Тези, които наричат Борис I княз, не са прави. Княз е славянска титла, а цар Борис е българин. Княз означава шеф на околия. Не може да се нарече така човек, който управлява държава, която се простира от Будапеща до Одрин и от устието на Днепър до Адриатическо море. Това е смешно - шеф на околия. Християнската титла, отговаряща на титлата кан още през 705 г. при Тервел, който е християнин, е кесар, което означава цар. Дават му я византийците. Затова българската църква титулува цар Борис със свети още от онези времена. Дори византийците не го наричат княз, а архонт. Някои немного добре образовани наши учени твърдят, че в превод архонт означава княз. Но на византийски архонт значи водач. Те не искат да го нарекат другояче, защото не отговаря на византийската концепция за устройство на света. Според тях Божието царство на небето е едно и проекцията му на земята също трябва да бъде една. Естествено, византийският император е водачът на проекцията на Божието царство на земята. Другите трябва да бъдат по-ниско от него. С покръстването при Борис българският народ получава възможност да се сплоти и подчини на общо законодателство, защото по време на десетилетието на непрекъснато териториално разделение в България освен българи, прабългари и славяни влизат и територии, населени с други народи.
(От интервю с историка във “Фокус”