Режисьорът Стойчо Шишков превзе Народния дом на терора

https://www.24chasa.bg/novini/article/5076519 www.24chasa.bg
Режисьорът Стойчо Шишков

Той се определя като бяла врана в българското кино

В Дома на киното оня ден режисьорът Стойчо Шишков показа най-новия си филм - “Народният дом на терора”. Разтърсваща документална лента, която няма да остави никого равнодушен.

Филмът разказва историята на внушителната пететажна сграда на площад Лъвов мост, станала арена на много престъпления, жестоки инквизиции и убийства на българи от българи.

Това е най-страшното - на българи от българи!

На това място е имало двуетажна сграда, която през 1912 г. е купена от Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), която я кръщава Народен дом и в нея се нанасят ръководството на партията и редакциите на всичките й издания.

През 1922 г., по време на ученическа манифестация в чест на деня на светите братя Кирил и Методий някой хвърля бомба, има ранени. В суматохата се подхвърля, че сигурно комунист е хвърлил бомбата. За отмъщение сградата на БРСДП, е подпалена от тълпата.

През 1924 г. е построена сегашната сграда и тържествено открита от вече преименуваната БКП. След атентата през април 1925 г. по Закона за защита на държавата БКП е забранена, сградата е одържавена и превърната в Дирекция на полицията. След 1944 г. в нея се настанява народната милиция.

За да разкаже истинската история на сградата през всичките тези години, Стойчо Шишков преравя хиляди архивни документи и гледа стотици документални кадри и снимки. Намерени са неизвестни и малко известни факти.

“Сценарият беше от 86 страници - казва Стойчо Шишков, - от тях използвах само 16. Много изключително любопитни и важни неща останаха извън филма. Ако бях вкарал всичко, трябваше да е сериал.”

Режисьорът разказа, че искал да направи филм, който да звучи мащабно и да фиксира историческите етапи преди и след 9 септември 1944 г. “Преди тази дата всичко е било подчинено на Закона за защита на държавата.

БКП е обявена

за терористична

организация

и забранена като партия. В подземията на Народния дом са избити много дейци на БКП”, казва Стойчо Шишков.

Във филма той показва как след 1944 г. настъпва червеният терор над опозиция и инакомислещи. За съжаление, отпада сюжетната линия за “врага с партиен билет” - когато по нареждане на Сталин и Кремъл БКП погва и свои хора и кадри - свестни порядъчни комунисти.

Не влиза и крайно болезнената и до днес тема за насилственото “помакедончване” на населението в Пиринския край на България, извършено също по нареждане на Кремъл.

Въпреки това, филмът хваща за гърлото с разказаните лични трагедии на хора, намерили смъртта си в подземията на Народния дом.

Особено потресаваща е историята на Людмила Славова, депутатка от опозиционната Социалдемократическа партия след 1944 г. Неин племенник разказа за мъченията върху нея и за жестокия й край - заливана е с гореща вода, докато тялото й буквално се сварява.

“Това е била една добре организирана касапница на неудобни за БКП хора, преди да започне да действа Народният съд”, обяснява Шишков.

Сега сградата е оставена на произвола на съдбата. Всичко в нея се руши. Стаите са в руини, вратите и прозорците - избушени, подземията - потънали във вода и мръсотия.

Стойчо Шишков и неговият екип (Мартин Димитров - оператор, Ценко Минкин - композитор, инж. Тони Тодоров, съпродуцент и момче за всичко, и историкът Ангел Филчев) подкрепят идеята на група историци сградата да стане музей на паметта, в който да се съберат и съхраняват важни артефакти и документи за изминалото време. Такива музеи има във всичките бивши соцстрани на Източна Европа.

Кой е

Стойчо Шишков?

Той се определя като бяла врана в българското кино. Влиза в него не през ВИТИЗ, а през българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Роден е през 1940 г. във Варна, където баща му е офицер, но когато е на три години, семейството се мести в София.

Голямата спънка, която ще го следва до 1989 г., се нарича “бележка за благонадеждност”. Тази бележка ще го спре да учи кинодраматургия в Москва. Тя ще е и една от причините Шишков да бъде най-дългогодишният втори режисьор в киното ни - не му позволяват сам да режисира.

В ролята на добрата орисница, която предопределя професионалния му път, се явява кинокритикът Христо Кирков.

Когато завършва образованието си в СУ, Стойчо Шишков започва работа в прословутото навреме списание на БТА “Паралели”, което показваше света в снимки и карикатури.

Често ходи и в сп. “Киноизкуство” при Кирков, на когото показва разказите и новелите си, които все още пази само за себе си.

Кирков му казва, че

пише като сюрреалист

Един ден на ул. “Раковски” до Военния театър Стойчо среща Михаил Кирков и сценариста Асен Георгиев. Кирков му казва още утре да отиде в Киноцентъра в Бояна. Людмил Кирков започва да снима филма “Шведските крале” и спешно търси асистент-режисьор, защото назначеният Милен Николов започва да снима своя дебютен филм.

