Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан: Политиката на Армения няма никакъв шанс за успех

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5412238 www.24chasa.bg
Наргиз Гурбанова е посланик на Азербайджан у нас от 2016 г. Работила е в посолствата на Баку в Австрия и САЩ.

- Госпожо посланик, как ще коментирате наскоро ескалиралата ситуацията в контекста на арменско-азербайджанския въоръжен конфликт?

- На 2 април 2016 г. Армения взе на прицел гъстонаселени с цивилни жители в близките до фронтовата линия райони, откри огън с тежки оръжия по позициите на азербайджанските въоръжени сили по линията на контакт. В резултат на артилерийски атаки на арменските въоръжени сили много цивилни бяха убити и тежко ранени. Нанесени бяха значителни щети на частното и общественото имущество.

Въоръжените сили на Азербайджан взеха необходимите контрамерки в рамките на своите международнопризнати граници, за да гарантират сигурността на цивилното население, да прекратят провокациите на Армения и да я възпрат от по-нататъшна агресия.

По-късно, на 3 април 2016 г., като жест на добра воля, въоръжените сили на Република Азербайджан обявиха едностранно прекратяване на контра и ответни атаките, но арменските въоръжени сили дълго време са продължили да обстрелват позициите на въоръжените сили на Азербайджан по линията на контакт, включително цивилно населени райони с артилерия и други тежки оръжия. В резултат на тези действия на 5 април 2016 г. бе убито 16-годишно момиче на име Турана Хасанлъ.

Искам да подчертая, че продължаващата военна окупация на териториите на Азербайджан и незаконното военно присъствие на Армения на територията на Азербайджан е източник на сегашното напрежение и главна причина за продължаването на конфликта. Това е основната пречка за мирното решаване на конфликта.

Армения носи цялата отговорност за сегашното ескалиране на ситуацията по фронтовата линия. Добре известно е, че Армения провокира войната и използва сила срещу Азербайджан, окупира почти 1/5 от неговата територия, включително района на Нагорни Карабах и 7 съседни области, извърши етническа чистка в иззетите области с прогонването на около 1 милион азербайджанци от техните домове и извърши други тежки престъпления по време на конфликта.

Международната общност последователно изрази съжаление, по-категорично осъди употребата на военна сила срещу Азербайджан и последвалата окупация на нейните територии, както е отразено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 822 (1993), 853 (1993), 874 (1993) и 884 (1993), като по този начин се отхвърлят всички действия, нарушаващи суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан и отказа на признание за законна ситуацията, създадена чрез подобни действия.

В този контекст бих искала да насоча вниманието ви към решението на Европейския съд по правата на човека по случая “Чирагов срещу Армения” от юни 2015 г., с което съдът ефективно сложи край на упорития отказ на Армения да признае отговорността си за незаконната окупация и военното присъствие на територията на Азербайджан и постанови, че Армения упражнява ефективен контрол над Нагорно-Карабахския регион на Азербайджан и други окупирани територии и призна продължаващите нарушения от Армения на редица права на азербайджанци, принудително прогонени по силата на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Отчаяните опити на Армения да обвини Азербайджан за сегашната ескалация на ситуацията по фронтовата линия цели да заблуди собствените си граждани и международната общност. Азербайджан е най-заинтересован от бързо решаване на конфликта. Това са наши територии, които са под окупация и стотици от хиляди азербайджанци са лишени от собствените си земи. От друга страна, Армения се стреми да консолидира резултата от окупацията на териториите на Азербайджан.

Азербайджан многократно постави на вниманието на международната общност, че през последните няколко години и по-специално от януари 2015 г. нарушенията на примирието и въоръжените провокации от страна на Армения са станали по-чести и по-жестоки, причинявайки, наред с другото, смъртни случаи и раняване на цивилни азербайджанци, вкл. жени и деца.

Тази последна въоръжена провокация по линията на контакт за пореден път е ясен израз, че Армения не е истински заинтересована от намирането на политическо решение на въоръжения конфликт, а вместо това следва пътя на провокации и ескалация с цел да поддържа статуквото, да консолидира резултатите от своята окупационна политика и анексионистични стремежи с всички средства.

Армения се стреми да прикрие реалната ситуация в окупираните територии на Азербайджан, да отклони вниманието на международната общност от своите действия, насочени към промяна на културния, физическия и демографския характер на окупираните земи.

Арменските действия са преднамерен опит да се подкопаят усилията за решаване на проблема. Не е изненадващо, че провокативните действия на Армения обикновено съвпадат с времето, когато има някаква динамика в умиротворителния процес и плахи надежди за придвижване напред. Така например струва си да се припомни, че точно след един от кръговете преговори между президентите на Азербайджан и Армения в Париж на 27 октомври 2014 г., организиран от президента на Франция г-н Франсоа Оланд, на 6 ноември 2014 г. въоръжените сили на Армения започнаха мащабни военни учения в окупираните територии на Азербайджан.

На 12 ноември 2014 г. два бойни хеликоптера Ми-24 на въздушните сили на Армения, също разположени за военните учения, се приближиха и извършиха атакуващи маневри в непосредствена близост до позициите на въоръжените сили на Азербайджан в окупирания район Агдам на Азербайджан. В отговор на тази атака един от хеликоптерите беше свален.

Преди следващия кръг от преговори през септември 2015 г. в Ню Йорк въоръжените сили на Армения драматично засилиха нарушенията на примирието, използвайки минохвъргачки, картечници и артилерия, специално насочени към азербайджански граждани, живеещи в района на линията на контакт.

- Каква е позицията на Азербайджан за уреждане на конфликта?

Позицията на Азербайджан за решаване на конфликта е основана на резолюциите на Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН и на фундаменталните норми и принципи на международното право. Единственият начин да се постигне трайно решение на конфликта е да се гарантира безусловно и пълно изтегляне на арменските въоръжени сили от Нагорно-Карабахския регион и други окупирани територии на Азербайджан, както изисква Съветът за сигурност на ООН, и упражняване от насилствено изселеното азербайджанско население на неотменното му право да се завърне в своите домове и имоти в Нагорно-Карабахския регион на Азербайджан и съседните области.

Този конфликт може да бъде разрешен само на основата на суверенитета и териториалната цялост на Република Азербайджан в рамките на нейните международно признати граници. Не може да има мирно решение на конфликта, ако то нарушава конституцията на Азербайджан и е в противоречие с международното право.

Завземане на територия със сила не може никога да бъде признато от международната общност като законно. Азербайджан никога няма да се примири с изземването на нейни територии. Политиката на Армения на опит за анексиране на окупирани територии на Азербайджан няма никакъв шанс за успех. Военната окупация на територията на Азербайджан не представлява решение и никога няма да доведе до политически изход, желан от Армения.

Колкото по-скоро Армения се примири с реалността, толкова по-скоро ще бъде разрешен конфликтът и целият регион на Южен Кавказ ще се възползва от перспективата за сътрудничество и икономическо развитие.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
  • Защо ЕМА трябва да дойде от Лондон в София

    Разводът с Лондон още е на етапа дискусии, но всички страни се оглеждат какво може да спечелят от него. Тръгна и надпреварата за двете агенции на ЕС в Лондон - за банков надзор и за лекарствата, които ще трябва да се преместят на континента. И за двете има големи апетити - офертите вървят от миналата есен.
  • Макрон или Орбан

    В Централна Европа трябва да избират - повече интеграция или политическа маргинализация В КРАЯ на 2016 г., сринати от Брекзит и объркани от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Америка, много европейци изпаднаха в дълбоко отчаяние. Примириха се, че историческият момент на ЕС е отминал.