250 отиват за наем, другите за лекарства и храна - има дни, в които сме на чай без захар
УВАЖАЕМИ г-н Главен редактор,
Казвам се М. З. и съм на 73 години, инвалид с 91% от гр. Бургас.
Обръщам се към вас с молба за помощ. Ако е възможно, моята история и зов за помощ да бъдат публикувани на страниците на вашия вестник.
Със съпруга си и сина ни живеем от седем години на територията на Бургас, в жилище под наем.
Съпругът ми също е инвалид със 68% инвалидност. Миналата година постъпи за лечение в ОРБ-Бургас с тежки общи увреждания. Има нужда от операция на простата, но поради тежкото му физическо състояние тя бе отложена, като му изписаха ред лекарства, които трябваше да взема в продължение на един месец.
След това трябваше да се яви на контролен преглед, за да преценят лекуващите лекари дали е възможно да бъде осъществена операцията, без това да застраши живота му. Поради тежкото ни финансово състояние нямахме възможност да закупим лекарствата и съпругът ми не се яви на прегледа, почти една година вече е с катетър и
състоянието му се
влошава с всеки
изминал ден
Трудно подвижен е и с тежки хипертонични кризи и болки в стомашната област. Вдига кръвно 220/120 почти през ден.
Синът ми заболя преди 4 години от псориатичен артрит на ставите, подагра и проблеми с имунната система. Преди една година получи травма на гръбнака и започна да се изкривява на една страна, като вече това е съпроводено с постоянни силни болки в тазовата област и е трудно подвижен. Той е на 39 години и е добър строителен специалист.
Поради невъзможност да работи, е безработен от дълго време и
загуби
здравно-
осигурителните си
права.
Не успя да завърши всичките си изследвания. Лечението му по предварително проведените консултации с ревматолог от Бургас струва около 21 000 лева. И то само на псориазистичния артрит на костите. Трае 6 месеца, като при нужда може да се наложи да бъде повторено за още 6 месеца.
Аз съм със сърдечни проблеми, стенокардия, остра хипертония и исхемично заболяване. Почти през седмица ми се налага да викаме “Бърза помощ” по малките часове на нощта.
Със съпруга ми получаваме общо 360 лева пенсия, като 250 лева даваме за наема на жилището, което обитаваме, а другото отива за покриване на битовите ни разходи.
Парите ни не стигат дори за закупуване на най-нужните ни лекарства за мен и съпруга ми, а синът ни е оставен без лечение и състоянието му от ден на ден става все по-тежко. Пари за храна не ни остават и се налага повечето време тримата да
живеем с по
1 пакет брашно
за хляб,
като 10-15 дни от месеца не ядем никаква храна, а караме на вода или чай без захар.
Поради това, че по лични документи не се водим жители на Бургас, от “Социално подпомагане” не са в състояние да ни окажат законово обоснована помощ. Нямам право на социални помощи и облекчения, макар че като инвалид имам право на такива.
От община Несебър, където е адресът ни, също не могат да ни помогнат, защото не живеем реално на адреса, посочен в документите ни. Той е собственост на трето лице, с което нямаме никакви взаимоотношение в днешен момент.
Писали сме до Канцеларията на президента, до министъра на труда и социалната политика. От там ни препращат към “Социална служба”, която, както вече казах, е с
вързани от
закона ръце
Нямаме право дори да бъдем настанени в общинско жилище, като от община Бургас имаха желание да ни помогнат. Семейството ми е в безнадеждно състояние.
Моля ви, ако е възможно от страниците на вашия вестник да разкажете историята ни на всички добри хора, които биха изявили желание в името на милосърдието да ни протегнат ръка за помощ с финансови средства или хранителни продукти. Това е последната ни надежда за нормален живот. И се моля в името на Бог и човеколюбието да удовлетворите молбата ми.
С уважение: М. З., пенсионерка от Бургас
П.П.: Поради лични причини моля да не бъде публикувано пълното ми име, а да ползвате инициалите ми М. З. Както и да не публикувате адреса и телефона ми. А желаещите да ни протегнат ръка да се свързват с нас посредством вашата редакция, като вие им предоставяте при поискване адреса или телефона ни, който аз предоставям единствено на вас.