По-добре е съветските другари да идват да ядат български домати у нас

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5082333 www.24chasa.bg
Никита Сергеевич Хрушчов на посещение в България

Проф. дин Драгомир Драганов е събрал в книгата „Как за малко щеше да ни няма. Всичко от архивите по идеята „България – 16-а република на СССР” стенографските протоколи и записи от пленумите на ЦК на БКП, на които е обсъждано „сливането” на НР България със СССР. Той предлага своя анализ на документите и събитията, цитира и други позиции и прочит на случилото се, но оставя читателя сам да избере страна.

Пленумът от 4 декември 1963 г. е известен сред обществото като „първия пленум на националното предателство”. Съставителят обаче предлага друго определение – „пленум на триумфа на Т. Живков в установяването на еднолична власт в партията и държавата”.
Пътят към този личен триумф не е нито кратък, нито равен, но в замяна на това е вече известен. В смисъл, че е почти буквално повторение на този, който извървява Н. С. Хрушчов от смъртта на Сталин през 1953 г. до свалянето му от всички постове през 1964 г.
Схемата включва няколко стъпки: а) „временни” коалиции с част от бившите приближени на предишния диктатор с цел поетапното отстраняване на основните конкуренти; б) овладяване на партийната администрация в борбата й за надмощие над държавната администрация; в) съсредоточаване на партийната и държавната власт в ръцете на победителя и г) отстраняване и на бившите „временни съюзници” и установяване на едноличен режим.
Точно тази схема следва и Живков през 1954–1962 г., когато става, освен първи секретар на ЦК на БКП, и министър-председател на страната. „Външните” разлики със ставащото по същото време в СССР са две – че в България „предишният” (В. Червенков) е жив и елиминирането му трае с години и че, за разлика от Хрушчов, Живков успява да оцелее на власт почти три десетилетия.
Много по-важна обаче е друга, трета, разлика. България е малка и силно зависима от „външния фактор” държава – икономически, политически, военно и т.н. С други думи, онзи, който иска да оцелее (и да успее) за дълго като управник, трябва да си гарантира стабилни и вътрешна, и външна подкрепа.
Точно така постъпва и Живков на пленума от 4 декември 1963 г. От една страна, той си осигурява своеобразна „клетва за вярност” на целия „обновен” (в смисъл прочистен от евентуални опоненти или конкуренти) състав на ЦК на БКП (по онова време той наброява 101 души, а с кандидат-членовете – общо 175) чрез единодушната подкрепа на идеята му за „сближаването” със СССР. От друга страна, на свой ред той отива в Москва със собствена „клетва за вярност” (при това – втора след „антикитайската” от юли с.г.), която му гарантира еднолично управленско дълголетие.
В книгата е публикуван пълният текст на протокола, а тук, поради ограниченото място - само част от изказванията, които внасят допълнителен колорит с детайлите по темата и с езика си в обсъждането на твърде сериозното решение.

Стенографски протокол от пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 година

Следобедно заседание

Извадки

След основния доклад на Тодор Живков е дадена думата за изказвания на делегатите на пленума. Предлагаме ви част от тях.

