Бастиан и Фредерик Обермайер от “Зюддойче цайтунг” издадоха книга за глобалното разследване. На 9 май копията от документите излизат в интернет, достъпът ще е публичен
За нас е лукс, че живеем в Германия и не се опасяваме директно за живота си, но не така стои въпросът с колеги от други държави. Някои бяха уволнени, други бяха оплюти, колегите в Русия направо минаха в нелегалност за дни наред – толкова голям бе рискът за тях. Напълно сме наясно, че настъпихме по мазола не една и две влиятелни личности, фирми, президенти, които искат да укрият парите си.
Това отговориха на въпроси на “24 часа” дали не се притесняват от изправянето си лице в лице със световната финансова мафия двамата журналисти от “Зюддойче цайтунг” Бастиан Обермайер и Фредерик Обермайер, които са в основата на разкритието на милиони тайни офшорни сметки от т. нар. “Панама пейпърс”.
Именно с тях двамата преди една
година се свързва анонимен източник,
който им предоставя 2,6 терабайта данни за укрити нелегални, полулегални или напълно легални офшорни сметки.
Става дума за парите на огромни корпорации, банки, европейски премиери, диктатори, шейхове и емири, мафията, босове от ФИФА, наркобарони, тайни агенти, аристократи, попзвезди и обикновени богаташи. Кои от тези сметки са напълно легални и кои прикриват гешефти или са от скрити данъци и са ощетили хиляди данъкоплатци, журналистите разследват повече от година. За помощ те се обръщат към Международния консорциум за разследваща журналистика, чиито членове са те. От България в разнищването на получените данни участва единствено журналистката от “24 часа” Алексения Димитрова (виж поредното ѝ разследване на 15-а стр.).
“В днешно време разследващата журналистика не е по силите на един човек.
Толкова глобални са скандалите,
толкова гъсто са преплетени
с други на регионално ниво, че се налага по едно разследване да работят експерти от много държави. Едно време разследващият журналист беше човек, който пуши по цял ден пред печатната си машина, рови се, има информатори, излиза два-три пъти от редакцията и е готов с историята. Днес това вече не е възможно. Разследванията могат да се получат само в екип”, обясниха двамата журналисти.
Пред чуждестранни кореспонденти в Берлин те
представиха книгата, която
са написали по случая –
“Панама пейпърс. Историята на едно международно разкритие”. Току-що излязла на пазара, книгата вече е продадена десетки хиляди пъти и си дели първото място в класацията по продажби с преиздадената “Моята борба” на Хитлер. Предстои излизането ѝ във Великобритания, Финландия, Франция, Италия, Япония, холандия, Южна Корея, Испания, Португалия, Тайван.
Журналистите поканиха свои колеги от други държави на разговор, но се наложи той да бъде прекъснат за половин час заради внезапна заплаха от пожар и евакуация на сградата на пресконференцията.
“Още по време на разследването взехме всички мерки, за да се предпазим от евентуални атаки, като например да не се намират лесно личните ни адреси в интернет, телефоните ни, нито пък тези на нашите близки и така нататък. Но смятам, че ние живеем и работим в луксозната ситуация да сме в Германия”, обясни роденият през 1984 г. Фредерик Обермайер. “100-процентова сигурност няма, но не се страхуваме. Тук има гарантирана свобода на медиите. Не сме получавали заплахи досега. За разлика от наши колеги. В някои държави например публикуваха имената на участващите в разследването в нещо като списък на позора, други бяха уволнени, в Русия се укриваха дни наред... А тук ние сме сигурни!”
Бастиан и Фредерик отговориха и на един от най-задаваните в България въпроси - как точно един журналист се подсигурява, че пратените му данни не са уловка и че той не обслужва определен интерес, не е жертва на манипулация.
“Това не е манипулация, защото източникът нямаше как да ни повлие коя точно история от тези данни ние ще разровим. Няма начин да е спекулация или подхлъзване в определена посока, ако той искаше да направи това, нямаше да ни даде този огромен масив данни. Няма как да ни предостави 11,5 милиона документа и да се надява, че от тях ще подберем точно тези, които го интересуват. Въпреки това се подсигурихме стократно.
