Александър Чакмаков: Проблемът с базата на ЦСКА бе измислен за отклонявана на вниманието

https://www.24chasa.bg/sport/article/5158322 www.24chasa.bg

Александър Чакмаков е роден на 17 декември 1962 година в София. Потомствен привърженик на ЦСКА, син на първия капитан в историята на “червените” Нако Чакмаков. Той вдига и първата шампионска титла на клуба на 9 септември 1948 година след победа над “Левски” във финала.

Главен директор на “Титан-България”, дружеството, което управлява циментовия завод в Златна Панега.

Председател на сдружението “ЦСКА завинаги” от самото му създаване. Член на управителния съвет на баскетболния клуб на “червените” с президент Роберт Гергов. В момента той изгражда голяма зала в местността Къро на 4-и километър.
Временно е избран и за президент на тенис клуба с марката на ЦСКА, докато върви възстановяването му.

Женен, има две деца. Вече е горд дядо на две внучета.

- Как върви строежът на новата баскетболна зала?

- Започнахме преди около месец. В момента се работи с доста бързи темпове. Най-важното, което се направи, бе да се оправи покривът на залата. Това е конструкция от средата на 80-те години на миналия век. Тогава тази зала е била стационарен гребен канал за закрити тренировки и така е била оборудвана. Правена е от Строителни войски, изцяло с бетонни конструкции. Хората си спомнят, че така се строеше тогава. Така или иначе си е един много добър комплекс, който бе в доста окаяно конструктивно състояние. Заради това първо трябваше да се спрат течовете. И концентрирахме усилията върху покрива. Това е доста голям проект, около 1500 квадрата, или декар и половина. Вече всичко е изчистено, поправено, сложени са три вида изолации, замазки, сега се правят водосточни тръби. Паралелно с това ниската част, където ще са съблекалните, всички преградни стени са бутнати. Тази част беше поддала и първо трябваше да се укрепи. И се чака изливане на плочи и фундаменти. С което ще завърши най-грубият етап. Прави се канализация. Махната е окачената фасада и се прави търг за префасадиране и остъкляване.

- Защо се забави толкова този проект?

- Първоначалният договор бе направен по времето на министър Петър Стойчев. Много дълго време по една или друга причина така и не получихме необходимите документи, за да се извади виза за проектиране, да се направи съгласуване на проекта с всички инстанции. Оказа се, че има и скрити конструктивни проблеми. Заради това поискахме с писмо да се проверят отново документите и допълнителната инвестиция ще ни бъде призната за разход. И да се приспадне от наема. Въпреки липсата на документи и това писмо, ние си получавахме фактури за наем. И всичко отиде в задънена улица. Защото и баскетболният клуб, и сдружението “ЦСКА завинаги” са в обществена полза. И трябваше да се изчисти всичко, за да се намери инвеститор.

Не знам защо се получи така. Сигурно е имало натиск или пък не са го виждали като приоритет. Аз искам да се следват законите, процедурите и няма да изляза от този път.
Чест прави на сегашния екип на министър Красен Кралев, че на секундата, в която се запозна с реалното състояние, се взеха мерки и го решихме. В цивилизован и конструктивен диалог. Подписахме нов договор, с нови срокове, отпаднаха тези генерирани по изкуствен начин дългове и започнахме работа. Два пъти комисия се събра, установи фактите такива, каквито са. До края на годината ще отчетем първия етап документално, както направи сдружението и с терените на стадион “Българска армия”. Сега това ще направи и баскетболният клуб. За да завършим всичко по договора.

- На колко е разчетена цялата инвестиция?

- Първоначално бе планирана за около 600 000 лева. Сега ще отиде на около 1 милион, според последните данни. Амбицията ни е до 1 септември догодина всичко да е готово.

- За какво ти е на баир зала по баскетбол?

- Има две причини. Едната е любовта ми към ЦСКА, втората е любовта ми към баскетбола. За никого не е тайна, че аз многократно съм се занимавал с баскетболния отбор на ЦСКА. Той бе докаран от хора, подобни на тези, които бяха във футбола, до изчезване. Не беше в окръжна група или където и да е. Просто го нямаше на картата. Клуб, който е бил многократен шампион, играел е 1/2-финал в евротурнирите. Кой е дал големи баскетболисти като Косьо Тотев, Цвятко Барчовски, Румен Пейчев, Петко Маринов, Коста Илиев, Георги Глушков, Иван Ценов, Любо Амиорков. Да спра дотук, че ще пропусна някого и след това ще ми се обидят. Защото са много. Това са легенди, големи характери.
Това е втори спорт в световен мащаб, ако махнем Америка, където е №1. И заради това реших да помогна на Роберт Гергов да възстановим клуба. И той се развива с доста динамични темпове.

