Руслан Трад: Няма семейство в Сирия без убити и изчезнали

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5119304 www.24chasa.bg

Много важно е какви ще са последствията от огромната и много добре организирана и целенасочена атака в Париж

Визитка

Руслан Трад е роден през 1987 г. в България от баща сириец и майка българка
Блогър и журналист на свободна практика, който анализира политиката в Близкия изток и Северна Африка, а от 2009 г. има блог на тази тема
Бил е лектор в Нов български университет, СУ “Св. Климент Охридски” и Дипломатическия институт към МВнР по теми, свързани с политическите и младежките движения в Арабския свят
Създател на организацията “Форум за арабска култура” и един от създателите на Global Voices Online Bulgaria

- Как ще коментирате това, което стана във Франция, Руслан?

- Мисля, че няма две мнения за трагедията, която се случи. Много е важно какви ще са последствията от тази огромна, много добре организирана и целенасочена атака, с неслучаен избор на фаталния ден петък, 13-и. В подобни атаки дори това има значение. Всичко, което се случи в Париж, показва, че очевидно е мислено много отдавна, или поне достатъчно отдавна, за да бъде изпълнено по този начин и да осъществи и пряката си цел - убийства, всяване на хаос и страх, и това, което виждаме в момента

- Европейският

съюз се тресе

от различни мнения какво да се прави. Говори се за затваряне на граници, за разпадане на ЕС.

- Такава ли е била целта на терористите?

- Терористите изпълниха няколко от своите цели. За съжаление, цивилните граждани станаха разменната карта. Пак за съжаление, често се пропуска голямата картина около такива атентати. Подобни удари бяха очаквани от немалко специални служби в Европа. След “Шарли ебдо” мнозина предрекоха още един подобен атентат. Това стана, а ударът бе по-изобретателен и по-тежък от предишния. Затова трябва да се анализира

това, което се

случва след

атентатите Например ставащото в Ирак и Сирия, загубата на територии. Винаги когато има удари срещу “Ислямска държава” и това води до загуба на лидери или територии, ответният удар е другаде. В този случай - в Европа. Другото събитие са преговорите за Сирия във Виена ден след атаката. Те бяха напълно повлияни от станалото в Париж. Много важно е това, което тепърва предстои, и дали Франция ще се ограничи само с въздушни удари като отмъщение.

- Трябва ли да има сериозна ответна реакция, или да се действа мъдро - от масата на преговорите?

- Въпросът е какво се разбира под “мъдро”. Може би ние разбираме едно, а френското ръководство - друго. Вече виждаме нанасяне на въздушни удари в Рака в Сирия. Говори се, че ще бъдат ударени цели в Ирак. Франция иска да участва по-активно в Сирия - бяха проведени разговори със САЩ, с ОАЕ, с Йордания, които участват с техни самолети. Със сигурност трябва да има и реакция, която отговаря адекватно на ситуацията.

В момента има, от една страна, засилване на хаоса и страха от още атентати. Чу се, че има подготовка за възможен атентат във Великобритания, в Рим. Немалко столици в ЕС са уплашени. От друга страна, има ползване на антибежанската карта от немалко политически движения, които се възползват от ситуацията. Една от идеите на ислямистите е бежанците да бъдат възприемани като врагове. Това обслужва техните интереси.

- Какви са те?

- От гледна точка на пропагандата на “Ислямска държава” единствено

“халифатът”,

който те обявиха,

е достойно място

за мюсюлманите

по света

Ако Европа приеме добре бежанците, това удря по идеологията на джихадистите, които се представят като “спасители” на мюсюлманите, които според изданията на “Ислямска държава” са мразени в Европа. Обратно, ако Европа приеме зле бежанците, това ще е от огромна полза за екстремистите. Те пропагандират, че европейците мразят исляма и мюсюлманите, затова вторите имат два избора – или да са предатели, или да се “преместят” в “халифата”. В пропагандните издания на “Ислямска държава” има текстове, сочещи аргументи, че след всяка атака Европа удря мюсюлманите на своя територия и ги приема за чужденци.

Този аспект от

идеологията на

джихадистите

рядко се

коментира,

но той е основен елемент в пропагандата им. Съществува още един проблем - отбранителната политика на ЕС. Трябва да има единен европейски отговор на терористичните актове в Париж, не просто Франция да нанася въздушни удари срещу Сирия. Става дума за създаването на работеща обща отбранителна рамка за ЕС, свързана със сигурността. Държавите в ЕС все още размишляват върху проблемите прекалено локално.

- Вие сте роден в София. От колко години баща ви живее в България?

- Близо 30. Той е от първите дошли студенти.

- Сега, като се случват тези неща, имате ли проблем в общуването с българите, които знаят, че сте наполовина сириец?

- За щастие, още не. Но покрай всички събития видях и разочароващи неща. За съжаление, такъв е дебатът в момента - или защитава напълно, или отрича напълно.

