26-годишна архитектка преработи “чинията” на Бузлуджа в монумент на националната памет

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5449644 www.24chasa.bg
Арх. Дора Иванова

Дора Иванова от Монтана пресметнала, че за изграждането му ще стигнат 2,5 млн. лв.

Стига предразсъдъци! Спасението не е в затварянето, а в отварянето на този обект, който, вместо да се товари с идеология, може да се превърне в интерактивен преглед на българската история. За да стане това, институциите трябва да спрат да си прехвърлят отговорността.”

Така мисли една млада българска архитектка, завършила в Германия, за рушащия се от години някогашен дом паметник на БКП на връх Бузлуджа. Родената през 1990 г. в Монтана Дора Иванова е разработила идеен проект за преустройство на паметника в монумент на националната памет.

Дора не е виждала

“чинията” в

стария вид,

но е удивена от нея. Помни, че когато била на 12 г., родителите ѝ я завели на връх Шипка и тогава станало дума за Бузлуджа, която се виждала в далечината.

Нищо повече допреди 3 г., когато нейн колега - германец, гледал по телевизията предаване за най-красивите изоставени места в света, в което показали и Бузлуджа.

“Попита ме дали знам за това НЛО насред планината в България. Цял ден се мъчих да си спомня как се казваше този връх, докато ми дойде в ума името Бузлуджа. Дори да звучи странно, сетих се за думата, виждайки националното знаме. После от любопитство потърсих снимки в интернет и онемях от това, което видях.

След 5 г. образование по архитектура аз видях в тази сграда не някакъв паметник, а архитектурен шедьовър. Веднага реших, че това ще бъде темата на дипломната ми работа и първа крачка към бъдещия проект - беше любов от пръв поглед”, разказва Дора.

Признава, че било трудно да намери сред берлинските си професори научен ръководител за непознатата за тях тема, но деканът на факултета проф. Йоханес Крамер накрая се съгласил, защото бил специалист по история на строителството. Поискал от нея най-подробен анализ на сградата - труд, който ѝ отнел половин година време и над 100 страници.

Защитила дипломната си работа с пълна шестица в Германия. На защитата първите думи на професора били: “Виждам, че проектът ти ще се реализира.”

От 3 г. момичето издирва всичко, което може да се намери за “чинията” - живи строители, документи, снимки, спомени. Започнала преди още да се качи лично на върха, а след като и влязла за първи път в сградата - нелегално, защото входът от съображение за сигурност е забранен, не спира да се удивява.

Как събирали пари от целия народ за дома-паметник, как той е построен с труда на 6000 човека, работили 8 г. в най-трудни условия за общата кауза, как в годините преди 1989 г. той е посетен от между 2 и 3 млн. души, как след това е изоставен и разграбен, а по думите на строителя му ген. Делчо Делчев струвал общо 25 млн. лв. тогавашни пари, как и до днес над 100 души на ден идват на Бузлуджа заради рушащата се сграда и дори с риск на живота си влизат в нея.

А миналата година Дора се качила на върха в деня на августовския събор на БСП, за да поговори с хората.

“Разбрах, че за едни това е по идейни подбуди, за други - екскурзия”, казва тя. Идеята, за която работи Дора Иванова, е изоставената “чиния” да получи шанс за втори живот, като се превърне в монумент на националната памет. Като сградата и мозайките в нея не се възстановяват, а само се консервират, за да се съхрани такава, каквато е тя в момента, защото “тя е интересна с емоционалната си история и с разрухата си”.

“Дори това, че веднага след 10 ноември 1989 г. самите комунисти са изчегъртали от едно пано образа на Тодор Живков, е част от историята. Както и това, че стъклото на рубинената петолъчка на 70-метровия пилон е счупено, защото са стреляли по него. Историята е и не трябва да се променя”, казва арх. Иванова.

Нейната концепция е паметта на времето да се запази, като бъдещият монумент бъде обособен на в 2 обиколки - хоризантално в куполното тяло и вертикално по дължината на пилона. Залата ще се превърне във форум за изкуство и история, а по коридорите ще бъде разказана в кратък, но емоционален вид, историята на България.

