Какво велико нещо ни завещава Христос. Вчера отмина най-тъжният ден в годината - Разпети петък, и ако сме го съпреживели, е знак, че сме станали по-добри.
А днес в полунощ ще настъпи най-големият празник - пръв и най-древен от всички празници за християните.
С Великден идва краят и на постите. Но станахме ли по-добри след тях, смирихме ли се, или отново дадохме път на злобата, на омразата, на гнева.
В началото на поста преди 49 дни се опростихме взаимно, но вижте статистиката колко хора на улицата бяха пребити за това време. Сякаш не можем да прощаваме, да мислим за другите.
Примера на Христос го знаем на думи, но той е далече от нашите сърца. Неговата саможертва бе тъкмо за да изкупи греховете на хората до последния човек.
Възкресението, което продължава да се случва непрестанно във всички християнски сърца ден след ден, година след година. До Страшния Христов съд.
Христос воскресе, братя и сестри! Дано възкръсне и у нас любовта към другия. Тя ще бъде и първият знак за мир и напредък.