Българката има голямо предимство с опита си да управлява най-голямата организация в системата на ООН
Официалната номинация на Ирина Бокова от българското правителство е само първата крачка в трудната битка, която тя трябва да води, за да наследи Бан Ки Мун.
Всъщност далече преди номинацията западната преса многократно писа, че
Бокова е един
от фаворитите
за нов генерален секретар на ООН. Причините са очевидни. За първи път международното обществено мнение е узряло за идеята начело на световното правителство най-после да застане жена. Според ротационния регионален принцип, макар и негласен, вече е ред на Източна Европа да вземе престижния пост. И, разбира се, основен аргумент в полза на българката е нейният огромен опит като шеф на ЮНЕСКО - най-голямата и сложна като функциониране агенция на ООН. Нещо повече, целият свят знае името ѝ, особено след изключително решителната ѝ кампания за опазване на културните ценности в Сирия и Ирак и за прекратяване на трафика им, който финансира терористите от “Ислямска държава”.
Бокова стана първата в историята жена, оглавила ЮНЕСКО, след много оспорвани избори през 2009 г. Тя спечели и втори мандат въпреки тежките бюджетни рестрикции за организацията, след като САЩ прекратиха вноската си в бюджета ѝ през 2011 г. Преизбирането на Бокова през 2013 г. стана с подкрепата на петте постоянни членки на ООН - САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай, които ще имат тежката дума и при избора на нов генерален секретар.
Заради прозрачността тази година за първи път всички държави - членки на ООН, бяха призовани да издигнат свои кандидати за поста. Срокът за представяне на кандидатурите е до края на март, след което ще започнат консултациите по тях в Съвета за сигурност.
Според западни анализатори за новия пост ще се води
тежка битка най-вече
между Русия и САЩ
Наскоро сп. “Икономист” обяви Бокова за кандидата на Москва за ООН. Миналата година заедно с генералния секретар Бан Ки Мун тя бе на бойкотирания от Запада Парад на победата в Москва, което бе запомнящ се дипломатичен жест от нейна страна в посока на Русия. Миналата година Бокова два пъти се срещна лично с президента Путин, а външният министър Сергей Лавров я посети в Париж и даде висока оценка за качествата ѝ. На пръв погед изглежда, че подкрепата на Москва за нея е безусловна, но се говори, че словенецът Данило Тюрк, който преди дни обяви официално кандидатурата си, също е харесван от Москва.
Отношенията със САЩ са малко по-сложни. Основната причина е, че по време на мандата на Бокова страните - членки на ЮНЕСКО, избраха Палестинската автономия за член на организацията. Тогава по силата на законодателството си САЩ спряха финансирането си, равняващо се на 22% от цялостния бюджет на ЮНЕСКО. Бокова обаче успя да се справи с финансовата криза, като реформира организацията и направи харчовете ѝ значително по-ефективни. През октомври м.г. държавният секретар на САЩ Джон Кери изрази желанието на страната си да остане в Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО и обеща да лобира за възобновяване на финансирането. Кери имаше лична среща в Париж с Бокова, която пък бе единственият шиф на организация в системата на ООН, поканен да участва в организирана от президента Барак Обама конференция срещу крайния екстремизъм. Някои медии в САЩ обаче определят епизода с приемането на Палестина като “антиамериканско действие”, те не забравят да припомнят и че българката идва от комунистическо семейство. Което подсказва, че в САЩ кандидатурата на Бокова не се възприема еднозначно и тя ще срещне опозиция, която ще трябва да преодолява.
Останалите страни - постоянни членки на Съвета за сигурност, едва ли биха се противопоставили на кандидатурата на Бокова. Нейните отлични отношения с Франция не са тайна. През юли миналата година френският президент Франсоа
Оланд ѝ даде най-високата
степен на Ордена на
Почетния легион,
която обикновено се дава в края на мандата. Двамата посетиха заедно освободените от ислямистите райони на Мали, от залите на Лувъра отправиха и съвместен апел за опазване на културното наследство, заплашено от ислямистите.
През 2015 г. шефката на ЮНЕСКО имаше и няколко срещи с президента на Китай Си Цзинпин, една от които бе при първото му посещение в централата на организацията в Париж. Председателят на 37-ата генерална конференция на ЮНЕСКО Хао Пинг пък наскоро я нарече “лидер с глобална визия за по-добър свят”.
Великобритания лансира Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия. Но ако има силна кандидатура на източноевропейка, подкрепена от САЩ, се смята, че британците ще я подкрепят. Така че първата голяма битка по пътя към поста на генерален секретар на ООН за момента се очертава тази с кандидатите от Източна Европа (които са те - виж в текста вляво). Неслучайно именно държавите от този регион започнаха първи да лансират имената, зад които застават. Държавите от останалите региони засега изчакват да видят колко силни са тези кандидатури, преди да се намесят в битката. В този смисъл кой и кога ще обяви следващите имена ще е много показателен момент за шансовете на българката. (24часа)