Старите партийни другари на Тодор Живков смятали Людмила за луда

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5357380 www.24chasa.bg
Людмила Живкова и Светослав Рьорих на изложба, 1977 г.

По време на нашата работа Людмила често ми повтаряше желанието си да й направя портрет. Не проумявах нищо, но тя избра мен. „Кате, пиши всеки ден всичко: какво забелязваш, как ме преценяваш, кое как правя... всичко!” Сега, когато портретът й е вече факт, мога да кажа: Людмила, Благодаря за доверието!

Екатерина Чалъкова 12 години е била секретарка на Людмила Живкова. През това време тя е била плътно до нея на работното й място, при посещенията й в страната и чужбина, заедно са ходели на почивка. В избрания откъс от книгата й "Незабравимата Людмила" авторката представя Людмила като убеден езотерик, последовател на учението Жива етика, като пръв ръководител на културата в социалистическа държава, който не е тесногръд чиновник, ограничен от идеологически клишета, а свободно мислещ философ с интерес към потенциалните сили на човешката личност и организирането на вътрешните му психически, умствени и емоционални процеси за движение напред на Човека и обществото.

Жива етика

Людмила винаги се вълнуваше от величието на Космоса, сякаш той я зовеше с хармонията си. Винаги ми е казвала, „че знанието на духа се постига чрез духовно познание”. Не можеше да замълчи, без да сподели малкото, което усвояваше и носеше в душата си.

Обясняваше, че огънят е Светлината на света.

Бе сама и това бе голямо изпитание за нея и бързаше първо да запознае баща си, Ванчо, колегите си. Казваше: „Всеки трябва да придобие мъдростта чрез собствения си опит и собствените си заслуги”. Постепенно стана верен последовател на философската система „Жива етика”, като се стремеше творчески да я приложи в културното управление на страната. Основен принцип на учението бе, че правдата не може да преиначава нещата само за да бъдат те по-приятни на плахите духом. Учението е сурово, сурова е и действителността, в която сме обречени да живеем, да се развиваме. Учението не проявява никакъв вкус към крайностите на аскетизма, лишения и самонаказания. Учението представя света богат, радостен и увлекателен. То ни сочи златната му среда. Под чист живот се разбира най-вече чистотата на помислите, на намеренията, безстрашие, твърдост и самостоятелност.

От живата етика се разбира, че тя помага поне малко да разширим съзнанието си и да научим отговорите на много жизнени проблеми, на които църквата не е съумяла да ни отговори.

Людмила Живкова се стремеше да приложи всичко, което беше научила от жива етика със собствени сили, но не й стигна времето.

Своя творчески живот посвети на много възторзи, усилия, труд и всеотдайност, за да осъществи ония исторически завоевания на страната, онзи духовен климат, без който бе невъзможно разгръщането на нейната богата и разностранна индивидуалност. Числото на враговете й растеше твърде бързо, особено когато прие безусловно жива етика.
От прочетените творби на някои философи нейният извод бе Съзряването на авторското, философско-естетическо съзнание, без което е немислимо установяването на контакт с другите. Умееше да разкаже за тези най-съкровени знания, съдържащи се в жива етика, като защитаваше тази философска система от неправолинейността, пошлостта и изопачаването, на което бяха щедри „тълкувателите” и „познавачите”.
Много нови и неизвестни неща научавах от нея. Размисли за Човека и хуманизма, за изкуството и неговите тайни, за политиката и морала, историята и съвременността, мира и бъдещето на планетата.

Книгите „АГНИ-ЙОГА”, които четеше, „бяха ръководство и съвети за начина на живот, хранене и предпазване от болести и влияния”. В това учение е дадено познанието за мястото на Човека на Земята, за законите на човешката еволюция. Учението не е енциклопедия, а начин да мислим, да проникнем в същността на явленията. При едно нейно пътуване до Индия за среща с г-жа Индира Ганди я запознават с г-н Светослав Рьорих и съпругата му Рания, актриса, известна внучка на Рабиндранат Тагор.

