестник излиза под заглавие Известия на Президиума на Народното събрание). Изключения правят преименуванията, приети от Общинския съвет на Бургас през 2011 г., както и през периода юли 1988 – юли 1989 г., когато одобрените от Държавния съвет на НРБ общински списъци с нови имена масово се публикуват в карти, пътеводители, енциклопедии и други материали преди публикуването им в Държавен вестник. При преименуването на селищата също е имало подобни случаи – в периода 1878–1912 г. от местните органи на управление са преименувани 49 селища без административни разпоредби на централната власт, в периода 1911 –1920 г. също има преименувания без административен акт. Но докато при селищата има регистрация на старите и новите имена (в статистически и други справочници), то във всички издания, публикували възстановените наименования на природни обекти през 1988–1989 г., липсва съпоставка между старите и новите имена, което затруднява ориентацията и по документи, и на терен. И досега няма справочник (какъвто има за селищата), който да сравнява старото и новото име – в картите липсват тези уточнения, в по-новите речници и в други издания – също. Единственото място, където официално са отразени част от списъчните преименувания, е енциклопедия “Пирински край” (2 тома, Благоевград, 1995–1999; в таблицата със старите и новите имена в края на том I е допусната техническа грешка – редовете са разместени, което затруднява съпоставянето на старите и новите имена). Туристи и пътуващи използват новите карти и, когато се наложи, не могат да бъдат ориентирани от местните хора, които си служат все още със старите имена.
Липсата на обща редакция и съпоставка на имената в списъците от 1988–1989 г. е причина за множеството неточности и несъответствия, неотстранени в списъците, вследствие на което са навлезли в практиката. Често допълнително объркване се получава от слятото и разделното изписване на старите турски имена, прилагано в различни периоди, както и от многобройните нюанси на едно и също име.
Актуално звучат думите на видния учен Васил Миков, изследвал произхода и смисловото съдържание на названията, който пише през 1943 г. в своя труд “Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места”:
...Но трябва да отбележим, че както по-рано, така и при последните промени на селищните и местни названия, са допуснати много и с нищо неоправдани грешки, които при добро желание биха могли да се поправят.
По-рано на този извънредно труден въпрос се е гледало леко. Комисията, натоварена през 1934 г. с преименуване на селищата, повече е възприемала и одобрявала имената, предлагани от общинските съвети или от други “силни на деня” лица... Членовете на тази комисия, голяма част от които са били специалисти, не са държали сметка нито за миналото, нито за местните особености на земната повърхност, почва, растителност и животинско царство, занятие на жителите, нито най-после за хубавите местни имена, каквито се намират в землищата на много от преименуваните селища... Забележително бе, че никой от членовете на последната комисия не познаваше, отчасти поне, селищата из Добруджа. В противен случай не щяха да бъдат допуснати толкова грешки.
Този актуален и днес проблем много ясно пролича при работата по справочника. Дали поради липса на време или по други причини, комисиите са допускали доста грешки – личи недостатъчно задълбочено проучване на произхода на имената (променяни са безпричинно старинни тракийски, славянски и стари български имена), много от обектите нямат точно географско позициониране (за липсата на добри специалисти географи в комисиите говорят много факти), голяма част от новите имена са неблагозвучни, неподходящи или повтарящи се до липса на всякакво въображение, много от обектите, известни и с други красиви местни или синонимни имена, са получили неудачни нови имена и т.н.
Ето някои примери (предимно от преименуването през 1988–1989 г.).
• С едно и също име има няколко обекта – връх, местност, циркус, планински дял, от които са преименувани върхът или местността, но не и циркусът и едноименният планински дял, в който те се намират, например: връх Заврачица (Мустачал) в едноименния дял на Източна Рила е преименуван, но Мустачалски дял и циркус, които би трябвало да са също Заврачишки, не са преименувани (в картите делът вече е с новото име). В енциклопедия “Пирински край” тази грешка частично е поправена, като към преименуваните обекти е добавен и циркусът, но не и планинският дял. По подразбиране би трябвало всички обекти да са изброени в списъците, както например е със Синивръшките (Синанишките) порта, река, рид, връх, езеро, циркус и Главнишките (Башлийските) река, порта, рид, циркус, стена, езера, чукар (виж в текста).