Панорамен асансьор

по пилона ще води

туристите до

площадка за

наблюдение,

откъдето се открива прекрасна гледка към Стара планина.

“Наблизо са Долината на тракийските царе, Етъра, прочутата Казанлъшка гробница, връх Шипка - така че всеки, дошъл там, би имал интерес да се качи и на Бузлуджа, стига в сградата да не се влиза нелегално”, убедена е Дора.

Тя е пресметнала, че за изграждането на монумента и консервацията на “чинията” ще стигнат 2,5 млн. лв. Първо трябва се направи лабораторно конструктивно обследване, което да оцени актуалното състояние на сградата - това могат да сторят и български специалисти. За после е пресметнала, че при цена на входния билет от 6 лв., обектът може и да се самоиздържа.

За идеята се Дора вече има подкрепата на проектанта на арх. Георги Стоилов, с когото тя поддържа близки контакти.

Пръв ѝ дал кураж да работи по-активно германският проф. Хаспел, когото тя доведе на Бузлуджа през миналото лято. Професорът е директор на Института по опазване на паметниците в Берлин и президент за Германия на Международния комитет за паметници на културата и забележителни места ИКОМОС.

Той първи дал идеята “чинията” да влезе в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Шансът ѝ за това бил много голям, защото в този списък нямало сгради от най-новата история на Европа и българска активност в това отношение би била добър знак, смятал професорът.

Преди да стигне до ЮНЕСКО, изоставената сграда трябва да получи статут на паметник на културата към българското Министерство на културата. Дора Иванова казва, че има разбиране затова от нашите власти. А това е пътят нейния проект да се реализира с пари от европейските програми за развитие на регионалния туризъм.

“Пари от Европа могат да привлекат или културното министерство или общините. Друг, но по труден вариант, е по линия на публично-частното партньорство или пък чрез дарения - има интерес от българи, които живеят в чужбина”, разказва още Дора.

Първите картички и плакати, чрез които вече се набират средства, са отпечатани с помощта на трима фотографи.

Габровецът Радослав Първанов бил в темата от години и почти 1000 пъти досега се е качвал на Бузлуджа, за да снима. Шотландката Никола Милър живее от 4 г. в севлиевското с. Крушево на ул. “Бузлуджа”. Жената попитала какво означава името на нейната улица, после дошла на върха и била удивена от сградата. А сънародникът ѝ Лес Джонстоун често идва от Шотландия и зиме, и лете, за да снима на върха.

“Преди време

над входа някой

беше написал на

английски “Забравете

своето минало”.

После някой го

поправи на “Не

забравяйте своето

минало”

Сега върху този надпис има табели, че влизането е забранено, но това не спира никого - хората пробиват дупки в заварените врати и пак влизат, а вътре наистина е опасно, защото всичко се руши. Според мен там трябва жива охрана, която може да се издържа, ако обектът се обезопаси.

И пак ще кажа - хората, които идват, не се делят на леви и десни по своите убеждения. За всеки здравомислещ е ясно, че тук става дума за това да се опази един паметник на културата, защото е грешка да се отрича съграденото преди нас”, казва още пред “24 часа” арх. Дора Иванова.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Без непосредствена опасност за живота към момента са четиримата румънци, пострадали в катастрофата АМ „Тракия“ в района на гара Яна. По-рано бе съобщено за самокатастрофирал автомобил на магистралата.  Това съобщиха за „Фокус“ от пресцентъра на УМБАЛСМ "Пирогов". На пострадалите се извършват изследвания в спешното отделение на болницата за

Властите на Пакистан съобщиха за повече от 123 жертви и над 100 ранени в пожар на петролен танкер в пакистанския град Бахаалпур, предаде "Фокус".  Най-малко 123 души са жертвите при пожара, избухнал в пакистанското пристанището Бахаалпур. Според BBC, танкерът се е преобърнал поради превишена скорост и по-късно се е запалил.

Тя се държеше, докато трябваше да ми дава силите. Може и да сме си мълчали, но аз си знаех, че там ми е другарчето. Тя беше много търпелива, миличката. Отиде си с думите "Болен те оставам". Това разказа пред bTV големият актьор Стефан Данаилов в предаването "Търси се".  На първа ми среща ме изгони.