Книгите за Учението на живота по своята космопространствена широта на мисълта именно дават отговор на всички въпроси – без да търсим ангели, а да се заемем с личната си доброта. Тези мисли достатъчно ясно показват точна представа за скромните възможности на хората. Едно от първите условия е да се преодолее страхът, защото светът е такъв какъвто е! Учението не се продава – това е древно учение, което си поставя за цел усъвършенстването, иначе то е лишено от бъдеще. Учението почита хармонията. Всяка човешка постъпка или мисъл имат своите последствия, а днес западното мислене е значително по-отворено за източните системи. Вече не малко научни изследвания доказват, че Човек умее да цени и създава Красотата във всички сфери на своя живот, в тази степен, в която изпитва въздействието на Красотата, и твори Красота и в своята производствена дейност.

За първи път от високата трибуна на партиен конгрес звучат думите: Красота, духовна еволюция, творчество. И не само думи. Теорията се съединява с практиката. За пръв път в социалистическа държава културата е ръководена не от тесногръд чиновник, ограничен от идеологически клишета, а от свободно мислещ философ, дълбоко проникнал в концепцията за водене на високо морален, ненавреждащ начин на мислене, действие и поведение.

„Жива етика” спомага за разбирането на събитията от Човека, който е източник на знания, част от космическата енергия, част от разума, част от висшата материя. Човек придобива знания и способност да влияе, съблюдавайки Великите закони на Космоса, от една страна, и свободната воля на Човека, от друга. (Тейяр де Шарден, „Феномен Человека”, Москва, 1987 г., стр. 175.)

Чужда на всяко самодоволство, тя казваше: „Добре ли е?”. Новаторското си дръзновение предаваше с нескрита възхита, защото се бе докоснала до Живата етика и чувстваше необходимост да преосмислят и другите своето съществувание заедно с нея.
Четеше публикувани уроци, предназначени за хора, решили да поемат пътя на самоусъвършенстването. Учените наричат този порив към Красота инстинкт. Питам я: „Какво е бог?” „Бог е Алфата и Омегата на сътворението. Бог е Истина. Бог е Любов. Бог е Светлина. Душата е енергия, съхранила всички чувства. Тя притежава три аспекта – воля, любов, висш разум. Душата не взема погрешни решения. Тя е междинно звено между Духа и материята. Душата е водеща, не егото. Тя никога не умира. Човешкият дух е божествена частица от Душата. Духът съществува във Вечността. Той е живата духовна същност на съзнанието, което съществува вечно. Това е комбинация от разум, логика, разсъдък, вдъхновение на човешките същества. Висшето „Аз” е свръхсъзнателния ум, свръхсъзнанието или съвършената енергия, включена в душата. Интуицията е едно от нещата на Висшето „Аз”. Кармата е нещо като генетичен код на душата, заложен в нея още преди раждането. Лошите ни мисли утежняват кармата ни. В живота изпитанията ни се дават, за да се научим на търпение, смирение и да се излекуваме от гордостта на егото си”. Замислена, продължаваше: „Бог е дал на Човека словото, за да си прикрива мислите”. Тя не умееше това, беше пряма, откровена пред колегите си. Те се надпреварваха да се съгласяват с проектите й за реализиране на обществено-държавното управление на културата. Вместо да я облекчават, те се ослушваха да не сбъркат.

Философията на Жива етика може да бъде осмислена и оценена не само във връзка с културно-историческия фон. Русия по това време се оказва пространство на две революции – духовна и социална. Именно духовната революция, скрита от очите на мнозина от външните катаклизми, кървавите сблъсъци на социалната революция, поставя началото на процес, с който на планетата Земя започва формирането на ново мислене и създаването на по-високо стъпало на човешкото съзнание. Именно в Русия настъпват революционни изменения, имащи космически характер, като пребиваването в нейното духовно пространство е забележителният живот на историческа личност като Св. Сергий Радонежски, живял през ХIV век. Той оказва влияние на руския живот, на руската духовност.

