41% от най-бедните са се измъкнали от нея и са отишли в по-висока доходна група
Има динамика между доходните групи, но няма динамика за останалите 10% в крайна бедност. Те си стоят винаги на дъното, не отиват по-нагоре. Разбира се, препоръки винаги са възможни, но основните са в две посоки. Едната е породена от мобилността между доходните групи, ето защо трябва да се работи много в посоката на политики за създаване на нови работни места, олекотяване на тежестите върху труда, гъвкави форми на заетост. Тоест трябва да се върви не толкова към политика на изкуствено вдигане на доходите, на минималната работна заплата и т.н., а към създаването на възможности на нови работни места и смъкването на административната цена на труда.
По отношение на високорисковите групи - били те възрастни хора, били те семейства, които живеят в гета, там трябва изключително много да се говори за образование, включително и за неформални методи, и за по-добра ефективност на социалните програми.
41% са избягали
от бедност
в средносрочен план устойчиво.
Други 14%, които са били сред най-бедните през 2010 г., временно са успели да избягат от нея, но после в рамките на година-две са се върнали отново в стартовата си група. И останалите 45% от най-бедната 1/5 от обществото на практика през целия период от 2010 до 2013 г. са останали в групата си. Това са
хора в трайна
бедност, което е
около 10% от
цялото общество
Това са хора в т.нар. дълбока бедност, или казано по друг начин, 10% от обществото е в дълбока и трайна бедност, като те не са успели да се изкачат нагоре. Водещият фактор за тези, които са успели да избягат от бедност, е заетостта. На практика 2/3 от хората, които са избягали от бедност, живеят в домакинства с трудови доходи - това са хора, които работят или които са намерили работа в периода.
Някои от водещите заключения са, че първо, движението на домакинствата в България между доходните групи е очевидно и значително. Бедността в немалка степен е динамична, нейният състав се мени през годините. Грубо казано, 40% от домакинствата, които са бедни, в средносрочен план
успяват да се
изкачат по
стълбата на
доходите
и да не се върнат в бедност. И тъй като водещият фактор е заетостта, това ни прехвърля вече към политики в подкрепа на създаване на нови работни места, в това число всякакви форми на заетост, тъй като трудовите доходи са ключови дори и за по-бедните домакинства, както и за тези, които имат по-нискоквалифицирани работници.
От друга страна, трайната бедност обхваща 10% от населението и това са лица, които изостават чувствително по доходи, при тях няма динамика. Тези хора
живеят с под
40% от средния
доход,
това е чувствително по-ниско от линията на бедността, която беше към 286 лв. в този период. На практика при хората с трайна и висока бедност се падат под 200 лева линия на бедност на месец. Тези хора са далече и от линията на бедността за страната.
Профилът на тези лица показва, че това са хора с ниско образование и хора, които дългосрочно са безработни. Вътре влизат и някои от т.нар. високорискови групи. Има поне три такива групи: самотни възрастни (понякога със здравословни проблеми), хора с увреждания, които също са зависими и трудно могат да генерират собствени доходи, многодетни семейства, които живеят в гета. Тези трайно бедни 10% от обществото са високорискови групи, при които дори при подем на пазара на труда това не се усеща, тъй като влияят други процеси, свързани с образованието, липсата на квалификация, живеенето в гета.
Изведохме като акцент не точната бройка колко са бедните и колко не са, а каква е динамиката - ако веднъж попаднеш в най-бедните 20%, дали си изгубен или все пак има надежда се изкачиш нагоре по стълбата на доходите. И виждаме, че за 41% от попадналите в групата на най-бедните в един период от 3-4 г. те са успели да избягат.
Има динамика между доходните групи, но няма динамика за останалите 10% в крайна бедност. Те си стоят винаги на дъното, не отиват по-нагоре. Разбира се, препоръки винаги са възможни, но основните са в две посоки. Едната е породена от мобилността между доходните групи, ето защо трябва да се работи много в посоката на политики за създаване на нови работни места, олекотяване на тежестите върху труда, гъвкави форми на заетост. Тоест трябва да се върви не толкова към политика на изкуствено вдигане на доходите, на минималната работна заплата и т.н., а към създаването на възможности на нови работни места и смъкването на административната цена на труда.
По отношение на високорисковите групи - били те възрастни хора, били те семейства, които живеят в гета, там трябва изключително много да се говори за образование, включително и за неформални методи, и за по-добра ефективност на социалните програми.