Всеки проект ще се движи с оценка дали ще донесе полза
Антон Герунов е началник на политическия кабинет на вицепремиера Румяна Бъчварова. Той е и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е и в министерството на икономиката при първия мандат на Бойко Борисов.
- Г-н Герунов, какъв е смисълът да се прави оценка на въздействието на проектозаконите, както предвиждат промените в Закона за нормативните актове?
- Законът за нормативните актове фундаментално регламентира начина, по който се пишат законите в България. Това е един метазакон. А целта на оценката на въздействието е да имаме рационален инструмент, с който оценяваме дали новите нормативни актове са полезни на обществото. Дали разходите, които те налагат на гражданите и на бизнеса, са по-големи, или по-малки от ползите. От оценките можем да получим отговор на въпроса дали конкретен закон следва да бъде приет, защото има принос за общественото развитие, или не. Оценката на въздействието дава тези отговори, а и позволява впоследствие да подобрим законите и регулацията, за да служат по-добре на обществото и на бизнеса.
- Оценките ще бъдат ли публични, за да може гражданите да са наясно с ефектите на всеки закон?
- Напълно. Оценките ще са неизменна част от всички нормативни актове и ще бъдат публикувани достъпно и онлайн. А срокът за обществена консултация, който беше 14 дни, става 30. Така гражданите и бизнесът ще имат повече информация за предстоящата законова и подзаконова уредба, но и повече време да се запознаят с тях и да изкажат мнение.
- Законът предвижда и последваща оценка, тя с каква цел ще се прави? И на нейна база, ако се открие, че един закон не работи, той ще бъде ли отменен или променен?
- Това е нейната идея. Законите, разбира се, като всеки жив инструмент изпълняват своите цели, но ситуацията се променя. Въвеждаме като иновация една оценка, която да каже дали този закон е работил добре, изпълнил ли е заложените цели и на база на тази оценка да знаем дали има смисъл да се продължава неговото действие, дали трябва да се промени, и ако е нужна промяна, в каква посока да е тя. Т.е. последващата оценка е инструмент, чрез който можем рационално да размишляваме и
да работим за
намаляване на
регулацията
за гражданите и бизнеса. Ако има закон, който не работи, да се промени така, че да работи, или да се премахне, ако е изчерпал своята полезност.
- Предвиждате ли сега действащите закони да минат през последваща оценка и да се види дали работят, или не?
- Промените в закона за нормативните актове предвиждат, че всички закони подлежат на последваща оценка максимум до 5 г. след приемането им. Така че и сега действащите закони подлежат на последваща оценка и това ще бъде направено, защото е много полезно както за централната администрация, така и за местните. Те ще могат да направят както инвентаризация на своите закони, доколко те реално имат смисъл и регламентират гражданските и стопански отношения.
- В закона за нормативните актове обаче няма наказателни разпоредби, които да задължават министър или кмет да си прегледа законодателството. Как ще ги задължите да го правят, за да не останат тези оценки нещо пожелателно?
- Неспазването на закона подлежи на санкциониране - или по линия на административнопроцесуалния кодекс, или по съответната уредба. Но това не е ключовото в оценката на въздействието. Настоящият закон предвижда проектите на нормативни актове да могат да бъдат внасяни за обсъждане и гласуване само с оценка на въздействието. Т.е имаме инструмент, който позволява гражданите, бизнеса, депутатите да бъдат информирани реално за законите, които се приемат. Философията не е за изземане на законодателна инициатива от когото и да било, а за по-добри решения в рамките на законодателната инициатива. Естествено, един проект на
МС не може
да каже на
парламента дали
да приема, или
не даден закон
независимо от неговата оценка на въздействието. Тя обаче ще информира депутатите за качеството на закона, ще информира гражданите и ще даде прозрачност и по-добър контрол. Тези промени следват тънката граница на запазване на законодателната инициатива, но все пак включват по-активно гражданското общество.
- А какво се случва с оценката на въздействието, когато депутати на второ четене внасят предложения, които могат коренно да променят законопроекта?
- Оценката на въздействието се отнася и за законопроектите в Народното събрание. Конкретните измерения, при които ще бъде приложена, подлежат на дефиниране от самите депутати. Ръководството на парламента възнамерява в устройствения правилник да залегнат както оценката на въздействието, така и процеса, по който тя ще се придвижва. Г-жа Цачева много силно подкрепи инициативата и ние паралелно работихме с колегите, така че да имаме общ смислен текст, който да обхваща и МС, и парламента. Естествено, остава прерогатив на депутатите какви да са точните измерения на оценката на въздействието за техните закони.
- Тоест, когато депутат внася предложение на второ четене, той ще трябва да прави и оценка на въздействието?
- Решението дали това да е така, е в Народното събрание. Нашата препоръка е, че това е рационалният подход за решаване на проблема с оценката на въздействието между първо и второ четене. Една от идеите за НС е там да оформят собствено звено за оценка на въздействието, което да подпомага депутатите при изготвянето на оценки.
- Защо се удължава срокът за обществено обсъждане?
- Защото е реален инструмент за участие на гражданите при формирането на политики. При 14-дневния срок имаше много добри примери, но гражданите имат нужда от повече време, за да се запознаят с по-обемните проекти, където има много заинтересовани страни, да могат да се организират около общо решение, то да бъде комуникирано към изготвящите законите. Заради това предложихме и 30-дневния срок.
- Как се гарантира на гражданите, че мнението им ще бъде отчетено?
- Предвидено е всяко постъпило мнение да е отразено в съгласувателна таблица, която да е публично достъпна и тя да адресира аргументите на гражданите и да се каже защо е било прието или отхвърлено.
- Министрите се оплакват, че хората не дават мнения на обществено обсъждане, а постфактум. Вашите наблюдения потвърждават ли го?
- Има случаи, когато обществото предпочита да изчака, за да види дали даден законопроект ще бъде реално придвижен от изпълнителната власт. Но това се дължи, първо, поради липса на информация, че даден законопроект е представен на обществено обсъждане. Второто е необходимостта от яснота, че законът ще бъде придвижен. И заради това са предвидените законодателни програми на МС, които да покажат ясно ангажимента на правителството към конкретен законопроект.