Дали Турция няма да затвори Босфора?
За какво дойде турският премиер Давутоглу в България? Най-безобидният вариант – заради книгата му “Стратегическа дълбочина”, която току-що бе издадена на български. А най-опасният – за да предупреди Бойко Борисов, че Турция ще затвори Босфора за руските военни кораби. Разбира се, официално бяха обявени дежурните теми – бежанците, братското сътрудничество и така нататък.
За затваряне на Босфора никой не би казал и дума публично. И все пак миналата година то изглеждаше напълно невероятно, сега има около 30 на сто шанс, но ако скандалът Русия – Турция продължава да се развива по възходящата, утре ще е направо неизбежно.
Забелязвате ли, че докато у нас е Давутоглу, в Москва пак кацна държавният секретар Кери? Русия и САЩ като че ли вече не могат един без друг. И докато отношенията на Белия дом с Кремъл се затоплят, достлукът между Русия и Турция замръзва. Както казват по-умните от нас, забелязва се “обратна корелация”.
Корелацията се обърна това лято и есента. Обама разигра една гениална шахматна партия, която вкара и Путин, и Ердоган в капана. В момента всички политически коментатори в света се вайкат, че Обама не знае какво прави, че е като пиле в кълчища и че е създал истински хаос в Близкия изток. На пръв поглед има нещо такова. Но
защо смятате, че
целта на Белия
дом е да сложи
край на хаоса?
Малките играчи обичат да вменяват своите представи на големите. Сменете ракурса, помислете си какво е изгодно за световната империя и тогава играта на Обама ще ви се стори гросмайсторска.
Главната цел на американската геостратегия е проста – да не допусне възникването на други свърхсили, които биха застрашили доминацията на долара. Кои държави имат подобни амбиции? Русия, Турция и най-вече Китай. Все бивши империи, които се опитват да си върнат величието. Но САЩ не могат да ги блокират урбулешката, както го правеше Буш. Много по-интелигентно е Турция и Русия да бъдат насърчени да се хванат за шиите, а после идва ред и на Китай.
Щатите много мразят, когато в страни от НАТО се строят руски стратегически обекти. Спомняте ли си, че преди 2 години лично сенаторът Макейн дойде у нас, за да ни откаже от “Южен поток”? А какво ли си мисли Чичо Сам за “Турски поток”? Или за руската ядрена централа с 4 реактора? Гарантирано са се опитали да наложат вето, но Ердоган го е отхвърлил.
Разбира се, и без тези проекти отношенията между САЩ и нейния бивш верен васал бяха много развалени. Достатъчно е да прочетем някоя от статиите на нашия мъдър сънародник Алекс Алексиев, бивш политически експерт от корпорацията “Ранд”. Той казва открито това, което американските политици си говорят при закрити врата.
Ако човек следи внимателно новините, не може да не забележи, че от няколко години
Щатите се
опитват да
подлеят вода
на Ердоган,
за да си върнат контрола над Турция. В един момент западните фондации насърчиха улични протести заради изсичането на няколко дървета. Това с дърветата бе решение на кмета на Истанбул, който беше опонент на Ердоган. Но протестите се разраснаха, включиха се и кюрдите, работата замириса на Арабска пролет.
Обаче Ердоган се оказа твърд орех. Той отговори с вълна от репресии срещу всякаква възможна опозиция, от военни до журналисти и дори религиозни лица. Той удари милионите последователи на религиозния проповедник Фетулах Гюлен, неговите телевизии и вестници. Както е известно, Гюлен живее в САЩ и явно е в близки отношения с властите там. Той създаде в Турция религиозна мрежа, която изповядва един толерантен и отворен към всички религии вариант на исляма. Това вероятно подготвя правоверните за мултикултурализма.
Мрежата на Гюлен в Турция може да се сравни с “Отворено общество” у нас, с тази разлика, че е около 100 пъти по-влиятелна.