Без богатия принос на Преподобния Сергий в духовната култура страната едва ли през ХХ век би могла да осъществи духовната революция. Неговите възгледи са имали много общо с концепцията на Жива етика, за изключително важната роля на нравствеността и сътрудничеството в живота на народа. Необходимостта от труда като средство за духовни движения. Духовната революция е свързана с най-консервативните явления на Човешкия Дух – мисленето и съзнанието. Борбата за ново съзнание и мислене се разгръща чрез силата на Човешкия Дух, там се определя и еволюционната съдба на човечеството. От записи, архивни материали и писма, които са подарени от Светослав Н. Рьорих на Международния център „Рьорих”, съдим за тази роля, която е определена на Русия в еволюцията и на човечеството. Освен това учението е дадено на руски език от високо развити махатми или Велики души или учители, които са автори на Жива етика; приеманата информация от Елена Н. Рьорих от 1920 г. до самото й заминаване от земния живот през 1955 г. Информацията е разшифрована, систематизирана и е съставена цяла серия от книги под общото название Жива етика.

Людмила пожела да бъде представено пред българската публика творчеството на двамата Рьорих, за което имаше възражения от Пьотр Демичев – министър на културата на СССР. Въпреки всичко бе взето решение от Людмила да се покажат картините на Николай Рьорих и Светослав Рьорих в България.

От получените книги за Жива етика ние правехме ксерокопия, а тя уточняваше колко броя да бъдат и на кого да ги даде. В копирането вземаше участие и медицинската сестра А. Младенова. Тогава от нас не излезе и дума... Казваше ни и ние да ги четем, като не трябва да се набиваме в очите на колеги и приятели.

Разсъждавахме над наученото само от нея. Подготвяше ни по всички въпроси. Правеше ни списъци на окултната терминология. Бе наш учител, а неин бе Б. Райнов, а когато навлезе в учението на Жива етика, бе Светослав Рьорих, на когото тя вярваше с детска невинност. И тогава започна да се злослови, че Людмила проповядва „мистика”, а старите съмишленици на баща й я смятаха за луда.