Залата на “Българска армия” отесня. Не е достатъчна за интереса и възможностите на клуба да се развива. И бе необходима втора база.

- Какво толкова се е развил, след като още го няма на картата?

- Може би широката публика да не знае, но само за три години ние направихме много. Имаме пълни отбори във всички юношески възрасти. С треньори, с подготовка сериозна. И този труд, който те дават, показва и резултати. ЦСКА е равностоен на водещите отбори в България. Тази година бихме “Левски” при 14-годишните, бихме “Буба”. И това е отбор, който го нямаше преди 3 години. Плюс това сме в 17 училища, където имаме групи за селектиране на играчи. Вече имаме и двама-трима национали, което е голям успех.
И догодина ще участваме на второ ниво при мъжете Отборът ни ще бъде от старшата ни възраст. Плюс това ремонтирахме една част от етажа в спортното училище, и то много сериозно. Имаме и пансион, предлагаме и обучение на децата. Някои от тях са в математическата гимназия. И според мен темповете ни на развитие са доста прилични.

- По твоите думи излиза, че държавата на едно ЦСКА пречи, на друго - не.

- Това е въпрос на сериозност и подход. Моята лична концепция е да отидеш открито, да отидеш с възможностите си. Защото аз съзнавам, че няма как да стана шампион при мъжете и след това да започне потопът. Имам възможност да възстановя този клуб и да направя тази база за следващите 3 години. Правим дарителска кампания, показваме на хората и сме честни с тях. Влизат в сайта, виждат залата, виждат снимките.

Когато си сериозен, имаш сериозна комуникация с държавата и държавните органи, с общината и общинските органи. Когато всичко е направено по закон, когато си взел скица, виза за проектиране, всичко върви. Когато лъжеш и заблуждаваш обществеността, че, видиш ли, държавата ми пречи, което не е вярно, нищо не върви. Защото държавата ти е предоставила 100 декара в Панчарево и 50 в Борисовата градина. Със стадион, който ти генерира приходи от мачове, от телевизия, защото там се играе, който имаше 6 тенис корта и ти носеше проходи. Всичко е въпрос на откритост, на сериозност, на осигурено финансиране. Държавата няма друг начин да отдаде база, освен при някакви възмездни условия. Никой не те кара да я вземаш, ако не си доволен. Но след като си подписал, значи трябва да ги изпълняваш. А не да заблуждаваш обществеността, че не ти дават базата и заради това не можеш да издържаш отбора. Договорът е публичен, всички го знаят. И в него няма нито един лев наем. Има само една инвестиционна програма, която и без това трябва да се извърши, ако искаш на този стадион да се играят мачове. Толкова е елементарно. Това е една лъжа, която трябва да спре. Че това е причината да не се развива футбол, баскетбол, волейбол и прочее. Този проблем бе измислен за отвличане на вниманието.

- Но за други базата бе предоставена безвъзмездно и без инвестиционни програми и каквото и да е. Плюс плащане на данъци в допълнение.

- Има такава страна. Това, че е направено закононарушение или безобразие в миналото, не позволява на сегашната администрация да прави ново. Едно престъпление не се оправя с друго престъпление.

И това трябва да е ясно на всички. Да, когато си почтен, можеш да отидеш при държавата и да поискаш да ти се подобрят условията. Те могат да се доближат до безвъзмездността. Наем срещу инвестиции. Може да се иска опрощаване на стари дългове, да се намали някоя сума. Но това трябва да се дискутира в рамките на закона. Сега сме 2016 година и сме в ЕС. Има норми, има закони. И не е нормално ЦСКА да ги нарушава. Аз не искам да съм от ЦСКА, който нарушава законите.

Но ще съм от този ЦСКА, който се бори за правата на ЦСКА Със законни средства, с диалог, а не с конфронтация. Чупенето на прозорци не възстановява клубове.

- Няма ли ирония в ситуацията, че синът на легендарния Нако Чакмаков възстановява баскетбола в ЦСКА при кризата във футбола?

- Честно казано, не виждам моето място във футбола. И единственото нещо, което мога да направя, е да възстановявам. Но не трябва да се забравя, че аз и сдружението “ЦСКА завинаги” направихме много за футболния клуб. Възстановихме почти изцяло сектор “А”, помогнахме за сектор “Г”. Направихме документацията те да бъдат лицензирани. Лицензирахме 4100 седалки в сектор “А”, които носят приход. Друг е въпросът дали билетите се емитират както трябва и приходите се отчитат както трябва. Възстановихме три игрища в рамките на стадиона за школата. Имаме възможност да работим на Панчарево, имаме проект и концепция за възстановяването на “Българска армия”.
Срещу това не получихме и едно благодаря. Напротив, бяхме обвинявани, че искаме да вземем базата, да управляваме клуба от старото ръководство. Въпреки че всички гарантирахме, че нямаме такива амбиции. Но се търсеше постоянно някакъв вътрешен враг, който върши всички злини, за да се отклони вниманието от това, което става в реалност. С измислени заплати, с изключително престъпна селекция и още един куп гафове.