По-добре е съветските другари да идват да ядат български домати у нас

РАДЕНКО ВИДИНСКИ: Другарки и другари, наистина днешният ден на заседанието на ЦК на Партията ще остане в историята на българския народ като един от най-важните нейни моменти.
Девети септември е исторически момент в развитието на нашия народ, обаче 9 септември не можеше и не може да ни заведе много далеч, ако не съществуваше Съветският съюз. Ние не можем да се развиваме като социалистическа страна, като комунистическа страна, ако не намерим място във великото семейство на съветските народи.
Аз 45 години съм член на нашата партия, 45 години съм мечтал за този ден нашият народ да влезе в едно такова велико семейство. Ние сме мечтали за световна социалистическа съветска република, но съвършено ясно историята ни доказа, че не ще може изедин път целият свят да стане социалистически, да се създаде световна съветска система. Създаде се първата съветска социалистическа република – Съветският съюз, и ние можем да протегнем ръка на братските съветски народи да ни приемат в тяхното прекрасно велико семейство.
Този ден ще бъде един от най-великите исторически дни за нашия народ, защото се открива пред нас действително такава перспектива, каквато ние досега като малък народ не можахме да създадем. Съвършено ясно е казано в доклада каква перспектива ще бъде разкрита пред нашия народ именно след като ние влезем в състава на съветските социалистически републики.
Аз нямам нещо, което бих добавил да аргументирам нашето желание за присъединяването ни към великото семейство на Съветския съюз. Вземах думата, за да изкажа преди всичко своята радост и да споделя щастието си, че доживях този исторически ден.
Тук, другари, се изказаха, а и в доклада има известни опасения, дали няма да бъде накърнено националното чувство на българския народ, дали няма да се създадат известни течения, известни центробежни сили, които да попречат или да смутят този наш път. Аз не зная защо, другари, но съм убеден, че българският народ ще посрещне това с голям ентусиазъм и радост. А що се отнася до известни вражески елементи в нашата страна, смятам, че те са достатъчно задушени и ние можем не само със силата на властта, а с аргументите, които имаме, с нашата политика, с перспективата, която се открива пред нашия народ, да им запушим устата.
Искам да изкажа и други съображения. Като бяхме в Съветския съюз в школата през 1935 г., при нас дойде Микоян да ни обясни тяхното решение за отменяне на хлебните купони. Един от нашите повдигна такъв въпрос (България тогава беше в дипломатически връзки със Съветския съюз): „Какво би означавало, ако Съветският съюз вземе цялата наша продукция и се снабдява с всичко, от което се нуждае. Др. Микоян каза следното нещо: „За Съветския съюз България представлява една жилетка. Ако облечем тази жилетка, няма да ни стане по-топло, а ако я нямаме, пак няма да измръзнем”. Той искаше да каже: колко сте вие, можем и да ви нахраним, и да вземем, което ви е излишно, но въпросът се състои в друго, че не можем да отидем към това. И ето дойде моментът, при който вероятно Съветите ще се решат да облекат жилетката, да ни приемат в тяхното семейство. Другари, аз смятам, че Съветският съюз няма да откаже приемането на нашата страна в своето семейство.
Аз тука слушах др. Георги Павлов. Не в това се състои въпросът, не колко машини и заводи ще ни се дадат. Въпросът е в разкриването на перспективи за развитието на нашия народ в политическата, икономическата, културната и във всяко друго отношение изгода за нашия народ. Безспорно ние не можем и не бива да смятаме, че трябва да увиснем на врата на Съветския съюз, те да постят, а ние да блажим. Нашият народ няма да се остави да легне на гърба на съветските народи. Нашият народ е трудолюбив и ученолюбив. Нашият народ е такъв народ, който може да се отплати, може да заслужи своя дял в живота на съветските народи.
Искам да споделя с вас един такъв въпрос, който трябва много сериозно да се прецени. Вероятно Комунистическата партия на Съветския съюз ще прецени какво политическо отражение ще даде нашето обединяване. Не е важно какво ще кажат американците и империалистите. Те не могат повече да кажат от това, което сега казват: наричат ни сателити, че не сме самостоятелна държава, че сме подчинени във всяко отношение на Съветския съюз. Няма какво повече да кажат. Трябва да се прецени именно това, как ще се погледне не от социалистическите страни в Европа, а от новосъздаващите се социалистически страни. Именно в това направление трябва да помислим. Но аз мисля, че там, където има ленински партии, където има партии, които се възпитават в интернационален дух, партии и новоосвободили се страни, които не биха могли да живеят без световната социалистическа система, без Съветския съюз, това няма да даде отрицателно положение. Но все таки, нужно е да се пообсъди по-добре въпросът.
Нямам намерение повече да приказвам. Искам да изкажа своята голяма радост. Може би едва ли ще имам по-голяма радост от това да видя своя народ във великото семейство на съветските народи. Поради това не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя и писмото, и предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи.
ПРЕДС. СТАНКО ТОДОРОВ: Има думата др. Лъчезар Аврамов.

ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ: Другари и другарки, и аз се присъединявам към другарите, които вече се изказаха. Искам да заявя, че съм извънредно щастлив, че имам възможност да участвувам в обсъждането и решаването на въпроса за по-нататъшното сближаване и обединяване в перспектива на Народна република България със Съветския съюз. Считам, че др. Тодор Живков трябва да бъде поздравен за инициативата да постави този исторически за нас въпрос за практическо разрешение. (Бурни ръкопляскания.)
Всички поколения български комунисти, както нашите деди, бащи, така и ние самите сме лелеели мечтата в гърдите си да превърнем нашата страна в частица от Великия Съветски съюз. Ето, тя сега се поставя за практическо разрешение. Не се съмнявам, с малки изключения, такива ще има може би в нашите редове, може би сред част от работническата класа, от нашето кооперативно селячество, че всеки честен български патриот ще работи с всички сили за постигане на тази велика цел.
В доклада на др. Тодор Живков е даден прекрасен преглед и анализ на взаимоотношенията между нашите два народа, между нашите две партии. Въпросът е разгледан задълбочено от всички страни. Посочен е пътят и начинът, по който трябва
да се решават задачите. Разбира се, изтъкнато е в доклада, а и всички разбираме, че ще имаме трудности при решаването на тази задача – и вън, и вътре. Но тези трудности са преодолими. Международната реакция естествено ще надигне вой. Но това ще означава, че ние сме на прав път. Възможно е също така китайските другари да отправят нападки към нас, към нашата политика, но това също ще бъде доказателство, че те все повече се отдалечават от марксизма-ленинизма и правилния ленински път. Братските партии не могат да имат нищо против. Първо, ние нищо не крием от тях, нищо не правим зад гърба им, не вършим нищо, насочено против техните интереси. Напротив, който иска да последва нашия пример и смята, че правилно по-стъпваме, може спокойно да направи същото. Нашето сближение не отслабва работата на СИВ, напротив – задълбочава я, тъй като това укрепва още повече нашата общност, нашата икономическа система. Ето някои отделни въпроси, макар и на друга основа и принципно различни от това, което се предлага тук в доклада и както се замисля, нашите братски партии решават. Така например известно е, че между ГДР и Съветския съюз има създаден общ планов орган, който работи по тези въпроси. Известно е също така, че между Чехословакия и ГДР съществува много по-тясна специализация на по-високо равнище, отколкото между нас и другите страни.
ТОДОР ЖИВКОВ: Но нашият планов орган ще бъде на качествено нова основа.
Л. АВРАМОВ: Аз подчертавам, че на друга основа. Отделните партии помежду си се договарят на една по-висока или по-ниска степен. Искам да подчертая, че няма нищо необикновено да стане, няма да навредим на интересите на другите братски
партии. След това ние не отслабваме нашето сътрудничество с другите братски партии. Отиваме на по-тясно сътрудничество със Съветския съюз, но не отслабваме нашата досегашна работа. Така че аз смятам, че всички аргументи, които биха могли да се посочат, отпадат. Аз считам, че ние ще бъдем заразителен пример както на братските партии, така и за тези, за които др. Раденко Видински казва, и за някои капиталистически страни. Тук въпросът не е само до желание. Въпросът е до политически, икономически, стопански и пр. предпоставки. Кого можем да уплашим? Ние сами решаваме този въпрос. Не Съветският съюз ни налага своята воля и захваща чужда територия. Ние сами решаваме, чувствуваме, че нашите собствени интереси диктуват да направят такава стъпка. Това не може да уплаши никоя друга партия, като виждат, че този въпрос се решава доброволно.
Що се касае до вътрешните проблеми и трудности, нашата партия е единна и сплотена около своя Централен комитет начело с др. Тодор Живков. Морално-политическото единство на народа е такова, че ще можем да преодолеем вътрешните трудности.
