Поевтиняването на петрола повлече и курса на рублата
ОТ 15 години експертите бият тревога, а властите обещават да реагират. Напразно – Русия остава твърде зависима от петролните добиви, които ѝ дадоха години на благоденствие, но сега, с падането на цените, я повличат в криза.
През последните години петролът и газът заемаха около две трети от износа на страната и осигуряваха половината от бюджетните ѝ приходи. През последните месеци този дял е намалял, но само защото цената на суровините се понижи, като така повлече и курса на рублата.
След като в петък бурята на пазарите се успокои, президентът на Руската централна банка Елвира Набиулина призова за “структурни усилия за диверсифицирането на икономиката”. “Не трябва да очакваме цените на петрола да се върнат на високите си нива”, заяви тя.
Идването на президента на Русия Владимир Путин на власт през 2000 година бе последвано от впечатляващ скок на цените на горивата. Това неочаквано щастие позволи на Русия, която разполага с огромни залежи от петрол и газ, да затвори страницата на унизителния период след 1990 г. и да върне дълговете си, като подобри нивото на живот на населението си, а това донесе на властта голяма популярност.
От над 10 години всеки доклад на МВФ или на Световната банка съдържа едни и същи препоръки: Москва трябва да използва тази печалба, за да помогне на развитието на другите сектори.
“Петролът е едновременно благословия и проклятие”, предупреждаваше още през 2012 година представителят на МВФ за Русия, като призоваваше страната да подобри бизнес климата и да намали корупцията, за да привлече повече инвестиции.
От 2006 година самият Путин призовава да се промени структурата на икономиката в полза на новите технологии. В следващите години Русия създаде холдинга “Роснано” и хай-тек зоната “Сколково”, които обаче са далеч от положението, при което могат да бъдат конкуренти на държавните гиганти в енергийния сектор.
“Лесно е да се говори за нуждата от диверсифициране на икономиката, но провеждането на реформи е по-трудно, особено когато цените на петрола и газа са високи”, казва Нийл Шийринг от компанията “Кепитал икономикс”. Високите цени, от една страна, карат властите да изчакват, а от друга страна, поддържат курса на рублата, правейки руските компании по-малко конкурентни в международен план.
Финансовата криза през 2008-2009 година, която бе придружена от силен спад на цените на петрола, бе предупреждение. Тогава президентът Дмитрий Медведев заяви, че ще бъде фатално да се чака скок на цените на петрола, без да се предприемат мерки за модернизирането на икономиката.
Това предупреждение убеди скептичния Путин да вкара Русия в Световната търговска организация въпреки социалните рискове.
Цените не горивата обаче отново се покачиха и руското производство на петрол отново започна стремглаво изкачване до достигането на рекорд през 2015 година. Държавата засили присъствието си в сектора, като направи от държавната компания “Роснефт” световен лидер и заяви амбициите си да добива гориво в Арктика. Този път обаче не се очаква никакъв скок, предупреди в петък министърът на финансите Антон Силуанов, като обяви, че подготвя спешни, но и дългосрочни мерки, за да приспособи “бюджетната политика” към “новата реалност”.
Според икономиста от IHS Global Insight Лилит Геворгян за спасяването на икономиката от зависимостта й от петрола “в дългосрочен план е нужно сериозно политическо усилие за разрешаване на проблемите, които влошават бизнес климата от десетилетия, като например бюрокрацията, корупцията и липсата на независимост в съдебната система. Настоящият климат не е много благоприятен заради западните санкции, които бяха наложени заради украинската криза. В момента Русия е далече от реформите – тя е управлявана от силна изпълнителна власт, която вижда в децентрализирането на икономическото и политическото управление заплаха за съществуването си”, казва Геворгян.
(По агенция “Фокус”)