Шишков отива, Кирков го харесва и така младежът започва като асистент-режисьор от най-ниската пета степен и изкачва цялата стълбица до втори режисьор. Датата е 10 май 1966 г.

“Сближихме се много с Кирето - казва Стойчо Шишков, - сродни съдби, сродни души и двамата големи привърженици на “Левски”, тръгнахме заедно по мачове...”

След “Шведските крале” Стойчо Шишков е неизменно до него в почти всичките му филми: “Момчето си отива”, “Селянинът с колелото”, “Не си отивай”, “Матриархат”, “Кратко слънце”, “Оркестър без име”, “Равновесие” и др.

Сега Стойчо работи върху документален филм за своя учител и приятел Людмил Кирков. През декември се навършват 20 години от смъртта му.

Шишков е човекът, който откри за киното Катерина Евро. След като на почти шестмесечните пробни снимки за главната героиня в “Оркестър без име” режисьорът не харесва нито една кандидатка, Стойчо се сеща за Катето Евро.

Тя е млада и красива, прохождаща манекенка, една от веселите купонджийки на тогавашните софийски сбирки. Тя се представя добре на кастинга просто защото играе себе си.

Стойчо Шишков е асистент на Методи Андонов в “Козият рог”. И там дълго време търсят жена с вид на амазонка - красива, гъвкава, която може да язди, да стреля, да забива кози рог. Красиви български актриси има, но тип амазонка - не.

Има идея да поканят сръбската актриса и певица Неда Арнерич. И пак Стойчо Шишков предлага на Андонов съвсем младата Катя Паскалева, която гледал във филма “Краят на песента”.

Като втори режисьор Стойчо Шишков е работил с почти всички големи режисьори в българското кино: Любомир Шарланджиев, Бинка Желязкова, Борислав Шаралиев, Въло Радев, Милен Николов, Януш Вазов, Неделчо Чернев, Георги Стоянов и др. Неговото име стои сред авторите на филми като “Петък вечер”, “Белият кон”, “Катина”, “На всеки километър”, “Константин Философ”, “Пантелей” и др.

През 1982 г. прави

режисьорски дебют

с авторската си новела “Малкият, дългият и момичето”. “Това беше дипломна работа на мой приятел оператор, но направи впечатление на зрителите и критиката, получи награди на студентски фестивали”, обяснява Шишков.

От тогава досега той е заснел повече от 50 филма - документални, научнопопулярни, телевизионни, репортажни, рекламни. Всичките са напълно авторски. Един от най-известните е “9-те крачки” - документален за спортния път и успехите на Стефка Костадинова, която и досега е носител на световния рекорд на висок скок.

На голям зрителски успех се радва и документално-игралният филм на Шишков “Футболни хамелеони”. Филм, който изследва в дълбочина генезиса на футболното хулиганство в България. Лентата печели седем международни награди - в Италия, Германия, Русия, в това число и голямата награда на “Мосфилм”.

“Дълги години началници, колеги и всевъзможни филмови комисии се правеха, че мен ме няма в българското кино - не крие огорчението си Стойчо Шишков. - Спираха ми проекти, ограничаваха ми финансирането и какво ли още не. Беше трудно, но продължавах да се боря. И продължавам...”

И като доказателство за творческите си възможности изброява своите повече от 20 международни награди. Между които “Бронзов лъв” - Торино, награди от фестивали в Палермо, Билбао, Милано, Москва, Будапеща, Пекин, Краня между които са и четирите “Гран при” и др.

През 1991 г. на “Фотокино” в Кьолн Стойчо Шишков получава първата европейска награда за спортно-документално кино, която носи престижното название “Европейски Оскар”. В конкурса участват 560 филма от цяла Европа.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

25 години ще лежи в затвора циганинът Тунджай Киров, който преди година и половина уби с юмруци и ритници жена, за да я ограби. Присъдата обяви съдия Петър Сантиров от Софийския градски съд във вторник. Тунджай се призна за виновен и делото се гледа по съкратената процедура. Рецидивистът, който има 6 предишни присъди,

Бившата порнозвезда Фара Абрахам се замеси в грандиозен скандал. Тя отказа благотворителния боксов мач с Никол Алекзандър. Абрахам първоначално каза "да" на битка с бившата на Шакил О'Нийл, но в последния момент размисли. Като причина агентът й изтъкна отказа на промоутърите да платят самолетния й билет и хотелската й стая.

Нападателят на "Ювентус" Пауло Дибала и Антонела Кавалери не са заедно вече няколко месеца. Въпреки това бившата футболна половинка продължава да тъжи за загубeната любов. Тя се чувства предадена от играча на "Старата госпожа". "Популярността и момичетата, които го наобиколиха, разрушиха нашата връзка - изплака болката си аржентинката.