Как Белгия се докара до изуй гащи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5393222 www.24chasa.bg

Същото изува гащите на България

Bсички проблеми на европейските държави със своите мюсюлмански общности се дължат на един и същ фактор – лакомията и глупостта на елитите. Но Белгия е направо манекен на това безумство.

През 50-те и 60-те години на миналия век Западна Европа се лиши от външните си колонии и веднага започна да се обзавежда с вътрешни – да внася евтини мюсюлмани в огромни количества. Така предлагането на труда като стока надхвърля търсенето, заплатите падат и елитът е доволен.

Белгия внася своите евтини работници от Мароко и Турция. Техният ислям по онова време е по-скоро битов, неагресивен. Но през 1967 г. белгийският крал Бодуен се среща със саудитския крал Фейсал и

направо му

подарява душите

на своите

мюсюлмани

Според в. “Индипендънт”, който припомни това събитие, целта на Бодуен е била да получи изгодни договори за петрол. Но не е изключено да еполучил и лична материална облага, защото саудитците винаги подкупват чуждите политически елити.*

Както и да е, да вкараш зорлем саудитски проповедници в страната си е като да вкараш насила вълка в кошарата. Както е известно, те изповядват най-свирепата форма на исляма, която почти не се различава от идеите на “Ислямска държава”. Рязането на глави в Саудитска Арабия е всекидневие. Например ако си мюсюлманин и приемеш християнството или се обявиш за атеист – режат ти главата. А може и да те разпънат на кръст. Често и двете.

Салафитският (или уахабитски) ислям, който заформя мисленето на саудитеца, прави невъзможна интеграцията в каквото и да било светско общество. Освен че го задължава да воюва с неверниците, той налага най-свирепите норми на шериата. Законите на държавата автоматически минават на заден план.

От друга страна, белгийският национален характер по принцип не приобщава чужденците, дори да са християни. Тази особеност на белгийците е обяснена подробно от големия холандски изследовател на различията в културите Хеерт Хофстеде.** Значи получава се нещо като

два магнита,

които се

отблъскват,

когато доближим еднаквите полюси. От една страна, белгийците много трудно интегрират когото и да било. От друга, те докарват население, което по принцип не желае да се интегрира. На това отгоре салафитските проповедници умножават отблъскването по 10.

И всичко това заради лакомията на елита и на един монарх. Предшественикът на този монарх от XIX век, белгийският крал Леополд II, брутално приватизира Конго през 80-те години на XIX век.

 Режимът му е толкова нечовешки, че до днес Лео Втори е номер 1, в класацията на най-зловещите бизнесмени за всички времена.***

По онова време населението на Африка е между 90 и 130 милиона, а управлението на Леополд успява да избие някъде между 10 и 22 милиона според различните сметки.

Та същият този Леополд II решава да увековечи подвизите си, като изгражда в Брюксел знаменития парк “Чинкуентенаре”, което ще рече Парк за петдесетата годишнина. Сред триумфалните арки и павилиони има и един великолепен Ориенталски павилион.

През 60-те години той е вече позападнал и крал Фейсал предлага да се погрижи за него. Получава го безплатно за 99 г. Какво е платил за този безплатен дар – историята мълчи. Саудитците хвърлят доста пари и през 1978 г. го отварят като Великата джамия на Брюксел и седалище на Ислямския културен център.

От този момент

Великата джамия

става духовен

надзорник

на всички мюсюлмани в Белгия. Според различните данни те са някъде между 600 хиляди и 900 хиляди в една държава от 11 милиона и броят им постоянно расте. Повечето от тях са концентрирани именно в Брюксел, някъде около 26% от населението на града. И всички те са дошли като умерени мюсюлмани, но са оставени в ръцете на салафитски духовници от Саудитска Арабия, които ги учат да ненавиждат неверниците и да воюват с угнетителите. Саудитците са щедри, те строят джамии, раздават литература и стипендии за обучение в Медина, където е вторият дом на Пророка.

