1/3 от Виена се топли с парно от боклук

https://www.24chasa.bg/novini/article/5377201 www.24chasa.bg

В един от заводите гнездят

соколи. В центъра е и

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

прилича на приказен замък

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

1/3 от топлоенергията във Виена се произвежда от четирите инсталации за изгаряне на отпадъци. Те преработват всяка година 900 000 т боклук и опасни отпадъци и произвеждат 1,5 млн. мвтч топлинна енергия.

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

Инсталациите са на общинското дружество “Виенска енергия”, а вредните емисии, които излъчват, са с

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

90% под

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

допустимите

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

норми

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

За да проучи виенския опит в производството на топлоенергия от отпадъци, в австрийската столица бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, заместничката ѝ по екология Мария Бояджийска, шефовете на “Топлофикация – София” Георги Беловски и на завода за отпадъци Николай Савов. София готви проект за инсталация за оползотворяване на горивото, произведено от завода за боклук, която да снабдява с топлоенергия 30 000 домакинства. Тя ще бъде в “ТЕЦ – София”. Там бяха и граждани, живеещи в съседните квартали. Кметът на Виена Михаел Хойпл пък обеща на Фандъкова да прати свои експерти, които да консултират София.

1/3 от Виена се топли с парно от боклук

Най-новата инсталация за изгаряне на отпадъци на Виена - “Пфафенау”, е сред най-модерните в Европа.

Работи от 2008 г.

и струва

220 млн. евро.

Изгаря 250 000 т

боклук годишно, произвежда ток за 25 000 домакинства и топлоенергия за 50 000 домакинства. Най-старият завод - “Фльотцерщайг”, работи от 1963 г. и е заобиколен от къщи. Годишно изгаря 200 000 т боклук. “Симерингер Хайде” пък гори опасни отпадъци, работи от 1980 г. и произвежда 450 000 мвтч топлинна и 50 000 мвтч еленергия.

Най-интересен е “Шпителау”. Той е в центъра на Виена и прилича на приказен замък. Заради впечатляващата си архитектура, разноцветна фасада, златно кълбо на комина, който се издига на 126 м, и дървета на покрива “Шпителау” се е превърнал в символ на града с катедралата “Св. Стефан” и Виенското колело. До завода е и една от сградите на Виенския университет, а той е на 10 минути с кола от историческия център.

В него има

дори галерия

“Вие сте в най-красивата инсталация за изгаряне на отпадъци в света” - така започва обиколката на “Шпителау” експертката, която трябва да разкаже на софийската делегация как Виена прави енергия от боклук.

Първо камионите с отпадъци минават през кантар. После се изсипват в бункера. Доставката за деня е приключила, а експертката гордо пита: “Усещате ли миризма?” Понеже заводът е в жилищен район, се стараели да няма почти никаква лоша миризма и щом доставките на боклук приключат, вратите на бункера се затварят, а вътре работата не спира. Боклук се вози от понеделник до петък. Горенето на отпадъци тече 24 часа на ден и през уикенда. Ползва се дори въздухът в бункера, за да не излиза навън, а с него и неприятната миризма. Всъщност “Шпителау” преработва 250 000 т боклук годишно и произвежда топлоенергия за 60 000 домакинства, както и 40 гвтч ток.

Историята на завода също е любопитна. Построен е през 1971 г., но част от него е унищожена при пожар през 1987 г. Решено е да се изгради наново. Фасадата му е дело на прочутия австрийски архитект Фридренсрайх Хундертвасер. Личността му е издигната в култ и с обясненията как екологично се гори боклук се разказват истории за каскетите, с които е ходел, и лодката, с която стигнал до Нова Зеландия. Било трудно да го убедят да направи визията на завода през 1988 г. не само защото бил от Зелената партия, но и понеже сънувал, че може да има общество без отпадъци. Накрая се съгласил след дълги убеждения, че инсталацията ще осигури топлина за много семейства, но поставил условие тя да не вреди на околната среда. Така била направена и инсталацията за пречистване на димните газове. “Стойностите непрекъснато се мерят”, казва експертката.

Хундертвасер

направил

визията дори

на тоалетната

за шофьорите

на камионите за боклук. На откриването на завода обаче не харесал огледалото вътре, взел чук и го счупил. До ден днешен то стои на парчета. Понеже винаги бил с каскет, като жест към него на покрива била направена една от разноцветните му шапки. За изненадата Хундертвасер научил на откриването.

Оказва се, че виенчани изхвърлат по 60 000 т храна годишно. На нея се радвали гълъбите в бункера на завода. От него с кранове отпадъците се прехвърлят в пещите. Димните газове се прекарват през топлообменник, който произвежда пара. От нея се произвежда топлинна и еленергия. Пречистването на димните газове от горенето става чрез поредица съоръжения и филтри. Така

през комина

излиза основно

водна пара

Пресованите тежки метали, живак и олово, останали след преработката, се возят в стара мина в Германия. На покрива на “Шпителау” гнездят дори соколи.

Боклукът не престоява повече от 2 седмици в бункера. Всичко се наблюдава постоянно от контролна зала, която доскоро била запазена територия за мъже. Отскоро има и 2 жени. В “Шпителау” работят 100 души и всеки е обучен за пожарникар, за да може да се реагира незабавно при нужда. Преди 3 г. са подменени пещите - с инвестиция от 130 млн. евро се увеличило 3 пъти производството на ток.

Хладилната централа на завода пък е в стар тунел на метрото, който вече не се ползва. Захранва най-голямата болница и други сгради. Ползва се и вода от канала на Дунав, който също минава до завода.