Пенсионната реформа е капката, която преля чашата, а Ципрас ходи по много тънък лед
Гърция отново е парализирана от национални стачки и масови демонстрации – включително обичайните сблъсъци между полицията и демонстранти и хвърляне на коктейли “Молотов”. Магистрали и гранични пунктове са блокирани от хиляди трактори на земеделски производители
въпреки
гласуваните
закони, които
обявяват
блокирането
на пътища
за престъпление
Въобще наблюдаваме нов сблъсък между синдикатите и правителството, въпреки че на власт е техният кумир Алексис Ципрас.
Ципрас и радикалната левица СИРИЗА дойдоха на власт в началото на 2015 г. с ангажимент да сложат край на финансовите ограничения и с още по-популисткото обещание да осигурят повече пари за всички. СИРИЗА имаше една проста теза – трябва да скъсаме меморандума с кредиторите и всичко ще се оправи. Обаче не стана точно така.
Правителството наистина “скъса” меморандума с кредиторите и спасителното споразумение изтече. Вместо нещата да се оправят обаче, това създаде нова и по-тежка финансова криза – гръцкото правителство
фалира и загуби
достъп до външно
финансиране, гръцките банки бяха затворени, като бяха въведени драстични ограничения върху тегленията и разплащанията. Гърция беше на косъм от изгонване от еврозоната – а местната икономика отново започна да потъва, след като се беше позакрепила през 2014 г.
Въпреки пълния провал на стратегията на СИРИЗА избирателите отново дадоха на Ципрас мнозинство в парламента на предсрочните избори през септември 2015 г. Ципрас сключи ново споразумение с кредиторите – тежки реформи в замяна на нови заеми и обещание за облекчаване на дълговото бреме.
В началото имаше много силен шок заради фалита, затварянето на банките и риска от изгонване от еврозоната. Поради това доста тежки реформи бяха приети от парламента без обичайните стачки и сблъсъци. Ципрас обаче отложи някои от най-важните реформи за 2016 година – включително спорната пенсионна реформа, която трябва да ограничи разходите и да стабилизира неустойчивата пенсионна система. Сега идва ред точно на тази тежка и болезнена реформа.
В момента
Ципрас е
между чука и
наковалнята
От една страна, той е обещал да не намалява основните пенсии на сегашните пенсионери, поради което насочва тежестта към бъдещите пенсионери (които ще се пенсионират по-късно и с по-ниски пенсии), орязва допълнителните пенсии и увеличава данъците и осигуровките върху работещите.
От друга страна, вътре в страната среща страхотна опозиция на пенсионната реформа, и то от традиционни поддръжници на СИРИЗА като синдикатите.
От трета страна, Ципрас иска да прокара тежките реформи, за да получи поредния транш от кредиторите и нещо по-важно - обещаното облекчаване на държавния дълг.
Въпреки че опрощаване на дълговете е невъзможно, страните от еврозоната
обещаха да
разгледат
варианти за
облекчаване на
дълговото бреме
на Гърция – под формата на по-ниски лихви и по-дълги срокове на изплащане. За да се случи това обаче, самата Гърция трябва да положи усилия да реформира финансите и икономиката си, така че веднъж завинаги да приключи с постоянната криза, в която се намира вече близо десетилетие.
Това облекчаване на дълга е важно за Ципрас, защото това ще бъде възможност да отчете пред избирателите поне едно изпълнено обещание. Страната все още е в стагнация, тегленията от банки продължават да са ограничени, в бюджета няма достатъчно пари – но въпреки тези проблеми Ципрас се надява, че облекчаване на дълга може да му осигури популярност и обществена подкрепа.
Затова той е готов на неща, които са против идеологията му – включително приватизация на летища и пристанища, дерегулиране на редица сектори, и болезнена пенсионна реформа.
Но именно
пенсионната
реформа
се оказа
последната
капка,
която доведе до масовите протести. Не че другите реформи са били безболезнени и идеологически приемливи, но опозицията срещу пенсионната реформа успя да обедини огромен брой хора от най-различни професии и браншове. Това, че фермерите също ще бъдат тежко засегнати, доведе до блокирането на пътища и гранични пунктове.
Но протестите не са най-големият проблем на Ципрас. През последните месеци той постоянно губи подкрепа в парламента и
мнозинството му
в момента се
крепи едва на
трима депутати
– като не е ясно дали ще има мнозинство за прокарване на необходимите реформи. В същото време опозиционната партия “Нова демокрация” избра млад либерал за нов лидер, което доведе до увеличена подкрепа за опозицията – според социологическите изследвания СИРИЗА вече е на второ място.
Отслабването на управляващото мнозинство и засилването на опозицията означава, че Ципрас ходи по все по-тънък лед. Той трябва едновременно да провежда
тежки реформи,
за да получи
спасителното
облекчаване
на дълга,
но в същото време трябва да внимава, защото твърде тежки реформи могат да доведат до разпад в управляващото мнозинство и да го свалят от власт. Политическата криза в Гърция чука на вратата и протестите са само индикация за засилващото се напрежение.