Урологът, който направи каталог за изкуството на графиката

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/5461868 www.24chasa.bg
Проф. д-р Чавдар Славов

Проф. д-р Чавдар Славов е кавалер на
     почетната диплома на “24 часа”

Между 6 и 11 май в Сан Диего, САЩ, на конгреса на Американската асоциация на уролозите десетина щастливци ще получат специален каталог с творби на български художници. Ще им го подари проф. д-р Чавдар Славов, защото в каталога са събрани най-ценните картини от неговата лична колекция.

Форумът в Сан Диего е най-престижният за урологичното братство, ще присъстват над 15 000 лекари от цял свят. Проф. д-р Славов е първият българин, поканен и приет за член на асоциацията още през 1995 г.

Преди малко повече от две години професорът подреди в Софийската градска художествена галерия впечатляваща изложба от колекцията си. После изложбата е показана в Кюстендил и Бургас.

Така много хора разбраха, че проф. Славов - световно име в урологията и зам.-министър на здравеопазването по онова време, е неизлечимо болен от “тихата лудост”.

Акад. Румен Скорчев нарече лудостта му наркотична, а акад. Светлин Русев с вещина постави диагнозата: “графика”! “Както е известно, колекционирането на графика е колкото интелигентно, толкова и аристократично занимание -

нещо като висш

пилотаж в арт-

пространството

на колекционера”,

каза още акад. Русев.

Каталогът се нарича “Изкуството на графиката в колекцията на проф. д-р Чавдар Славов”. Идеята за него, както и художественото му оформление принадлежат на акад. Румен Скорчев, който, за жалост, не доживя до го види - напусна ни на 6 септември миналата година. В предговора към каталога той пише, че колекционирането освен природна интелигентност изисква умения да се общува с творците и дори дипломатична настоятелност.

Явно лекарят Славов притежава всичко това, след като в колекцията му присъстват, по думите на акад. Скорчев, “единствената проява на Генко Генков в офорта, една от емблематичните щорцови гравюри на Преслав Кършовски, изящната, но малко известна “суха игла” на Иван Нинов от 1973 г., та даже и ранният Иван Димов”.

В каталога има и творби (графики, рисунки, пейзажи, литографии, гравюри, литогравюри) на Данаил Дечев, Наум Хаджимладенов, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Илия Бешков, Иван Ненов, Пенчо Балкански, Евтим Томов, Борислав Стоев, Тодор Панайотов, Румен Скорчев, Иван Вукадинов, Димитър Казаков-Нерон, Любен Диманов, Светлин Русев, Петър Чуклев, Димитър Киров, Евгений Кузманов... и така до 99, подредени по годината на раждане.

В този списък, разбира се, е и Свилен Блажев, съученикът и приятелят, на когото преди много години Чавдар признава, че от списания си изрязва и подрежда в албуми картини на чужди майстори.

Любими тогава са му импресионистите - знае творбите на кой художник в кой музей или галерия се намират. Още същия ден Блажев подарява на Чавдар свой акварел - абстракция в червено. Той сам сковава рамката и началото е поставено.

Като млад лекар и асистент в София Чавдар Славов получава безценен подарък от Живко Кацаров - човека, въвел офсетния печат в България. Кацаров му дава три линогравюри на големия художник Евтим Томов.

Но човекът, който на практика отключва душата и сетивата на Чавдар към колекционерството, е Костадин Костадинов, фотограф в някогашната Софийска графична база. Той му дава ценни съвети и го насочва към стойностни картини.

Костадинов го запознава с други художници и постепенно у Славов кристализира страстта към графиката. “Тя дава шанс да видиш художника в неговия разрез,

да видиш отвътре

душата му”

- обяснява Чавдар Славов.

Днес професорът притежава картини на повече от 200 български автори - предимно графики, но има и рисунки, акварели, масло. Купени или подарени като на човек, който ще ги съхрани и един ден ще ги покаже.

Любопитното е, че има графики от творци, които работят предимно скулптура, като Величко Минеков, Валентин Старчев или Емил Попов, има графики от стенописци, от живописци...

От Иван Нинов например има над 80 графики. “С него - каза ми проф. Славов - си приличаме по това, че и той работи със скалпел (суха игла), и аз работя със скалпел. Само че той свещенодейства върху хартия, а аз - върху човешко тяло. Ако той сгреши, може да се поправи на друг лист, но ако аз сгреша, няма как да го поправя...”

Проф. Славов вече е подарил бройки от каталога на СГХГ и на галериите в Кюстендил и Бургас.

Лекар, на когото вярват

Чавдар Славов е роден на 3 юли 1953 г. в София. През 1979 г. завършва Медицинска академия в София и започва работа като цехов лекар и ординатор в Окръжна болница - Кюстендил. От 1980 г. е асистент в катедрата по урология на Медицинска академия, София. От 1995 г. е доцент, а от 2008 г. професор по урология. През 2010 г. получава степен магистър по “Здравен мениджмънт” в УНСС. На 20 декември 2014 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Специализира в Москва, Лил (Франция), Брюксел, Ню Йорк, Хамбург, Лондон и др. След многобройните пътувания по света стига до следния извод: “Където и да ходите, имайте самочувствието, че можете”.

Автор е на повече от 300 научни труда, от които 198 в научни списания и сборници. Четири негови статии са публикувани в Nature Genetics. Има 15 монографии и учебници, както и 13 рационализации и изобретения. Цитиран многократно в наши и чужди издания (IF от цитатите - 2633,363).

Членува в световната, европейската и американската урологична асоциация, както и в българската и европейската асоциация по сексуална медицина. Член е на редсъвета на сп. “Хирургия” и на редколегията на сп. “Андрология”. В момента е член и на Постоянния комитет на Световната здравна асоциация.

Носител е на почетна диплома от “24 часа” “Лекар, на когото българите вярват”. Почетен гражданин е на Кюстендил и почетен носител на ключа на кулата на Бургас.

През 2013-2014 г. е зам.-министър на здравеопазването.