За липсата на специалисти географи в комисиите говори фактът, че в списъците някои обекти са отбелязани погрешно като река или местност, а става въпрос за връх или планински дял. Някои обекти са дадени и в Рила, и в Родопите (и то с различни имена за един и същи обект), което произтича от непознаването на условната граница между двете планини; същото е и в общинските списъци, където има дублиране на имена от граничните общински територии, поради което на един и същи обект е дадено име и от едната, и от другата община, но имената са различни, например:
• връх Синаница е наречен Сини връх, Разцепеник и Разцепения връх, като не е уточнено кое от имената остава (в картите е с първото име, в енциклопедия “Пирински край” – с второто);
• планинският рид Демирхан в Пирин е преименуван Железни станец в списъка на Благоевградски окръг, в друг списък е преименуван Железник;
• за Муратов връх са предложени имената Малък Вихрен, Гранитен, Радин връх, Пирамидата, също без уточнение кое име остава;
• Атмегданско езеро е преименувано Конско езеро, след като отдавна е популярно с името Малко Спанополско езеро;
• връх Акватепе в Западни Родопи е преименуван Белички връх, след като е известен с името Водни връх (което е и значението на старото име);
• връх, известен с имената Алада, Аладак, Аладаг (Пъстра гора) и Костадин, в Западни Родопи е наречен Божица;
• на някои обекти (чиито нови имена не са добили популярност след конюнктурното преименуване) са възстановени старите имена без документ – например на курорта “Васил Коларов” – Пампорово, на връх Коларов – Белмекен и др.;
• някои обекти (при това няколко в една и съща община) са с еднакви стари и нови имена (за множество едноименни названия пише и Васил Миков): например името Хисар (което се среща много често) е преведено Твърдец, Твърдино, като на близко разстояние (дори в една и съща община) се струпват няколко обекта с еднакви имена, което затруднява ориентацията; същото е и с името Калето, преведено Крепостта;
• често новите имена повтарят вече съществуващи наименования и става объркване с местоположението им: например Острец – няколко в Източни Родопи, няколко в Рила и т.н.
Примери за неудачни нови наименования:
• Айдарица – Мечкарица;
• Айдарски камък – Мечкарски камък (по-добре би било Мечи камък, въпреки че и това е често срещано име);
• хребетът Сакарджа в Източна Рила, който не е преименуван с документ, в интернет е наречен Сухарка, същото е с Калбура – Ситото, Мечитите – Медарниците, и т.н.
Преименувани са вече преименувани обекти:
• През 1942 г. връх Семер Алан (Семералан) в Западни Родопи е преименуван Седлова поляна със Заповед № 21 86 на Министерството на народното просвещение, обнародвана в Държавен вестник № 139 от 29.06.1942 г. В документите от 1989 г. същият връх като Семер Алан е преименуван Седлото, което говори, че в комисията не са знаели, че върхът вече е преименуван. През 1989 г. известният карловски водопад Сучурум е преименуван Водопада, а той от 1942 г. носи името Карловски водопад (Заповед № 2186 на Министерството на народното просвещение от 15.06.1942 г., обнародвана в Държавен вестник № 139 от 29.06.1942 г.).
• В новите имена са използвани чуждици за географски понятия – превал, хребет (русизми), вместо проход, седловина, порта, рид (например Синивръшки превал), а думата халка, която е навлязла в българския език, е заменена с думата гривна.
• Копривска река, Коприва река, Копривка и Узуналанска река е преименувана Дългополска река – няма логика, след като реката се нарича Копривска река, Копривка.
За резерватите продължават да се издават укази със старите имена – “Узунбоджак”, “Джендема”, “Парангалица” и т.н.
Подобни примери има много, тук са посочени само основните групи грешки и пропуски (конкретните бележки са дадени към статиите в справочника). Голяма част от тях се дължат на общините – при опитите ми да правя справки се оказа, че там не може да се намери и следа от изготвяните от тях списъци за преименуване – няма архив, ползват се стари видоизменени имена, например: местността Чобан борлук (община Елин Пелин) се води като Чобан баир (в оригинала е байр), вместо Овчарите – име, дадено през 1989 г. Подобен е случаят с името на язовир “Голям Беглик” (от 1950 до 1999 г. носи името “Васил Коларов”, преименуван “Голям Беглик” с Указ № 147 на Президента на Република България от 1999 г.), който в Списък на курортите в Република България (в Решение на Министерския съвет от 2012 г.) е даден като “...язовир “Камен проход” (бивш “Васил Коларов”), община Батак” – с името “Камен проход” язовирът никога не е наименуван и никой не го е наричал така. А на нов надпис до моста над Чепинска река при село Варвара, Пазарджишка област, е написано “Река Ели дере” (изписано и с латиница), въпреки че е преименувана Чепинска река още през 1942 г.
За да се внесе яснота по въпроса за преименуванията въобще (преплитане на различни мнения и интереси, спорни конюнктурни “за” и “против”), по-долу е дадена извадка от действащия Указ № 1315 в Държавен вестник от 09.07.1975 г., където ясно е обоснована необходимостта от тази дейност. Трябва отново да се предизвика интересът на държавните органи, които се занимават с транскрипцията, преименуванията и всички проблеми с названията, за възстановяването (създаването) на комисия, която постоянно да работи по сериозното проучване и утвърждаване на имената не само на селищата, но и на природните обекти, със задължителното участие на специалисти географи, опитни планинари, езиковеди и преводачи, както преди години работеше Съветът по транскрипция на географските имена – съвет, координиращ правилното използване на наши и чужди географски наименования (топонимия, селища, държави и др.). Неговите решения бяха задължителни за медиите, книгоиздаването, протокола и т.н., при което се избягваха комични и дразнещи с невежеството си грешки, на които за съжаление сме свидетели всекидневно.
Надявам се в следващите издания на справочника, на основата на корекции и уточнения, направени в държавните документи, да бъдат отстранени всички неясноти и грешки, посочени в него.
Не на последно място този справочник повдига въпроса за правилния подход и отговорността при възстановяването на красивите и смислени стари местни наименования на природните обекти в България.

Александра Киселкова