Проф. Димитър Йончев: Върви се към нова подялба на отговорностите в света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5164688 www.24chasa.bg

През България минават много геополитически сили

и ако сме умни, може да станем много богати

- Какво се промени в света след атентатите в Париж, проф. Йончев?

- Атентатите направиха очевидни някои резултати, за които си затваряхме очите. Започваме да осъзнаваме, че има някаква връзка между тия 25-годишни намеси в Близкия изток и сегашния ефект. Макар че емоционалните реакции сега са: “Да отидем да накажем”, доста наблюдатели са смятат, че в Близкия изток трябва да се върви по друг път - да се подкрепят светски управления, да се правят контролирани избори, да се прави икономика. Тези 25-годишни намеси - от Ирак през Арабската пролет, през либийската история, след това Сирия, дестабилизираха региона изключително много под благовидни претексти, както е прието в политиката.

- Откъде дойдоха дефектите на терена в отношенията с Близкия изток?

- С падането на Берлинската стена

светът излезе от

едно силово

равновесие и не

попадна в ново През това време светът продължи да набъбва, да натрупва технически нововъдения, да променя хоризонтите на живота и най-вече да скъсява разстоянията, да увеличава взаимната зависимост, която е много важен фактор, защото все повече се оказваме в една лодка. В първите 10-15 г. след 1990 г. се преразпределяха зоните на влияние. Съветският съюз загуби студената война и отстъпи територии до такава степен, че цялата санитарна зона, която Сталин установи след войната, изчезна. Югославия се разглоби много бързо, защото такова образувание не е по вкуса на нито един от големите играчи.

Започна да се притиска Русия до собствените ѝ граници. При Елцин процесът дори продължи с тенденция да се разпадне на 3 държави.

- Но Русия се измъкна от този шок.

- Постепенното излизане на Русия от това състояние съвпадна с войната в Ирак, която пък предизвика един ефект, който не беше мислен - повиши рязко цената на петрола и като голям износител на петрол Русия напълни хазната. И тя попадна в ръцете на това управление, което е базирано върху една от неразрушените системи - тази на КГБ. Понеже получиха ресурси, те ги вкараха във военната сфера, защото икономически не могат да бъдат лидери в света. Постепенно Русия стана видима и възникна отново въпросът за баланс при сегашните условия, които са много динамични. Появи се на този фон Украйна, тъй като Русия беше изтласкана от Близкия изток, където имаше своите позиции.

- Каква е предисторията на сегашните конфликти?

- Историята е много дълбока. След кризата при Суецкия канал 1956 г. бяха изтласкани колониалните империи и две неоколониални сили - Русия и САЩ, поеха контрола в Близкия изток. Но след студената война САЩ изтласкаха доста Русия, която остана само в Сирия. В момента, в който и оттам започнаха да я изтласкват, тя обаче вече имаше сили да се върне и

дойде да поиска

ново

разпределение Забелязвам с известно удовлетворение, че големите играчи в света усещат нуждата да правят баланс с Русия там. И ако един ден върнем що-годе баланса там между големите играчи САЩ и Русия, ние очакваме по-балансиран бъдещ свят, защото това е ядрото на проблемите в момента.

- Къде ще бъде Европа в този баланс?

- За съжаление, не мога да кажа, че Европа ще бъде участник в този баланс, защото продължава да поддържа неразумната формула “единно икономическо пространство, независими държави”, а такова животно няма. Единно икономическо пространство - много добре, но като не може да вземаш политически решения, си осъден другите да ги вземат. Европа е тъжен пример как другите вземат решения за нея. Трудно ще излезе от тази роля, защото

гардеробите на

Европа са пълни

със скелети

Затова максимумът, който може да постигне, е икономически, но ще трябва да приеме, че геополитически няма да може да решава въпросите.