В различните области на науката постоянно се откриват нови, по-точни знания за Човека, физическата природа и Космоса. Човешкото съзнание и съвременната наука вече са в състояние да възприемат знанието за универсалното единство на живота във Вселената... Интересът към потенциалните сили на човешката личност още повече ще привличат вниманието на науката и специалистите към проблемите на организирането на вътрешните психически, умствени и емоционални процеси с оглед движението напред на Човека и обществото.
Елена Рьорих, жената на Николай Рьорих, е записала мислите на индийските си учители махатми и така се е родило учението Жива етика – наричана „Агни-йога” от „агни” – индийския бог на огъня, на живота, и „йога”– съединение, учение. В нея се разкриват възможностите за вътрешно усъвършенстване и развитие на Човека. За необходимостта от такова поведение и мислене, чрез което ще се прояви заложената в индивида енергия, чието освобождаване ще разкрие огромни способности.
Малцина са хората, които са способни продължително и търпеливо ден след ден да се изграждат чрез тайното учение на Елена Блаватска. Людмила бе една от тези хора. Стремежът й към хармония и съвършенство изискваше постоянното й усилие. Бе готова да превърне учението в своя жизнена одисея с много изпитания, особено във времето, когато я подиграваха творци и политици.
Работеше много и с ентусиазъм за пробуждане на националното ни съзнание. Твърдеше, че трябва да придобие мъдростта чрез собствения си опит и заслуги. Нейният девиз бе: „Няма религия, по-висша от Истината”.
А книгите, дадени й от Богомил Райнов, особено „Тайното учение” (превод и предговор Б. Райнов), тя четеше внимателно, защото всеки параграф бе едно откровение, което предизвикваше у нея размисъл за усъвършенстването й.
Бързаше да усвои прочетеното за Вселената. Научаваше, че огнената Субстанция на Света не е символ, а материален свят. Огънят може да бъде самата Светлина на света и ако го няма, Вселената щеше да бъде тъмна пустош. На нея всичко това й се струваше достоверно, като навлизаше бързо в учението с мисли, че обществото ни е човечно. Бе твърдо убедена, че трябва да сподели с колегите си дори малкото научено, което вече носеше в душата си.
Срещите й със Светослав Рьорих прераснаха в приятелство и така започна усиленото й запознаване с Жива етика и тази философска система. Светослав Рьорих представи в България няколко изложби, свои и на баща си Николай Рьорих. Относно учението Жива етика или агни-йога, тя започна да чете книги, дадени й от Петър Димков, с цел засилването на организма си след катастрофата, особено след болницата, в която тя бе вземала много лекарства, дори повече от необходимото. Всеки лекар според нея се бе застраховал от последствията.
Причините, за да потърси Димков, са много – той е известен лечител, но с много сложни рецепти, а тя се чувстваше добре. Доколкото съм запозната с катастрофата, била е челна и благодарение на шофьора й Симо Тодоров, който я задържал с ръка да не полети напред – счупеното стъкло е нарязало част от лицето й, а заради това, че е имало един квадратен сантиметър наранен череп, не бе възможно да има „метална плочка”. Разбира се, че има разминаване в нейната кончина и се говори толкова много, но нали знаете, че службите: УБО, ДС, лекари, са били длъжни да съгласуват мненията си първо с баща й, който заминава на официално държавно посещение, което по протокол трябва да се реализира. Разбира се, кой родител в такъв момент може да реагира правилно? И зависи кой и как му е съобщил ужасната вест. Всички гадаят по своему – атентат, злополука и какво ли не. Просто са бързали, пътят бил влажен в двете посоки и става сблъсък. Умуват всички защо тя, висш държавен чиновник, променя начина си на живот? Няма човек, който не прави равносметка на изживения си път, особено ако е бил в болница!
Непосредствено след излизането й от болницата, тя започна да се интересува и от философската система агни-йога – Жива етика. Виждах, че незнанието на хората поражда погрешни тълкувания за идеите на агни-йога, звучат илюзорно и нереалистично. А за Людмила идеите бяха крачка напред към космическото познание. Тя стана негов последовател и популяризатор с мисъл да вгради идеите на това учение в идеологическия и културния живот на страната ни. Искаше чрез ново търсене в социалния и духовен живот да претвори вечното, защото в съвременното изкуство трябва да търсим вечното. Ако творецът скъса с Природата, не би създал голямо изкуство. Тя е неизменна среда на Твореца, неговото вдъхновение и виждане – така мислеше.
„Трябва да бъдем приятелски разположени. Да забравим себе си. Нека мислим за колектива и неговите членове. Нека не очакваме успех, ако първи не проявим внимание. Да не се опитваме с плакатно впечатляващи прояви, а с истински човешки интерес. Да си повтаряме „Обичам моя колектив! Обичам хората в него!” И ще имаме окуражителен резултат, и по-лесно ще постигнем истински ентусиазъм и успехи”.
