67-годишният магистрат бе отстранен от Висшия съдебен съвет със записи, в които се чува как продава влияние за себе
Kамен Ситнилски си отиде от този свят изненадващо и неуспял да изчисти докрай името си от скандал във Висшия съдебен съвет.
Бившият зам. главен прокурор и настоящ член на ВСС почина внезапно в Белград. Той издъхнал в сръбската столица на връщане от Черна гора. Според негови колеги Ситнилски бил там на почивка със съпругата си. На тръгване към България му прилошало и в Белград починал.
Тъжната вест изненада колегите на 67-годишния магистрат.
“Видях го преди седмица на ул. “Граф Игнатиев”. Изглеждаше много добре. Казах му: Камене, браво на теб, в суперформа си. И така се чувствам, отвърна Ситнилски”, разказа негов колега от магистратските среди.
От дълги години обаче бившият зам. главен прокурор страдал от заболяване на сърцето,
Преди време
му поставили
байпас
Имал и диабет. Затова колегите на Ситнилски предположиха, че причината за смъртта му е инфаркт. От българското посолство в Белград обясниха пред “24 часа”, че не знаят нищо за кончината на бившия зам.главен прокурор. Повечето му колеги в столичната Съдебна палата признаха, че научили за смъртта му от медиите. Ситнилски избягвал срещи с колеги напоследък.
“Стресът, който преживя през последните години, допълнително се отрази на здравето му.” Това каза адвокат, имайки предвид шумотевицата около магистрата от 2013 г.
Името на Ситнилски бе замесено в грандиозен скандал през лятото на 2013 г. Тогава в средата на юни в интернет изтекоха записи на телефонни разговори, направени със СРС, между Ситнилски и негови подчинени от Хасково и Бургас. Те го уверяват, че всичко е готово за неговия избор за ВСС.
Анонимният изпращач на записите дори го бе нарекъл Тамадата (водещ на празненството б. р.) на съдебната власт.
Ситнилски стана член на съвета от прокурорската квота в края на 2012 г., а скандалните записи излязоха на бял свят 6 месеца по-късно. Веднага след изтичането им граждани започнаха протести пред ВСС срещу избора му.
Така се стигна до случката с некролозите. На 26 юли 2013 г. районът около сградата на ВСС осъмна облепен с некролози със снимка на Ситнилски. На тях бе написано “Спомен за съдебната система”.
“Обяснението е, че на 25 юли се навършват 40 дни, откакто хората искат да защитят длъжността, която Камен Ситнилски узурпира и предаде. Той предаде честността и доверието към съдебната система”, бе написано на импровизирания некролог.
В крайна сметка ВСС го уволни, но прокурорът обжалва пред Върховния административен съд (ВАС). При първоначалното гледане на делото магистратите приеха, че уволнението е незаконно, защото е взето с 16 вместо със 17 гласа. Петчленен състав на ВАС постанови обаче, че за уволнението му са били достатъчни 13 гласа, и върна казуса.
При повторното гледане съдиите приеха, че
лобирането
в полза
на Ситнилски
е факт
“Като зам. главен обвинител той чрез началници на отделни прокуратури се е възползвал от служебното йерархическо подчинение на прокурорите в страната с цел манипулиране волята им при осъществяване на избор”, написаха в решението си шефът на съдебния състав Милка Панчева и Румяна Папазова.
През декември 2015 г. делото бе спряно. Причината - ВАС образува тълкувателно дело по искане на зам.-шефа на съда Боян Магдалинчев. С него върховните съдии трябва да отговорят на въпроса дали при отмяна на наказание, наложено от ВСС, съдът трябва да връща казуса за ново решаване от ВСС. Така случаят “Ситнилски” престоя във ВАС близо 2 г. , а през това време той бе отстранен от заседанията на ВСС.
“Съдебната система е корумпирана. Не съм оформял никакви центрове във ВСС. Аз като по-опитен изисквах да има ред и дисциплина”, каза той в едно от последните си интервюта.
Ситнилски е роден на 24 февруари 1949 г. в Кочериново. Кариерата му на юрист започва в началото на 1975 г. като следовател в районната прокуратура в Самоков. През 1979 г. следствието е прехвърлено към МВР и той е преназначен като зам.районен прокурор на Самоков. През 1982 г. започва работа в Централната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в София. По-късно работи последователно в Софийската районна и градската прокуратура.
В Главна прокуратура е от 1990 г., където
се труди по някои
от шумните дела
по онова време срещу тоталитарния режим като това за причинените вреди от аварията в Чернобил, известно като дело №2. Друго негово дело е за раздаването на апартаменти от номенклатурата и за икономическата катастрофа.
Две години по-късно обаче е освободен от прокуратурата. Тогава се твърди,че причината е личен конфликт с тогавашния главен прокурор Иван Татарчев.
Ситнилски става адвокат, като първо е вписан в Благоевградската адвокатска колегия, а по-късно в Софийската адвокатска колегия.
През 2004 г. Никола Филчев, който е следващият главен прокурор, предлага на ВСС да назначи Ситнилски като прокурор във Върховната касационна прокуратура. През 2005 г. е преназначен за завеждащ отдел. На 2 август 2006 г. ВСС го избира за зам. главен прокурор на Борис Велчев.
В родното Кочериново го чакали за Великден
В Кочериново Камен Ситнилски има голяма и добре поддържана къща. Местните казват, че не е забравил родния си град и често се прибирал, дори очаквали да го видят и за великденските празници.
Баща му Добромир починал преди доста години, а майка му Вергина се споминала преди по-малко от година, на 90 г. В София живеят жена му Донка, трите деца (Мария, Адриан и Добромир) и внуците.
“Преди около две седмици се видяхме тук, на площада. Беше седнал с внуците в едно от заведенията и ми направи впечатление, че е доста отслабнал, в същото време се беше подмладил. Обясни ми, че не е заради някакъв здравословен проблем, а започнал да се храни по-здравословно и въобще е променил начина си на живот, станал по-взискателен към себе си и вече обръщал внимание на здравето си”, разказа негов близък от Кочериново.
Преди време имал проблем със сърцето и бил опериран, но бързо се възстановил и не се е оплаквал. В родния му град се говори, че е бил на почивка в Черна гора и на връщане в Белград починал. Все още не е ясно дали ще бъде погребан в Кочериново, защото процедурата по оформяне на документите и транспортиране на тялото от страна, която не е член на ЕС, е по-сложна.