Д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българска болнична асоциация: Пръстовият идентификатор ще доведе до допълнителен контрол. Не се притесняваме от въвеждането му

https://www.24chasa.bg/zdrave/article/5350205 www.24chasa.bg

Реформата е необходима, но трябва да се запази правото на избор на пациента

- Д-р Маджаров, един от най-дискутираните въпроси от здравната реформа е здравната карта.Какво очаквате да се промени с нейното въвеждане и ще попречи ли тя на нормалното функциониране на системата?

- Трябва да отбележим, че действаща здравна карта(НЗК) има и в момента. Разликата е в това, че с промените в Закона за лечебните заведения, новата здравна карта става задължителна. Аз смятам, че НЗК е необходим инструмент в ръцете на държавата чрез който да се ограничи безконтролното разкриване на нови лечебни заведения в областите със свръхпредлагане на здравна помощ и в същото време да посочи къде населението не е достатъчно осигурено с такава. НЗК трябва да се използва като инструмент за преструктуриране, а не за орязване на съществуващи структури.Ролята на държавата е да стимулира разкриването на лечебни заведения в регионите с недостиг като не е задължително да се инвестират средства от републиканския бюджет. Внезапното въвеждане на нови правила, без да се дава гратисен период през който самите лечебни заведения да решат как да се преструктурират само ще доведе до напрежение сред съсловието и липса на доверие в предлаганите реформи.

- От 1-ви април предстои да влезнат в сила основният и допълнителният пакет, по които ще плаща Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Имате ли Вие като болничен директор основания да се притеснявате от въвеждането им и какво да очакват пациентите ?

- Въвеждането чрез промените в Закона за здравното осигуряване на основен и допълнителен пакет всъщност отговаряше на дългогодишните очаквания най-сетне да се признае, че НЗОК не може да финансира всички нужди на обществото с ресурса, с който разполага. Самият закон дава възможност чрез наредба да се определи какво влиза в двата пакета и тук е разковничето. В самата наредба 11, която беше публикувана наскоро се вижда, че за определянето им е избран критерия време, т.е. всичко, което може да почака ще чака. За мен правилното е да се гарантира на всички здравноосигурени граждани базово, според възможностите на НЗОК, лечение по всички заболявания и в допълнителния пакет да се включат екстрите. Така ще стимулираме и допълнителните здравни осигуровки. Смятам, че по този начин въведени, понятията основен и допълнителен пакет ще доведат до листи на чакащите, а населението е свикнало с адекватно и бързо лечение.

- Предстои и въвеждането на пръстовия идентификатор, който беше част от причините БЛС да не подпише рамковия договор с НЗОК. Какво е становището на Българска болнична асоциация по този въпрос?

- Въпросът с пръстовия идентификатор има две страни. Първата е, има ли нужда от обективна идентификация на процесите в здравеопазването с цел подобряване на контрола. На този въпрос ние от ББА категорично отговаряме с ДА, има такава необходимост. Самият председател на Българския лекарски съюз също многократно е заявявал това. По-доброто решение е да се въведе електронна здравна карта, но за това се изисква време и средства.Аз като председател на УС на ББА категорично заявявам, че пръстовият идентификатор ще доведе до контрол. Ние като добросъвестни участници в предлагането на здравни услуги не се притесняваме от въвеждането му. Нещо повече, ние членовете на асоциацията се надяваме тази мярка да послужи на първо място за премахване на излишното администриране чрез лимити и да даде възможност на пациентите със своя избор да насочват публичните средства към добрите болници и разбира се за пресичане на порочните практики с фантомни болни. В същото време подчертавам, че успеха на всяка нова идея е тясно обвързана със спазването на законността при прилагането й. Но като цяло от реформа има нужда,тя е необходима. Но трябва да е насочена в правилната посока, така че голямата медицина да се прави в болниците, които отговарят на изискванията и да се запази правото на пациента за свободен достъп и избор на лечебно заведение и лекар. Парите да следват пациента, а не обратно, защото това вече ограничава избора му.

- Друга причина БЛС да откаже да подпише НРД беше и промяната в няколко стандарта, като този за спешна помощ. Ще доведе ли той до масовото затваряне на отделения в страната?