И ако потрябваме на някого от футбола, ние и лично аз ще откликнем. Но с професионалния начин на работа във футбола, аз лично, като Сашо Чакмаков, не говоря от името на сдружението, не бих искал да участвам.

- Не ви ли търсят в момента?

- Говорил съм с всички предишни собственици. По времето на Иво Иванов и Митко Борисов, два пъти съм се виждал с Иво Иванов. Проведохме някакви разговори, които не продължиха. Тогава ставаше въпрос за търсене на допълнителни акционери. Като ги намерих, те изчезнаха. След това дойде отново Александър Томов. Там е ясна сагата между сдружението и него. С него не може да се работи, защото той не искаше нещата да бъдат оформени документално и непрекъснато лъжеше, че имаме користни интереси в сдружението. И за мое съжаление, всичко, което предвидих в мои изказвания и интервюта, се сбъдна.

След сагата и отнемането на лиценза бях поканен на разговор с господин Васил Божков когато той и господин Гриша Ганчев имаха съвместен проект. След оттеглянето на господин Божков, говорих с Ганчев няколко пъти. И двамата имат концепция за развитието на клуба. Сдружението и аз сме обяснили какво може да направим по Панчарево и развитието на базата. Първо трябва да се знае собствеността на клуба, начинът за финансиране и желанието на бъдещия собственик да развие базата. Как ще реши нещата с държавата. И най-важното - дали ще има нужда от сдружението и от мен лично.

- Сега обаче двамата са разделени. Кой проект от двата повече ти харесва?

- В момента имаме следната юридическа ситуация. Има синдик, има съвет на кредиторите. Синдикът трябва да търси най-доброто за клуба, който е аматьорски. До срока за лицензиране в “Б” група трябва да се намери възможност той да се състезава там с професионален статут. Въпросът е какво ще реши синдикът.

Колкото до останалите варианти, като обединения, стартиране от окръжните групи и други, не мога да коментирам, защото не са налични. Само се говори и спекулира, но няма яснота никаква. В момента има само един ЦСКА, с аматьорски статут в Югозападната “В” група и в него решава синдикът, който ще избере най-доброто. И това трябва да го знае всеки един привърженик на ЦСКА.

- Защо не стана футболист?

- Нямах талант. Спортист се става с истински талант. С ритане в махалата не се става. Майка ми имаше голямо желание да се образовам и аз не съжалявам, че я послушах. Защото със знание и образование смятам, че постигнах повече, отколкото, ако бях станал професионален спортист. А татко нямаше как да ме притиска по няколко причини. Основната беше, че ако трябваше да се занимавам сериозно с футбол, трябва да тренирам в “Левски”. Тогава живеехме в техния район и за да излезеш от него, трябваше разрешение от най-високо ниво. И само си представете синът на Нако Чакмаков, който ставаше и лягаше с ЦСКА, да отиде там. Абсурд.

Живеехме в пети район, който сега е “Оборище”. И всички ученици трябваше да тренират в “Левски”. Но истината е, че нямах талант. Проста истина.

- Защо, след като ликвидирахте кортовете на “Българска армия”, се заехте да възстановите и тениса в ЦСКА?

- Кортовете на “Българска армия” бяха унищожени още по времето на “Титан”. Имаше такъв проект. Сдружението просто пренаписа концепцията и направи три игрища. Когато се появихме на бял свят, кортове вече нямаше.

Сега искаме да възстановим този спорт. И в момента преговаряме с екипа на министър Кралев и отново много конструктивно. С шефа на “Национална спортна база” Пламен Манолов. Там има и трета страна, която също е много конструктивна. Ще бъде направено в съдружие с ТК 1896. Съвместен проект. Новият клуб ще бъде отново в обществена полза, за да няма лични користни интереси. Идеята е да имаме база срещу загубените кортове. И отново получихме голяма подкрепа от държавата.

Защото само да кажем, че сестри Малееви са били от ЦСКА, е достатъчно Братя Пампулови също. Проектът ще бъде доста сериозен. Защото това е социален спорт, привлича спонсори. Идеята е да се изгради школа с треньори от чужбина. Руски за момичетата и чех за момчетата. В момента правим цялостната концепция. И ще я обявим официално.