Като повтарям, че съм напълно съгласен с всички положения в доклада, искам да направя едно предложение. На икономическата страна на въпроса няма да се спирам, тъй като тук много другари се изказаха, а и в доклада е правилно поставена. Касае се до въпроса за откриването на границата. Това е въпрос държавен, политически, икономически и пр., но има пряко отношение към въпроса за туристическия обмен. В светлината на доклада отново разрешение трябва да получи въпросът за развитието на туризма. Известно е, че България е най-южната част на лагера, с най-много слънце, природни условия, бани. Известно е, че такива в Съветския съюз има малко. Един съветски гражданин ще попадне в Сочи на 3–4 години един път, даже и толкова няма. Известно е също така, че редица страни в Европа – Италия, Австрия, Швейцария, по-специално Италия и Австрия, имат дефицитен търговски баланс и активен външен платежен баланс за сметка на приходите от туризма. Италия получава 800 милиона долара годишно, Австрия – към 300 милиона и т.н. Този въпрос има много тясно практическо значение за нашето развитие по-нататък. Наред с тези въпроси, които ще развиваме по икономиката, би трябвало да обърнем особено внимание на превръщането на България в курорт на лагера и преди всичко на Съветския съюз. Ние сега от износ на машини получаваме около 100 милиона рубли. Те ще растат, ще станат 150–200 млн. с перспектива да отидат към 800–900 милиона. От курортите получаваме към 20 милиона. Но съветските курортисти у нас са твърде малко. Ще загубим ли, ако решим да се отвори границата и свободно съветски граждани да идват у нас и ние у тях, но те ще идват повече. Не само няма да загубим, а ще спечелим. Тук се подхвърли следното: трябва да се реши генерално въпросът за цените и тогава да се решава този въпрос. Аз мисля, че не бива да се чака въпросът за цените, тъй като той е много сложен, както др. Матеев изтъкна. От 4–5 години се работи по единната база на цените, но досега доникъде не се е стигнало. Специалистите общо в лагера казват, че още 2–3 години не виждат как ще бъде решен този въпрос. Но да речем, че при сега съществуващите цени се открие границата, ще се направи контрабанда за 1 милион рубли. Ние имаме със Съветския съюз стокообмен 1 милиард валутни лева. Нека от цялата работа да загубим 1 милион. Загубата ще бъде на върха на една игла, а приходите – и материални, и морални, ще бъдат десетократно, стократно по-големи. Може да се постави въпросът: къде ще ги настаняваме, тъй като имаме ограничени възможности? Този въпрос се решава със създаването във всеки окръг и всяко курортно селище на специална група, която се грижи за откриване на квартири в частни къщи. В Швейцария всяка къща има стаи. Във Варна, Бургас, Вършец, Момин проход и т.н. имаме голям опит в това отношение. Има множество села, много курортни обекти, където стоят нови къщи по на два ката. Сега се решава въпросът в Министерския съвет на такива стопани да се дава заем от банката да обзаведат една-две стаи, които да се ползват от туристи. Това ще допринесе за поминъка на редица наши краища. Знаете около туристите колко много други занаяти, колко много други служби трябва да работят и колко много приходи се получават Поставя се и въпросът: с какво ще ги храним? И този въпрос не е много основателен, тъй като всеки, който идва тук, плаща. България ще има съответно значително по-големи приходи и тогава вместо да вози доматите там и да ги разваля, ще ги ядат тук.
Следователно моето предложение е при разработката на въпроса, при разговорите, които ще се водят със съветските другари, да се мисли и да се предлага евентуално някаква комисия, която да обсъди и този въпрос. Не бива да чакаме решаването на генералния въпрос – цените, а както ще работим съвместно за сближаване на икономиката, така да решаваме въпроса за откриване на границата. И това ще бъде една огромна крачка за решаване на различните задачи, тъй като, всички другари разбират, това ще има огромно политическо значение. Хиляди съветски граждани свободно със своя паспорт ще могат да дойдат в България. Това естествено ще допринесе за решаването на тази задача, която си поставяме в перспектива – да се извърши присъединяването на България към Великия Съветски съюз.

Пленумът продължава със други изказвания.

Из „Как за малко щеше да ни няма. Всичко от архивите по идеята „България – 16-а република на СССР”

Книгата може да поръчате тук!

Книгата можете да намерите на вестникарските будки и в книжарниците след 9 ноември.