Говорете за вредата от магданоза!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5455993 www.24chasa.bg

За голямото табу в избирателните промени

Помните ли този виц?

- Адски ме цепи главата от снощи!

-А с какво замези?

- Кюфтета с магданоз.

- Е, от магданоза ще да е!

Стар виц, но точно в този дух много коментатори и анализатори се заеха да тълкуват смехотворните промени в Изборния кодекс. Сред букета от гафове ги тревожи не друго, а единственото здравословно предложение – в бюлетината да има опция “Не подкрепям никого”.

Защо да не може човек да отбележи, че не подкрепя никого? Ако това е истината, защо да го крие? Нали уж живеем в демокрация?

Петко Симеонов, един от създателите и ранните вождове на СДС, обяснява своите опасения така: “Ако това “квадратче” бъде избрано от над 50% от гласувалите, тогава какво правим? Суверенът в демократичен избор се произнася, че не одобрява нито една партия и не дава съгласието си те да управляват. Провеждаме нови избори? Със същите партии? Но дори да не са над 50%, а да са повече от гласовете за най-голямата партия, възниква проблем за легитимността на политическата система и дори на държавното устройство и демократичните процедури...”

Ами то отдавна е известно, че по-голямата част от набедения за суверен народ не одобрява партиите родни. Напоследък одобрението към парламента редовно се смъква до едноцифрени стойности. Значи тук се натрапват 2 логически извода:

Първо – този,

който е против

“квадратчето”,

страда от

“синдрома на

щрауса”

Той иска да си зарови главата в пясъка, за да скрие очевидното. Щраусът впрочем е оклеветена птица, той никога не си заравя главата в пясъка, защото с малкото си мозъче добре разбира, че това не е здравословно.

Второ – коментаторът е загрижен за удобството на партийните елити, а не за мнението на набедения за суверен народ. Много щраусова е тази позиция за един от пионерите на демокрацията в България, когото иначе дълбоко уважавам. Но точно на същата позиция е и един от официалните преброители на демокрацията, когото също дълбоко уважавам - професор Михаил Константинов:

“Ако примерно една трета от хората използват тази опция, това ще постави под въпрос легитимността на управлението” – съгласява се с Петко Симеонов той. Но измисля още една ужасия, с която да стресне по-малките партии:

“Другата страна е, че ако се признаят за действителни гласовете против всички, това ще повдигне изборната бариера в брой гласове. Тя ще си остане 4%, но ако в момента 4% са 130 хиляди гласа, може да се окаже, че след това 4-те процента ще се превърнат в 180 000 или в 190 000 гласа. Тогава такива партии като “Атака” и АБВ просто ще отпаднат. Може дори и самият Патриотичен фронт, а защо не и Реформаторският блок да бъдат заплашени от невлизане в парламента.”

Лично аз няма да си губя съня заради тази ужасна заплаха пред изброените малки партии. Влизат с гневна платформа против статуквото, след което веднага се присламчват към статуквото. Какъв е приносът им към каузата, заради която ги избират? Не е нула, а минусова величина, защото на дело подкрепят обратната кауза.

Но пък и тук професорът се опасява от нещо, на което трябва да се радва. Ако малката партия има убедени и активни привърженици, тя няма да намали дела си, а напротив – вероятно ще го увеличи, защото ако мине бариерата, ще получи много повече мандати. Но ако за нея гласуват от немай-къде, просто за да изразят неодобрението си към големите партии, хората естествено ще се пренасочат към опцията “против всички”. Тогава

отпадането на

партийката ще

бъде даже много

полезно за

демокрацията

Кой ви излъга, че тарапаната в парламента е някаква ценност?

И не е ли чудесно да отдели отрицателния вот в собствена категория? Тогава ще знаем, че за дадена партия гласуват само тези, които наистина я одобряват - а не тези, които мразят другата партия и искат да я накажат. Така те зареждат депутатите с лоша енергия.

Аз лично не вярвам избралите опцията “против всички” да достигнат 50 на сто, нито дори 30 на сто, както се опасяват двамата уважаеми политически дейци. Но нека да отговоря на въпроса на Петко Симеонов – ако “против всички” гласуват над 50 на сто, то какво ще правим тогава?

Как какво ще правим! Не е ли очевидно? Въвеждаме чиста мажоритарна избирателна система в 2 тура (както избираме кметовете) и всички притеснения за легитимността на парламента изчезват. Ако всеки депутат е избран с над 50 на сто в своя район, кой може да му каже копче?