Само че Ердоган и неговата партия са близки с “Мюсюлманското братство” и за тях мултикултито е от шейтана. Това лято сякаш той щеше да бъде спрян или поне ограничен чрез демократични избори. След 7 юни партията му загуби възможността за самостоятелно правителство, а Алекс Алексиев се зарадва: “В близко бъдеще Ердоган едва ли ще може да управлява Турция като едноличен собственик”
Но ядец – на 2 ноември партията на Ердоган заедно с васалните ѝ партии получиха достатъчно мнозинство, за да променят конституцията и да обявят президентска република. Така Ердоган ще стане съвременен султан, а Давутоглу – първият му везир.
И докато Ердоган вървеше към султаната, в отношенията между САЩ и Русия се появиха първи лястовички. През май държавният секретар Кери се срещна с Путин в Сочи. Боевете около Донецк позамряха. В края на септември, на сесията на ООН в Ню Йорк, Обама и Путин разговаряха за нещо свое час и половина.
И още на другия ден руските самолети в Латакия нанесоха първите си удари в Сирия. Очевидно Обама даде на Путин зелен светофар и с това удари виртуален шамар на Ердоган, който до този момент гледаше на Сирия като на нещо изконно свое, една романтична турска провинция, която Франция ѝ отхапа след Първата световна война. Прочетете “Стратегическа дълбочина”, за да видите колко важна за турците е османската история.
Когато американецът
каже “това е история”
(this is history), той има предвид, че нещата са отминали и вече нямат никакво значение. Когато обаче турчин или руснак каже “това е история”, той се вдъхновява, изравя томахавката и изправя гордо снага.
Турция е свикнала да воюва с Русия, но все на север. Сега историческият ѝ душманин се появи откъм юга, точно под деликатните ѝ части! Опитайте се да се поставите на мястото на Ердоган, макар и да е невъзможно. За него това сигурно е върхът на коварството и наглостта. Както каза Давутоглу по телевизията, това е все едно Турция да изпрати самолети, които да бомбардират позициите на руските сепаратисти в Донецк по молба на президента Порошенко. Там и без това вече има два батальона джихадисти.
Когато Обама пусна Русия в Сирия, той не може да не е знаел, че създава чудесни условия за сблъсък с Турция. Вместо да се замисли дали не влиза в капан, Москва сякаш полетя на крилете на славата.
Още по времето на Горби и Елцин се видя, че когато руснаците започнат да се договарят със САЩ, те изобщо забравят за другите по-малки играчи. Щом сме се разбрали с големия шеф, кой ще посмее да се опъне?
В средата на октомври Обама даде на Путин важен нишан - прибра противовъздушната ракетна система “Пейтриът” от територията на Турция. Демек теренът е чист, няма да стреляме по самолетите ви.
Само че Ердоган не се възприема като безропотен васал. Той силно се притесни от крилатите ракети, които Русия изстреля чак от Каспийско море, изнерви се, когато Русия разположи в Крим стратегическите бомбардировачи Ту 22 – 3М и много се ядоса, когато Русия започна да бомбардира туркоманите – братовчедите отвъд границата. И когато Русия удари конвоите с петрол, Ердоган вече бе длъжен нещо да стори, за да не го вземат за пълен ахмак.
Щом Ердоган свали
руския самолет,
на другия ден рейтингът му скочи до небесата. Точно както скочи рейтингът на Путин заради Крим.
Така две от трите претендентки за свърхсили развалиха приятелството и се хванаха за шиите. А предстои подялбата на Сирия, това е достатъчно, за да ги държи на ръба на войната поне още 5 години. “Турският поток” вече е хистъри, атомната централа е под въпрос. Както казах по-горе, Обама е гений.
Какво трябва да прави България в тази сложна обстановка? Ще правим това, което ни кажат от едно посолство. Засега по-добре е да поработим върху себе си. Например да прочетем “Стратегическа дълбочина” на Давутоглу, за да видим как разсъждава истинският държавник.
Но МЗ предупреждава - книгата е за читатели с развит интелект.