Кой беше Трифон Иванов?

https://www.24chasa.bg/sport/article/5298343 www.24chasa.bg
Трифон Иванов

Почина Трифон Иванов - легендарен защитник на Пеневата чета.

Mиналата година по повод 50-годишнината на легендата на българския футбол Трифон Иванов германското списание “11 фройнде” излезе с обширен материал за него. Предлагаме ви го със съкращения.

Велико Търново е един от най-хубавите градове в България. Кварталът около стадион “Ивайло” обаче не е сред най-представителните. Дупките по улиците и сивите сгради, на които се виждат климатици, напомнят на съветски реализъм. Местният “Етър” пък отдавна не е в елитната лига.

Всичко, което трябва да знаете за:

Мъжът, който се появява на трибуната, попада във всяка колекция от култови футболисти. Неговата снимка може да служи за плашене на децата или за усмивки при възрастните.

Трифон Иванов обаче вече е подстригал и сресал косата си, а в брадата му има сребърни нишки. Облечен е с кожено яке, риза Laсoste и малко протрити дънки. Ризата е добър избор. Успява да покрие масата, натрупана през годините, в които вече не играе футбол.

Едно нещо обаче не се е променило - лудият поглед през полуотворените му очи. Всъщност Иванов е един съвсем спокоен човек. За разлика от други в славния български отбор, който изхвърли Германия в1/4-финала на световното през 1994 г., като Балъков, Стоичков, Лечков, след отказването от футбола той не продължава да се занимава с него.

“Когато бях на терена, често предизвиквах шум.

Сега искам

да водя

спокоен живот

и да се посветя на семейството си”, категоричен е Иванов.

От скоро все пак футболът се завърна в живота му. Той стана шеф на регионалната футболна централа, което го сблъсква с финансови и други проблеми.

“Моето изграждане като играч беше финансирано 100-процентово от държавата. След сриването на комунистическия режим всичко изчезна. Сега се опитваме отново да отворим футболни училища, за да дадем шанс на талантите да се развиват”, обяснява българинът.

В офиса му има плазма, видеорекордер, лаптоп и факс. Изглежда, че опитва да живее някъде между днешното време и модата от края на миналия век. Например няма имейл. “Не искам да се набивам на очи. Много хора въобще не знаят, че се занимавам с това”, разказва Иванов.

Това, което хората никога няма да забравят обаче е, че той беше централен защитник, у когото винаги имаше нещо диво. Треньорът Ги Ру, който през 1992 г. го кани на проби в “Оксер”, си спомня: “Той беше един безстрашен защитник, който свързваше всяка акция в отбраната с шпагат.”

Със своята визия Иванов често е избиран в идеалните отбори на най-страшните футболисти, а дори малък турнир в Бразилия носи името му.

“Веднъж някой ме нарече Вълка и така си остана, не ме дразнеше. Не мисля, че съм стряскал нападателите само с външния си вид. Уважението се печели единствено с играта на терена. А не заради дългите коси и брадата”, категоричен е българинът.

Трифон Иванов е от село Горна Липница. Когато е на 4 г., семейството му се премества във Велико Търново. Все още магистралата не е стигнала от София до този град. Трудно е да се повярва, че петима от 22-мата български национали на световното в САЩ са учили точно там.

“Тогава имаше 6 спортни училища, а нашето подбираше най-добрите момчета в Северна България”, обяснява Иванов. На 11 г. той постъпва в него. Започва като централен нападател.

В училището Иванов развива у себе си по-голяма любов към самата игра, отколкото към тренировките,

както и склонност

към бунтарство

срещу авторитарни хора. “ Когато правихме крос в гората, той си избираше свое темпо и тичаше по него. Не можеше да е много бърз заради кривите си крака”, спомня си наставникът му в “Ксамакс” Жилбер Грес.

Иванов може да е бил последен в джогинга, но първи, когато се влиза в битка. “Нашият треньор при юношите беше много добър, но много строг.Често ни наказваше, когато не изпълнявахме нещо. По време на комунизма една от санкциите бе подстригване. Трифон често ходеше с много къса коса”, спомня си съученикът му Красимир Балъков.

В “Ксамакс” Иванов редовно предизвиква Грес. “Не ни позволяваше да идваме с кабриолети на тренировка, а аз правих точно това. Въобще правих всичко, което беше забранено”, смее се той.

Ситуацията станала напрегната,

тъй като не

треньорът, а

президентът

привлякъл

Иванов

“Преди един домакински мач Грес правеше разбор, аз въобще не го слушах. Станах и започнах да загрявам. Един съотборник ме попита защо го правя, след като няма да играя. И така се оказа - не бях в състава. Облякох се и се качих в кафенето на централната трибуна и оттам загледах мача. Изпих едно кафе, изпуших цигара. Президентът дойде при мен и ме попита няма ли да играя. Каза ми: “Аз ще се погрижа!” В 15-ата минута влязох на терена. Спечелихме с 2:1, а аз вкарах победния гол”, разказва бившият бранител.