Защо уважаемите коментатори, макар и демократи по душа, страдат от синдрома на щрауса? Защото постепенно и неусетно са си заврели главата в пясъка на партийните елити. В този пясък е горещо и тревожно. Но ако гледаха откъм улицата извън статуквото, щяха да се радват, че най-сетне на народа му се дава възможност да се изрази.

От този свободен ракурс е очевидно, че актуалните промени в избирателния закон са 50 на сто баласт, шменти капели. Те са качени в кошницата, за да бъдат изхвърлени някъде между първото и второто четене. Така общественото мнение ще удържи фалшива победа, а след намесата на Бойко Борисов партията ГЕРБ се разграничава от истинските вносители - ПФ и АБВ, които изпадат в глупаво положение. Пада им се, щом карат хората да гласуват насила.

А реалните цели са 2 – да се изпревари и обезсмисли референдумът на Слави Трифонов и да се препъне партията ДОСТ на прокудения от ДПС Местан.

Първата цел е постигната, ако

референдумът

се раздели

от изборите

Тогава той гарантирано няма да събере достатъчно гласове, за да е задължителен. Като се направи по средата на лятната ваканция, няма да събере и 20 на сто, та да се обсъжда после в парламента.

Втората цел – ударът по ДОСТ - нямаше даже да е наложителна, ако тази партия не се ползваше с персоналната подкрепа на Ердоган. По принцип в Турция гласуват около 60 хиляди български граждани, но ако Ердоган пожелае, спокойно може да се явят 200 – 300 хиляди. Появиха се даже съобщения, вероятно изсмукани от пръстите, че той толкова бил обещал на Местан. Именно затова се предлага да се гласува само в посолствата.

Според мен последното нещо, което е нужно в момента на България, е

у нас да се

появи филиал

на турската

ислямистка Партия на справедливостта и развитието. Както знаем, тя докара Турция до гражданска война. И така нататък, да не обиждаме съседите, защото щом Е. може да накара Меркел да съди журналист в Германия, то какво остава за нашия вилает?

Затова според мен ограничението да се гласува само в посолствата е необходима мярка. Разбира се, истинското решение на проблема е да се отмени двойното гражданство. Нито е демократично, нито е патриотично според мен един и същ човек да гласува в 2 държави. Защо тогава да не разрешим двуженството? То поне не застрашава националната сигурност.

Двойното гражданство е изгодно за държавите с имперски амбиции, които искат да имат пета колона в чужбина и да влияят на по-слабите държави. Но за застрашени държавици като България, които не са сигурни дали ще си опазят територията до средата на века, двойното гражданство е направо самоубийство.

За съжаление, в обществения дебат тези сериозни неща не се обсъждат. Обществото е заразено със синдрома на щрауса. Затова се поощряват всякакви купони в парламента и медиите, но има строго табу върху първата точка от референдума на Слави Трифонов – мажоритарния вот.

Тази точка е въжето в дома на обесения. Олигархията не желае тази тема изобщо да се споменава и го постига. А и самият Слави много я улесни, като добави още 5 напълно излишни точки, нещо като магданоза в кюфтетата на махмурлията (ако не сте забравили тъпия виц от увода).

Говорете за магданоза! Не обиждайте шльокавицата! Но на тази тема имаше и един друг виц - за французина, който се накъркал в Истанбул: “Като се напия в Париж, обикновено ме цепи главата. А защо тук, в Истанбул, ме боли южно от кръста?”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

  • Защо изобщо съдят изнасилената Мария?

    Както всички прекрасно знаем, българският съд е най-справедливият в света и сега благодатта му ще се разпростре върху изнасилената 18-годишна Мария от Стара Загора. Тя бе обвинена за убийството на своя изнасилвач Боньо Фаса. (Виж 6-а стр.) В контекста на зверски изнасилената и убита Вероника Маринова това е косвен сигнал към изнасилвачите да
  • Време е да спрат гаврите с разследващата журналистика

    Който е решил да влиза в политиката - да го направи. Но не стъпвайки по телата на колегите си. За близо 30 години в журналистиката, от които поне 20 с основно занимание разследвания, си мислех че съм видял и търпял много. Няма, като някои съвременни "герои", да изброявам колко пъти съм съден, малтретиран, заплашван и т.н.