Разумните

гласове са между

тези крайности

и не се чуват изобщо.

- А какви са разочароващите неща?

- Едно от тях е, че все повече се говори: вижте какво се случва, като допуснахме бежанците, вижте ислямът какво лице има. Има и други първосигнални реакции. Те изглеждат естествени в напрегната ситуация. Но когато идват от хора, които дават вид, че могат да разсъждават, очакваш да анализират по-добре нещата и да изразяват по-дълбоки мнения.

- Някои слагат знак за равенство между бежанци и терористи...

- Това е стар спор - не откакто настъпи сирийската бежанска криза. Имаме такива примери още от II световна война. Когато първите бежанци от Германия стигат до британските брегове, реакцията е почти идентична.

Чуждият винаги е

възприеман

различно или

като заплаха

За бежанците от Сирия реакцията е същата. За щастие, има много хора, които не разсъждават така. Притеснява ме, че в политическия ни език има дефицит на дебат за политиката в новите реалности в ЕС, в частност в България. За нас проблемът е още по-голям, защото нямаме традиции в тази насока. За хората е нормално да реагират по този начин. Те какво виждат от исляма и от мюсюлманите - едни бедни хора, идващи от държави с авторитарно управление, без традиции в демокрацията. Насилието, в което живее Близкият изток, е картината, която вижда човек без достъп до информация. Политиците и медиите в тази ситуация много

удобно играят с

антибежанската

карта,

защото тя е печеливша. А когато и държавата реагира неадекватно, проблемът се задълбочава. Бежанци, които нямат общо нито с групировки, нито със сирийския режим, стават изкупителна жертва.

- Но имаше публикации, вероятно базирани на сериозни данни, че част от хората, извършили атентатите във Франция, са свързани с бежанци...

- Появи се такава теория. Това се случи, след като бе открит сирийски паспорт до едно от телата на нападателите. Тогава почнаха разследвания. Холандски журналист каза, че е лесно човек да си издаде сирийски паспорт в Европа срещу $ 800. Чести са случаите на изгубени или откраднати документи на бежанци, когато вече са в Европа. Вероятно е паспортът, намерен в Париж, също да е откраднат. Възможно е човекът, на когото принадлежи, да не знае, че с неговия паспорт е извършено престъпление. Тази теория преобладава в момента.

- Какво мисли баща ви за случващото се в Сирия? За него все пак това родина, има близки там...

- Много е трудно да се възприеме, че това е реалност. Цялото семейство близо година трудно осъзнавахме това, което се случва. Гледаме заедно новини, обсъждаме... Не е лесно, особено когато имаш близки, загинали по време на сблъсъци. Да не говорим за емоционалната гледна точка, личните ни принципи и устои. Скоро ще се навършат 5 г., откакто започнаха военните действия в Сирия. Загубихме много - включително принципите, в които сме вярвали преди войната.

- Кого загуби семейството ви?

- За някои не знаем изобщо къде са. Дали са живи, или не.

Моя братовчедка

бе убита заедно с

детето ѝ

при нападение над лагера им в Ливан. Друг братовчед загина при въздушен удар. Още едно момче загина също – бе на 23, учеше медицина в Мадрид. Уби го снайперист, докато опитва да помогне на ранен човек. Не мисля, че остана семейство в Сирия, без убити и изчезнали. В Сирия разселените хора са над 11 млн., а бежанците тази година вероятно ще достигнат 5 млн. Не познавам приятел или близък, който да не е засегнат.

- Баща ви все още има ли роднини в Сирия?

- Да, една немалка част от семейството ни все още живее в Сирия. Другите са бежанци в Ливан.

- Той кога за последен път бе в Сирия?

- През 2010 г. бяхме заедно. После пътувах до Ливан - най-близкото място, където човек може да се види с роднините си.

- Чувате ли се с тях по телефона?

- Трудно. Това е проблем на почти всички, живеещи извън Сирия, които имаме роднини там. Особено когато има въздушни удари или се случва нещо в областите, където живеят тези хора. Обикновено цивилните са първите губещи - прекъсва се комуникацията. Това е една от причините, поради които 5-6 месеца не бяхме ги чували.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Горчивите поуки след драмата в Атия

    Нелепата смърт на 16-годишния Костадин на пешеходна пътека в Атия е поредната драма, след която всички отговорни институции се втурнаха да си свършат работата. Защо едва сега се намират верните решения? Ами много е просто - всеки е чакал някой друг да ги намери. Местните в Атия - да кажат на висок глас за опасното място.
  • Въведете часове по киберсигурност

    Нека децата от малки знаят, че в интернет има не само забавления СЛЕД поредната вълна от атаки с мейли менте, този път уж от “Кредисимо”, едно е ясно – трябват часове по киберсигурност за учениците. Не може десетки хиляди души да отварят писма, които наглед са от компания за кредити, и да се притесняват, че ще отидат на дело,