ИСТОРИЧЕСКИ
Това е тежка рана
в националния
организъм,
която и до днес не
е преболедувана,
казва историкът
Пламен Павлов
Присъдите на Народния съд са чудовищно издевателство над понятието за справедливост. Това казва историкът от Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” пред агенция “Фокус”. На 1 февруари бе отбелязан Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим и събитията, довели до 1 февруари 1945 г., когато Народният съд бележи историята на страната с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над регенти, министри, депутати, офицери, общественици.
Според историка 1 февруари е олицетворение на кръвожадната и безпощадна разправа с една много важна част от елита на т.нар. буржоазна България, на България до 9 септември 1944 г. Проф. Павлов смята, че тази дата трябва да заеме своето място като един от символите на националните ни трагедии през ХХ век и на това, което можем да наречем национална катастрофа.
Да се говори за тези събития и за цялата тази поредица от кървави и геноцидни прояви, не е лесно, но не бива да забравяме, че във Втората световна война България взе участие не по своя воля, припомня проф. Павлов. “Дори по официални данни репресираните, пряко подложени на преследване в първите дни след 9 септември, са 138 хиляди души. Освен преследването на хора, освен тези комунистически шпицкоманди, които убиват хора по улицата, понякога и заграбват имущество и мародерстват, общо над 300 хиляди души са подложени на репресии - 138 хиляди души в първите месеци, а от тях 25 хиляди души са избити без съд и присъда. Близо четвърт милион българи от тогавашна 6-милионна България на практика са подложени на преследване. И това е чудовищно число, ако се замислим на фона дори на съдбата на Германия тогава. Освен това има и поругателства с нашите национални символи”, посочва историкът.
Той припомня още: от декември 1944 г. до 2 април 1945 г. са задържани 28 600 души. Проведени са 135 масови процеса – понякога дори срещу хора, които вече са убити и просто се узаконява тяхната съдба. На смърт са осъдени 2730 души. “Чупим всички рекорди. Още повече, че България няма пряко участие във войната. За военни престъпления, както е международната линия тогава, ние не би трябвало да съдим никого или най-малкото пък можем да съдим 2730 души. До живот са осъдени 1921 души, с присъди между 10 и 20 години са около 2000 души. С по-тежки присъди са също няколко хиляди души. Това е чудовищно издевателство над самото право, на самото понятие за справедливост. Става дума за много тежка рана в нашата национална история и в нашия национален организъм, която и до днес не е преболедувана, казва още проф. Пламен Павлов.