Работата я притискаше отвсякъде, но се научи да релаксира, като по този начин намаляваше физическото си напрежение и умора. След укрепване на здравето си, тя започна да подготвя и ума си, за да стане по-силна, по-самостоятелна. Това постигна с много тренировки, с търпение и постоянство. Преди това се научи да контролира самолюбието си, яда си, страха си. Засили волята и ума си. Не се безпокоеше за неща, които вече са се случили. За всичко имаше логично обяснение: „Един спокоен ум ще бъде най-добрият ти съюзник...!”
Разбира се, за това се говореше след излизането й от болницата. Правела упражнения от йога, вярвала в източни духовни учения и мистика. Разбира се, това не бе вярно. Опитваше се да изчисти тялото си от химията, с която лекарите бяха я натъпкали. Човек не може ли да се лекува чрез затопляне, компреси, така както са правели нашите прадеди?
Може би по трагична ирония на съдбата Людмила със своята наивност бе разпространявала отпечатаните книги, без да подозира, че те ще послужат като доказателство срещу самата нея и нейните занимания. Смятам, че този, който пръв бе разпръснал семената на Жива етика, е трябвало да я предупреди за опасността, която я дебне от прекомерно бързото й навлизане в Учението – Жива етика!
„Людмила е единственият държавен деец в ХХ век, който е възприел много надълбоко Жива етика, защото тя е видяла огромни възможности за усъвършенстване на държавния строй и одухотворяването на този строй чрез културата и високата философска мисъл. Много добре разбира, че държавата трябва да строи и да живее по законите на Красотата. Но на нея й е много трудно и не само трудно, но и опасно”. (С. Н. Рьорих, 1980 г.)
Духовното кредо на Рьорих бе непрекъснато развитие и усъвършенстване, духовна еволюция, творческо горене, неудържим стремеж към Красота, към прекрасното. А Людмила в кратък период, преуморявайки се, следваше кредото на учителя си – Светослав Рьорих.
Своя творчески живот посвети на много възторзи, усилия, труд и всеотдайност, за да осъществи ония исторически завоевания в страната, онзи духовен климат, без който бе невъзможно разгръщането на нейната богата и разностранна индивидуалност. Числото на враговете й растеше твърде бързо.
Людмила не се хранеше обилно, но така интегрираше повече сили за работа. Постигна ново космическо светоусещане, ново еволюционно мислене, което бе предопределение за тежката и трагична съдба на носителите на новото време. Въпреки леката храна продължи да работи от сутрин до късно през нощта. Нейната желязна писателска дисциплина, всичко сама да обобщава, да провери и допълни, бе всекидневен уморителен труд.
Желаеше да разсъждаваме и проверяваме прочетеното, да анализираме и синхронизираме собственото си поведение. Посочваше ни, че „човешкият разум е безграничен, но трябва да умеем да анализираме собствените си действия и поведение”.
Подобри физическата си и умствената си сила и се научи да вижда доброто във всеки. Започна да планира собствения си път, защото имаше вяра в себе си, в мисълта и в действията си.
Учеше ме да виждам доброто у хората и Красотата в Природата. „Бъди открито създание!”, „Имаме толкова неща за научаване”.
Караше ме вечер да си задавам въпроса как е преминал денят ми, какви грешки съм допуснала и как да се науча да преодолявам проблемите. „Говори ясно, защото думите са гласни мисли! Върши работата си с удоволствие, защото най-хубавите неща в живота са без пари! Научи се да се радваш на дружбата, на любовта, Природата, музиката, изкуството! Навсякъде около нас има Красота, но трябва да си отвориш очите за нея!” Поуки, поуки... като завети!
Първоначално не си давах сметка, че в живота ми започва да се случва нещо особено – мигновена сила и вдъхновение, когато тя, аз и Ани ксерографирахме книжки, които трите изрязвахме и оформяхме като малки бележници с пасажи от наученото от нея, която лично ги раздаваше на баща си, Лилов, Левчев, Германов, Александров, тези от състава на кабинета си, с които желаеше да провежда разговори по повод прочетеното.
Трябва да кажа, че Людмила беше убеден езотерик. Тя, която е била зад невидимата преграда на битието, се интересуваше не от външната страна на живота, а от вътрешната, съкровената. Оплакваше се, че няма достатъчно време за духовни занимания. Людмила обмисляше възможността да захвърли всички постове и обществена дейност, дори беше споделила плановете си със Светослав Рьорих. Но той я разубеди. Каза й, че „такова Осъществяване както при нея е изключително рядко, а положение като нейното се среща само веднъж на сто години”.
Светослав Рьорих е завел Людмила при Сай Баба в Индия, разговорът с него имал твърде банален характер, на сбогуване той демонстрирал своите способности – сътворил от нищото платинен пръстен с голям тъмносив на цвят топаз.
– Той отгатна – казала Людмила, – моят камък е топаз.

Из „Незабравимата Людмила”

Книгата можете да поръчате тук!