Не може да не направим аналогия с българското мюфтийство, което напоследък е дадено под аренда на турския Дианет – комитета по религиозните въпроси. Според различните данни някъде между 23 и 40 служители на Дианета са командировани в България и превъзпитават мюсюлманите. Както е известно, управлението на Ердоган напоследък налага в южната ни съседка фундаменталистка форма на исляма, която е доста близка до саудитския салафизъм. Нашите мюсюлмани са чудесни хора и ние живеем добре с тях, но ако Дианетът на Ердоган успее да ги превъзпита, това едва ли ще продължи дълго.

Намесата на Турция в политиката ни вече лъсна по време на събитията около изключването на Лютви Местан от ДПС. Не че и преди това не бе очевидна. Но българският елит не си помръдва пръста, отдаден на материалните си интереси. Точно както белигийския, германския, френския. Към това бих добавил и

центробежното

влияние на

пропорционалните

избори

Белгия е първата държава, която ги въвежда през 1899 г. пак при същия зловещ крал – Леополд II. И пак в интерес на елита. До този момент едва 5-10 на сто от мъжете имат правото да гласуват. Но работниците се надигат, те искат всеобщо избирателно право. Отстъпвайки, елитът въвежда тази система, която на практика обезсилва гласуването. Хем избори, хем хората нямат никакъв избор.

Вредните резултати от пропорционалния вот днес са очевидни в Европа, където народът иска едно, а елитът прави точно обратното. Но както казах в началото – манекенът е Белгия. През 2010-2011 г. тя постави световен рекорд за демократична държава без правителство – цели 589 дни скараните фракции в парламента не успяха да съставят кабинет.

По принцип Белгия е на ръба на разпада и без мюсюлманите. Но периодът на безвластие още повече разедини различните общности и направи държавата още по-неспособна да се бори с ислямския тероризъм. Вече доста се писа, че и полицията, и тайните служби на Белгия са разединени и неефективни.

Но само аз редовно обяснявам, че всички центробежни сили в държавата се пораждат от голямата цетрофуга на пропопрционалния вот. Нали знаете за какво се използват центрофугите? Те разделят една смес на различните й съставни части. Значи ако има дори някакъв малък шанс за интегриране на общностите, пропорционалният вот го ликвидира.

България си прилича с Белгия и по това, че приема много закони, но не ги спазва. Англосаксонците например приемат много малко закони, но пък ги спазват. Тази особеност на националния характер също е обяснена от Хеерт Хофстеде.

Та последният подобен пример е законът за задължителното гласуване. В Белгия той е приет отдавна, но не се спазва. Няма да се спазва и у нас. Но той е нещо като канарчето в мината, което спира да пее и вирва крака при първите признаци за опасен газ. Задължителният вот е признак, че политическата система е вирнала крака и елитът не знае как или не иска да я съживи.

Но лошият пример също е поучителен. Ако правим обратното на това, което прави Белгия, нищо чудно някой ден да се оправим.

*Ако искате да научите как е подкупен американският елит и най-вече фамилията Буш, препоръчвам книгата „Дом на Буш, дом на Сауд“ от Крейг Ънгър (House of Bush, House of Saud: The Secret Relationship Between the World's Two Most Powerful Dynasties.)

**http://www.economic. bg/bg/news/1/10-te-naj-zli- biznesmena.html

***“Култури и организации. Софтуер на ума“ Хеерт Хофстеде. 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Брюксел да не гази с двойни стандарти

    Брюксел е загрижен дали се спазват принципите на правовата държави във всички членки на ЕС. Затова и Европейската комисия ще следи под лупа гарантирано ли е върховенството на закона, или се нарушава. Досега само Румъния и България бяха под наблюдение и макар да са членове на ЕС повече от 10 г., все се намира някой и друг висш брюкселски чиновник,
  • Мотиви за нова конституция за по-добра България

    Обикновено НС може да я направи в края на мандата си, после Велико да я приеме и да продължи като обикновено За 30 г. демократични промени в България се проявиха заложени в конституцията противоречия, които доведоха до противопоставяне на институциите, а не до тяхното взаимодействие. А институционалното взаимодействие трябва да е принцип в