Достоен българин: Мъж от Видин издирва забравени войнишки паметници, строи нови

Към читателите: Помогнете да изберем достойните българи на годината

В 2016-а - годината, в която вестник “24 часа” навършва 25 години и навлиза в следващите си 25 години, се обръщаме към читателите за “Достойните българи на годината” - една от най-ярките и вдъхновяващи инициативи на “24 часа”. Предстои 14-ото издание.
От 2003 г. вестникът всяка година отличава обикновени хора от градове и села с големи сърца, извършили необикновени дела - спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храброст или щедрост, дарявали радост, направили добро, без някой да ги е молил.
Тук ви представяме първите истории, които кореспондентите ни описаха, на българи, предложени за изданието на инициативата през 2016 г. И каним читателите да ни изпращат още истории, да ни помогнат да отличим повече случаи на доброта и щедрост и да изберем най-достойните.

Пишете ни на електронен
адрес [email protected]
или изпратете писмо на
редакцията на адрес София, “Цариградско шосе” 47.

Ивайло Цеков вече е поръчал мемориал за загиналите на Малката Шипка през 1885 г.

Забравени войнишки паметници, които липсват от официалните регистри, издирва, възстановява и картотекира с GPS координати видинчанинът Ивайло Цеков. Той

записва историите

за водени боеве,

които възрастните хора в селата все още помнят по разкази на свои предшественици.

От 2015 г. Цеков разширява родолюбивата си дейност с инициативата да бъде издигнат войнишки паметник на загиналите през Сръбско-българската война, започанала на 14 ноември 1885 г., при боевете на Малката Шипка - така наричат намиращия се на границата връх Връшка чука, който е бил защитен само с 2 картечници с цената на десетки войнишки животи.

Парите за паметника са събрани и вече е поръчан. Определено е и мястото, на което ще бъде поставен в подножието на Връшка чука.

“Навремето тук е имало дървен кръст, но по време на Втората световна е опожарен и оттогава няма знак на лобното място на загиналите, а броят им според различни източници варира от 60 до 180 души”, казва Ивайло.

Боевете за отбраната на Връшка чука са водени в първите дни на октомври 1885 г. Върхът е подложен на

9 масирани атаки

от сръбската

армия,

която разполага и с артилерия. Българските войници успяват да удържат и така пресичат опитите за унищожаване на отбранителната позиция и откриване на пътя към Видин.

Ивайло възнамерява да постави паметна плоча и на загиналите във видинското с. Войница през 1913 г., за които днес малцина си спомнят. Тогава в селото са изпратени 20 души, за да попречат на придвижващите се към Видин сръбски части.

“Те отиват с ясното съзнание, че са изпратени на самоубийствена мисия и действително само един оцелява, а останалите 19 загиват там, но изпълняват задачата си. А тя е била да забавят придвижването на вражеската войска с половин ден, за да може да се организира защитата на Видин”, разказва Ивайло.

2015 г. е била посветена на издирването на стари гранични постове и той се гордее, че е успял да намери лобното място на първите загинали български граничари - седмината убити в заставата над белоградчишкото с. Стакевци, които стават жертва на нападение в началото на Сръбско-българската война.

За събитията

отпреди 130 г. не

се знае много

Единственото свидетелство е паметникът им на самата гранична бразда между България и Сърбия, но и той доскоро е бил в забвение - няма го в регистрите, а за него не знаят дори местните жители.

“Историята на паметника е доста неясна. Предполага се, че е построен през 1909 г. в памет на първите загинали граничари през войната от 1885 г.

Самият паметник се намира на 5-6 м от гранична пирамида. До него е старият граничен пост, изграден от каменни плочи”, споделя Ивайло.

Друг паметник на убити на българо-сръбската граница е на връх Китка на 13 км от с. Салаш. Той е вписан в регистрите, но точното му място от години е било забравено и се наложило и той да бъде издирван.

Ивайло го открива от 4-ия път в гъсти горски шубраци на границата. И тук историята е забравена, както за паметника над Стакевци.

“Монументът е издигнат в памет на загиналите войници, охранявали държавната граница. Това, което успях да събера като информация, е, че за една нощ сърбите избиват всички в граничния пост.

Оцелява само един, който бил пратен за провизии в селото. Като се върнал в заставата, изпаднал в тежко психично състояние.

Говори се, че същият войник е проникнал на сръбска територия и убил войниците в сръбската застава отсреща”, разказва краеведът.

Издирването на забравения паметник на загиналите на 2 октомври 1915 г. 63-ма войници от 15-и Ломски полк край кулското с. Големаново е свързано с голяма доза адреналин за Ивайло.

Той се губи в гората и навлиза на километър навътре на сръбска територия.

“Ако ме бяха видели сръбските граничари, щяха да ме арестуват, как да им обясня, че съм тръгнал да намеря паметник от Първата световна”, казва видинчанинът.

Автор на статията

Ваня Ставрева Ваня Ставрева


Споделете статията

Четете още