Направихме много засечки на
информацията и тя се доказа
като достоверна
Най-малкото в Германия имахме вече прецедент преди няколко години с финансовата служба в Дюселдорф, която бе купила диск с данни от адвокатската кантора “Мосак Фонсека” (кантората, която е обслужвала тези офшорни сметки и чиито данни изтекоха, б. р.). В тези данни фигурираха имената на три големи германски банки, които впоследствие бяха осъдени да платят огромни суми. Засякохме данните, които ние имахме, с тези, които бяха изтекли преди години, и те се припокриха. Та дори и това за нас беше знак, че сме от сигурната страна и си заслужава ровене из информацията. Досега всички замесени в скандала с изключение на един-единствен случай не са опровергали изнесената информация. Дори и Владимир Путин не каза, че има съмнения за автентичността, а се брани по други точки. Той каза, че тя е вярна, но постави под въпрос интерпретациите. Това показва, че материалите, които получихме, са напълно достоверни.”
Данните са толкова много, че предстоят да излизат още много скандални истории, казаха двамата журналисти.
“Вътре има много важни истории и постепенно ще ги разплетем. Това не е краят. Това е и стандартът вече – каквато и история да се разследва, тя няма да спира само с осветяването на върха. Дори и аз сега не мога да ви кажа колко още истории ще изплуват, но са поне стотина много важни.”
Двамата разследващи журналисти бяха попитани и
дали имат връзка с Едуард
Сноудън от “Уикилийкс”,
който буквално минути след публикуването на панамските документи на сайта на “Зюддойче цайтунг” вече бе пуснал туит с новина, че това е най-голямото изтичане на данни в историята.
“Не сме в контакт с него и не сме били до този момент, така че това е чиста случайност. Ние пуснахме тест на всичко това час-два преди уречения час, за да изпробваме дали системата ще издържи. IT момчетата предпочетоха да видим дали графиките няма да гръмнат и да не рискуваме да излезем в 20 часа с новината и после сайтът да блокира. Та вероятно в това време той е видял какво пускаме и е реагирал. Случайност”, смятат журналистите.
На въпрос дали те двамата са избрани нарочно от източника си, журналистите отговориха, че имат предположения защо източникът е писал на “Зюддойче цайтунг”, но няма да спекулират, за да не го застрашат. Никога ли не са се интересували все пак кой е той, само един човек ли е и каква е причината да даде данните?
“Разбира се, че сме се питали, но няма да рискуваме живота на източника ни – той, тя или те се страхуват за живота си. Всъщност това, което е моят кошмар, е по-скоро да получа данни и да не им обърна внимание. И сега можеше да стане така – да отворим този огромен масив, да видим таблици и имена на фирми или мейли, да кажем “О, скука”, да го затворим и да оставим всичко това просто непрочетено”, призна Бастиан Обермайер.
Това обаче не се случва и месеци по-късно данните се разследват от 400 журналисти в света. Това не поставя ли под въпрос сигурността на източника – ако германските тайни служби не се опитват да пробият и да източат данните, това вероятно го правят други тайни служби?
“Да, със сигурност има такива опити, но
след обаждането на Кремъл
подсигурихме още веднъж
комуникацията
и запазването на данните. Те са шифровани на отделен харддиск, а колегите от цял свят имат възможност да търсят в него по определени шифри, но не и да точат данни. Така че е сигурно.”
Дали са очаквали такъв отзвук? “Не”, признава 32-годишният Фредерик. Седем години по-възрастният му колега Бастиан само се засмива. “Излязох навън и приятелката ми се обади, че сме във всички социални мрежи и новината е световна. После трябваше да говорим дори с Кремъл. Аз до този момент бях само журналист, който разследва качеството на яйцата в магазините в Бавария, а сега изведнъж това!”
Всъщност и двамата Обермайер, които носят еднаква фамилия случайно, далеч не са провинциални журналисти. Те ръководят отдела за разследвания на “Зюддойче цайтунг” и са отличавани многократно с международни награди за работата си.
На 9 май консорциумът ще публикува данните за тези 11,5 милиона панамски документа и достъпът до тях ще е свободен. Това обаче няма да са същинските документи, а само копия, при това просто таблици, фирми, имена на кантори. Историите зад тях ще се публикуват тепърва, те са работа именно на журналистите.