И в този момент, за да бъде притисната Русия - Сирия все още беше далеч от нейното полезрение, беше осъществен натискът през Украйна и Русия се видя принудена да се обърне в източна посока. Китай, който играе и с двете свръхсили, за първи път се открехна, направиха военни учения в Южнокитайско море. В Найроби взеха решение за нещо като втори МВФ... Оформи се втори - Източен център, в който САЩ нямат думата. Само за няколко месеца Китай стана първият вносител на синьо гориво, измести Европа и в момента историите с “турското приключение” засилват източния вариант на политиката, позволяват на Русия и тя да си играе на санкции... Това доведе до там, че ръководството на НАТО взе да приказва с езика на нашия президент за хибридна война.

- Докъде би довело подобно взаимно обвързване между големите играчи, за което говорите?

- То води до това, че вече 25 г. в света няма обявена дипломатически война. Формално ние живеем в най-мирния от всички възможни светове. Цяло земно кълбо и няма нито една война. Същевременно загиваме, войната като че ли не спира. Жертвите са непрекъснати. Без да има война - има военни ефекти. В един такъв свят класическите термини на войната не вършат никаква работа. Ръководителите вземат решения с лице към миналото - там са образовани, там са им успехите и не могат да проумеят, че вместо да покажем сила и да накажем този, който ни пречи, ние трябва да откъсваме от себе си,

да правим

жестоки

компромиси,

да се търпим взаимно,

тъй като сме взаимозависими.

- Кой срещу кого, кой с кого или кой кого с днешна дата?

- Единодушен е сегашният западен свят, че острието на фундаменталистката реакция е ИДИЛ. И че трябва да бъде физически унищожен. Това е едно от най-смущаващите решения, но изглежда сякаш неизбежно. Тук съвпадат възгледите на почти всички участници. Макар някои да искат само формално това да се случи.

Второто и по-сложното е, че ИДИЛ не е равнозначно на ислямската култура и цивилизация и ако я унищожат, точно както унищожиха не един и двама шефове на Ал Кайда, но тя не изчезва, така и фундаменталистките настроения на тези от тойотите с картечници няма да изчезнат. Въпросът е по-тежък: ислямската цивилизация се съпротивлява още от появата си. Социалната поръчка да има мюсюлманство, след като вече има юдеизъм и християнство, е защото те искат да се преборят с индивидуалисткия, наричат го търгашески, дух на Запада. Той разсипва общностното им живеене, пръска индивида отвътре - те от това страдат и срещу това се борят. Това е реакция на една култура, притисната от друга, не е фундаменталистко. Нашата култура - западната, им дава непрекъснато дарове - дъвки, жвачки, интернети... Всичко това взривява шериата, взривява текстовете на Корана, реакцията им е това да не се случва и крайната реакция е тази на фундаменталистите. И тук въпросът е: Ще можем ли да живеем заедно с този тип живеене, без да се опитваме да им кажем: живей като мен.

- Защо се получава този тотален сблъсък?

- Гледайте нефта. Ние не искаме да спасяваме чукчите, енуитите или аборигените в Австралия, а спасяваме това, което искаме.

Сега Турция не иска в никакъв случай да види кюрдска държава, а там има страхотен петрол, познайте до три пъти кой ще ги ръководи. А в Турция почти всеки трети брак е смесен, това не е шега работа.

- Давате много висока оценка на Давутоглу като анализатор и политик.

- Мисля, че след Ататюрк те за първи път имат такава глава, но Давутоглу не е лидер като Ататюрк.

- Но Давутоглу си призна: “Аз натиснах копчето за руския самолет.”

- Напълно е възможно.

- Какъв интерес е преследвал?

- Да спре процеса, който излиза от контрола на Турция.

- По отношение на кюрдска държава или по отношение на разцепването на Сирия?

- По отношение на кюрдска държава, по отношение укрепването на властта на Асад. Кюрдска държава е най-големият кошмар за Турция, Асад е най-големият враг, на трето място - да видим какво да правим с ИДИЛ, но да не го правим така, че да изчезнат напълно. Тук има една двойна игра. Геополитическият стремеж на Турция е да бъде оня посредник между двата свята, които в сблъсъка си ще оформят ХХI век. Турция придобива една невероятна роля на балансьор - не е малка страна, има икономически потенциал, силна е и продължава да се създава.