- Аз не съм упълномощен да говоря от името на БЛС, но ще си позволя лично мнение по този въпрос.Всички трябва да се стремим към това, когато се подписва даден договор, като част от споразумението между БЛС и Държавата в лицето на НЗОК да залегне принципа всички наредби да са публикувани и да не се променят за срока на действие на НРД.В противен случай сме свидетели на фиктивно договаряне, което след няколко месеца не важи, защото например са променени основни наредби. Що се отнася до стандарта за спешна помощ-ние от ББА признаваме нуждата от такъв, но атакуваме ненужно големите архитектурни и кадрови изисквания в него. Така въведен на този стандарт отговарят буквално 4,5 спешни отделения на болници в София и страната, а целта на промяната е да е в услуга на пациента.

-Какво бихте казали накрая за всичко, което се случва в здравеопазването?

- Искам да подчертая, че въвеждането на промени в здравеопазването не бива да е свързано с притискане на бързоразвиващите се и инициативни болници. Те предлагат добри условия и лечение затова са и предпочитани от пациентите. Имам предвид, до въвеждането на обективен идентификатор в системата, лимитите които получават лечебните заведения трябва да се определят по-гъвкаво и взимайки за основа последните тримесечия от дейността. По този начин ще се отчитат коректно настъпилите промени и ще се сведе до минимум натрупването на надлимитна дейност, която сама по себе си представлява кредитиране на здравната система от самите изпълнители на медицинска помощ.Непрекъснатото повтаряне, че няма такова понятие надлимит, не премахва самия факт-лекувани са пациенти/голяма част от тях спешни, а по сегашните критерии почти всички от основния пакет т.е. не бива да чакат/, те са здравноосигурени, но за тях никой не плаща. Надяваме се НЗОК да прояви разбиране и да ни изплати дължимото, защото в противен случай ще заведем дела, които ще бъдат спечелени и ще бъдат принудени да ни платят и то с лихвите. 307 са болниците изработили надлимитна дейност, на които Касата трябва да изплати общо около 52млн.лв. Повечето от тях са държавни и общински и всички трупаме дългове към доставчици и клиенти. Ние силно се надяваме, че ще ни се плати, тъй като няма преразход в болничната помощ. Доколкото имаме информация здравноосигурителните плащания на НЗОК за болниците за 2015г. са 1 367 млрд. лв. За 2014г. те са 1 445 млрд. лв. Тоест 70 млн.лв. по малко. В същото време за здравноосигурителните плащания за лекарства и консумативи за 2015г. се правят по-големи преразходи, но тихомълком всичко е заплатено. Проблемите се прехвърлят единствено и само към болничната помощ, което не е вярно.

Д-р Иван Маджаров завършва Медицински университет - Пловдив. Притежава специалност по "Ушни,носни и гърлени болести" и Магистратура по Здравен мениджмънт. От 1994 г. до 2008 г. е ординатор в отделението по УНГ болести към МБАЛ „Пловдив” в гр. Пловдив. От 2008 г. до 2013г. е управител на МБАЛ „Първомай”ЕООД.От 2013 до 2014 е директор на РЗОК Пловдив. В момента е управител на МБАЛ „Пълмед” в гр.Пловдив и Председател на УС на Българска болнична асоциация.Д-р Маджаров е и Член на УС на Българския лекарски съюз.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Индианец от племето команчи. Така ще се впише на преброяването на населението догодина проф. Петър Иванов, който преди близо десетилетие се определи като марсианец. Русенският писател и общественик отново силно критикува методите на преброяването, като го определя като "скъпо и ненужно". Затова и със самоопределянето като индианец показва своя

Наталия Сименова може и да е изпълнена с "Море от любов" в себе си, но на пътя явно блондинката си е за цяло "Море от наказания". Тв водещата бе засечена от "България Днес" да говори по телефона, докато шофира мощния си скъпарски джип. Наред с това има проблем с левия фар, чиято крушка е изгоряла. И това бяха видимите нарушения. Наталке, не така

Хващат семействата на елита с дрога, проститутки и алкохол Надя Панкова Човек не си избира роднините. Това е единствената утеха на много от българските популярни лица от властта, сцената и спорта, щом стане дума за семействата им. Масово едни от най-успелите у нас (а и не само) имат кръвна връзка с черна овца