Преходът свърши! В сряда, с чалга упойка...

https://www.24chasa.bg/Article/510704 www.24chasa.bg

ДРАГОМИР СИМЕОНОВ

Тази сряда малко преди полунощ българският преход свърши. Краят му дойде внезапно, но в никакъв случай неочаквано. Ознаменува го едно събитие на емблематично място.

Може би някога хронистите ще определят това като най-сериозния културен сблъсък в модерната ни история, но за нас, съвременниците му, символният характер на колизията тепърва трябва да се изследва. Ние от години чакахме т.нар. преход да приключи, но мислехме, че това ще стане след схватка на политически идеи, икономически пътища, социални проекти. Вярвахме, че финалните му акорди ще прозвучат като драматична меса или безгрижна сюита, а те всъщност се оказаха в такт 7/8.

Нека обаче оставим абстрактните коментари и изясним защо датата 9 юни 2010 г. един ден ще влезе в учебниците по история.

В сряда вечерта империята "Пайнер" стана на 20 г. Отдавна сте забелязали, че това не е обикновена звукозаписна компания, както и попфолкът не е просто музикален жанр. Това е манифест на ценности, житейска философия, поведенчески модел.

Мнозина биха казали, че чалгата е синоним на пошлост, псалм на посредствеността, но това не е съвсем вярно. "Пайнер" и неговият продукт са един от най-знаковите и устойчиви резултати на прехода.

Обърнете внимание най-напред на мястото, където започва всичко - Димитровград. Селището, построено със социалистически бригадирски устрем, за да бъде светилището на трудовата младеж, днес е столица на култа към мятането на гьобеци.

Вече няма бетонни другари с каскети и партийни книжки, а лъскави пластмасови зози с почасова тарифа.

Името "Пайнер" също е показателно. То идва от погрешното изговаряне на марката Pioneer на някаква стара уредба на г-н Митко Димитров в годините на първоначалното натрупване на капитала. Традиционният пионер (първопроходец) се е трансформирал в нашенски пайнер. Получихме си собствена дума за лидер. Не ви ли се струва, че пионерите на обществото през изминалите години често пъти бяха най-обикновени пайнери?

Главният проблем на попфолка обаче не е в споменатите трансформации, а в упойващия му ефект. Чалгата е замислена като музика за развлечение, нейната цел е да анестезира мозъка с микс от лукс и секс, свеждайки необходимите неща до прости и лесни за осмисляне образи. Затова певиците толкова си приличат една на друга и темите, които възпяват, са поразително сходни. Не на последно място попфолкът беше химнът на мутренската култура, но еволюира от кръчмарската простащина до снобарския кич, точно както се промениха и самите мутри.

Ето как "Пайнер" (гордият флагман на чалгата) стана емблема на едната страна на прехода - по-лесната, но и по-опасна.

Наред с нея преходът имаше и сериозна, тежка страна. Тя също се основаваше на стремежа на поколения българи към трансформация, но това бяха хора, които не искаха да бъдат анестезирани. Те знаеха, че промяната няма да дойде безболезнено и бяха готови да я изстрадат.

Години наред я призоваваха със скандиране от дъното на белите си дробове на площада пред храм-паметника "Св. Александър Невски". Именно там мечтите им за нов ред и правила получаваха израз. Естествената трибуна на катедралните стълби и кръговата форма превърнаха този площад в особено средище на желанието за нов градеж. Църковните кръстове пък осигуряваха сакралност. Така през годините Площадът получи свой собствен живот, независимо че голяма част от родените там мечти вече са мъртви. Но така или иначе това е място не за анестезия, а за реанимация на идеите. Наречете го по-трудната и изстрадана страна на прехода.

Двете части на постсоциалистическата промяна - Пайнера и Площада съжителстваха 20 г.

като древните ин и ян Това беше големият социален сблъсък на България. Не ляво и дясно, не социализъм и капитализъм, изток и запад (или Бог знае каква подобна куха фразеология), а бунтът и доволството, протестът и гьобекът.

В сряда вечерта се случи исторически сблъсък на символи. "Пайнер" отпразнува юбилея си именно на Площада. Смесиха се две несъвместими величини. Сакралното място стана сцена на хтонично блудство. Достигнахме крайната точка на прехода.

Кой победи в този сблъсък е трудно да се каже. Чалгата беше институционално изгонена от храмовото пространство, но си тръгна с високо вдигната глава и иронична усмивка.

Повече подобни събития няма да се случват, обещаха от общината. Чертата отново беше теглена, но както обикновено - малко по-късно от необходимото. Пайнера напусна Площада. За какво ли му е това павирано парче земя, след като благодарение на гигантската чалга-упойка скоро никой няма да си спомня за него.

  • Стига сме критикували младите

    Стига сме критикували младите

    Изводът на учени от БАН, че младите от т. нар. поколение Z не са толкова неграмотни, както масово се смята, може би отваря очите на обществото, което е спряло в някакви банални предразсъдъци. Може би тези най-младите не са с грамотността на своите баби и дядовци, които са изучавали краснопис, но със сигурност са по-грамотни от поколенията на
  • Бойко Василев

    “Панорама” - журналистика, която не стои в агитките, а между тях

    Всеизвестно е, че не “Панорама” е причина и цел на протеста в петък вечер. Причакването на гости след предаването се е случвало и преди - през 2013-а и през 90-те. Ние уважаваме всичките си гости. Те се събират около една маса и изразяват различни мнения. Каним ги да отговарят на въпроси, а не да търпят публични обиди