Когато Трифон дебютира за първия отбор на “Етър”, е едва на 18 г. 5 сезона по-късно се мести в ЦСКА, където заедно с Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов оформя може би най-добрия “червен” отбор в историята. При комунистическия режим на българските играчи не е позволявано преди 28-ата им годишнина да играят в чужбина, но след падането на лидера Тодор Живков вратите се отварят.

Пенев отива във “Валенсия”, Костадинов - в “Порто”, Стоичков - в “Барселона”, а Иванов избира “Бетис”. Там обаче в проблем се превръща президентът Мануел Луис де Лопера, който тогава е определян в Испания като севилския Хесус Хил. Инфраструктурата на клуба и състоянието на базите е ужасяващо. Заплатите - ниски. На едно турне Трифон казва на боса, че ръководи клуба все едно е от Третия свят.

През 1993 г. Роналд Куман често е контузен и от “Барселона” търсят българина.

“Предложиха ми договор, но президентът отказа. Каза, че без мен отборът щял да се разпадне. Не мога да го упреквам. От негова гледна точка е взел правилното решение. Но с трансфер в “Барселона” кариерата ми вероятно щеше да е съвсем различна”, разказва Иванов.

Той получава още едно предложение, което определя като пропусната възможност - от австрийския “Щурм”. “Тогава играех за “Аустрия”, а треньор на “Щурм” бе Ивица Осим.

Съпругата ми

обаче беше

против

В следващите 3 г. “Щурм” игра в Шампионската лига”, споделя Иванов.

В мача за третото място на световното в САЩ до 40-ата мин България губи с 0:4 от Швеция. 2 мин по-късно Иванов е сменен и хвърля фланелката си на земята. “Още по-рано помолих треньора да изляза, защото всеки играеше сам за себе си. Когато Хенрик Ларсон ме подмина и вкара четвъртия гол, извиках към пейката: “Изкарай ме или сам ще изляза!”

Първият му мач за националния отбор е контрола срещу ГДР през 1988 г., когато вкарва победния гол. Съотборниците бързо укротяват радостта му: “Момче, за първи път си тук, не се радвай толкова.” Друг скъп спомен е дербито ЦСКА - “Левски”, когато отбелязва първия гол, а след това Христо Стоичков добавя още четири. За да унижи съперника, Стоичков излиза в следващото дерби с фланелка с №4.

Най-красивият гол

на Иванов

вероятно е

срещу Уелс

в квалификациите за Евро 1996 - с воле от 25 метра. Играхме срещу най-добрия уелски отбор за всички времена с Райън Гигс и Вини Джоунс. Бяха ни натиснали здраво, но благодарение на моя гол играта ни потръгна”, спомня си Иванов.

Но най-любимият му гол е срещу Русия на 10 септември 1997 г. Благодарение на него България се класира на мондиал 1998.

След 4-ото място в САЩ следващото световно се превърна в катастрофа за България. “Бях най-тъжният от всички, защото бях капитан на отбора. Всички играхме под нивото си.

Имаше

конфликти

в отбора

Веднага след последния мач прекратих кариерата си в националния”, казва Иванов.

След мондиала и в клубните отбори нещата не потръгват. Иначе върхът на Иванов е в “Рапид” от 1995 до 1997 г. Той играе в Шампионската лига и стигна до финал за КНК, загубен от ПСЖ. Става шампион на Австрия и носител на националната купа.

“Там ме научиха да пия и бира, макар че обичам уиски. Не ракия или водка, само 12-годишно черно “Джони”, смее се Иванов. Защитникът си спомня как петролният магнат и президент на “Рапид” Ханес Ноуца идва с личния си самолет до София, за да го вземе в отбора. “Гледаше ме като свой син. Даваше ми да карам едно от неговите ферарита. Живеех у тях. Той направи много за мен и аз за него. Бях му любимецът”, спомня си той.

Договорът на Иванов не е с “Рапид”, а директно с Ноуца. Заради това отива с него в “Аустрия” и завършва кариерата си в скромния “Флорисдорфер”.

Сега бившият защитник е голям любител на моторите и притежава няколко. Кара и джет. Влече го обаче и природата. С това той обяснява други свои хобита - лов и риболов. “Казва, че целта му не е самото убиване на животни, а да разпуска с приятели далече от града. У Трифон Иванов обаче със сигурност е останало малко от онова, което му донесе прозвището Вълка.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Лошите новини за мениджъра на "Манчестър Юнайтед" Оле Гунар Солскяер нямат край. "Червените дяволи" са в невиждана от години криза, а сега се яви пореден проблем. Вратарят Давид де Хеа се контузи по време на евроквалификацията на Испания срещу Швеция (1:1) във вторник вечерта. Стражът получи мускулна травма на "Арена Солна" при опита си да изчисти

Фотосесия на модел събра очите на минувачите до известен столичен мол. В ролята на импровизирана съблекалня се превърна колата на моделката, която сменяше тоалетите на самата улица и предизвика фурор сред преминаващите покрай автомобилът и

Навръх рождения си ден бе привикана пред Темида силиконовата миска Гергана Райчевска, видя "България Днес". Скандалната плеймейтка е призована като пострадала от трафик на хора, за да даде показания срещу сочените за нейни сводници. Напук на топлото и слънчево време едрогърдата мадама се появи вчера в спецсъда на столичната ул