Според мен Давутоглу, който е американски възпитаник, играе една много сложна игра между САЩ и Турция, но винаги слага акцент на Турция, която трябва да бъде оня лидер на Източния свят, който ще ги представя пред Запада, а на Западния ще поставя условия, защото се чувства силна. В момента с бежанците точно това прави - поставя условия. Видя се Турция, реализираща тази посредническа роля, тя е медиатор. Е, Русия настъпваше там, уязвяваше Турция като защитник на фундаменталната тенденция и освен личния интерес на Русия от кюрдска държава и контрола там на петрола се появяваше закачка на много високо ниво. Тази геополитическа роля, в която тя се виждаше, там се оказваше накърнена. И инсценировката със самолета не беше много изпипана, доста любителска беше. За специалистите нямаше съмнение, но кой ги пита в този свят. Знаково беше това действие и Русия ще се опита да създаде максимални трудности на Турция, двете държави имат кръстосани интереси в кюрдската ситуация. Нито една от съседните държави няма интерес от кюрдска държава - нито Русия, нито Сирия, нито Турция. Странно е, ние имаме интерес там да има кюрдска държава, там да е трънчето в обувката, а ние в тази посока да си живеем...

- Какви са възможните сценарии и къде е България в тях?

- С търкания и скърцания, но балансът в Близкия изток е единственото възможно решение към момента близкосрочно. Не съм много спокоен за смяната в Белия дом. Ако преди 2 г. там беше Буш, а не Обама, щеше да има сухопътна операция в Сирия, щеше да има много повече проблеми и Европа щеше да гълта много повече таралежи. Обама е човек на преговорите, той смята, че САЩ не са сами, а ако следващият президент продължи да мисли така, светът ще е по-добро място, но не съм сигурен. Защото тежки лобистки интереси изнемогват при такава политика, те искат да се разгърнат, Буш беше техен говорител и с голяма лекота го правеше, без да се притеснява дали изглежда глупав...

Но може да си го позволи, защото огромни пари бяха отзад. Радва ме, че в момента се очертават две тенденции - има тенденция за

преговаряне и за

подялба на

отговорностите в

света

Големите пари не могат да дойдат от равновесието и оттам идва моят страх. Сега светът се доминира от световния либерален пазар, а това е най-безчовечната конструкция за човешкия вид. Той слага на масата само онова, което може да получи цена. А нито една човешко качество не може да бъде оценено. И ние се обезчовечихме - за 20 г. станахме егоцентрици, счупихме машинките за социализация, не умеем да живеем в общност. Гледам студентите, хората, движението на пътя - егосветове, в които всеки е сам за себе си и това в световен мащаб е много тежко.

- Какви са възможните най-силни ходове на България?

- България има само спорадични прояви на оригинално участие в световната политика, нямаме традиция да играем в името на България. Не можем вътре да седнем на една маса и това е проклятие, и да приемем, че има въпроси с надпартиен характер. Много работи можем да направим, защото сме магазин на кьоше и оттук минават страшно много силови геополитически линии. И ако сме умни, досега щяхме да сме много богати. Защото в САЩ казват: Като си умен, защо си беден? Не сме много умни.

Димитър Йончев е професор в Нов български университет. Роден е през 1944 г.

Завършил е Военна академия. На 14-ия конгрес на БСП избран за член на ръководството на БСП, а след това и за неин зам.-председател.
Депутат от БСП в 7-ото Велико народно събрание и в 36-ото НС.
Преподава обща теория на сигурността, теория на разузнаването, секретология.

С проф. ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ разговаря Генка Маркова

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Всеки, тръгнал за площадни изяви сега, да декларира, че отказва лечение

    Протестите вече не са срещу Борисов или срещу Гешев, а срещу правото на близките ни да поемат дъх “80 към 20” - това вече далеч не е само схема за запазване на работните места в засегнати бизнеси. За все повече хора с този символ може да се опишат отчаяните им опити да си поемат въздух. 80 насечени вдишвания