Две или три неща, които Люба Кулезич научи за Яна Язова

https://www.24chasa.bg/Article/55684 www.24chasa.bg
Известната критичка представя днес документалния си филм

На Яна Язова е посветен документалният филм "Две или три неща, които знаем за нея". Премиерната прожекция на лентата е днес от 19 ч в столичното филмотечно кино "Одеон".

А човекът, който е научил за нея не само две или три неща, а още много истини за живота на писателката, е известната кинокритичка Люба Кулезич. Тайните в битието й така разпалили въображението на авторката, че с цената на много усилия тя заснела документален филм за жената, възпяла в романи Левски и Бенковски и отишла си от този свят забравена и самотна.

Кулезич за първи път решава да снима филм за Яна Язова преди 6 години. Кандидатства за субсидия в Националния филмов център, но губи с един глас. Ето как защитава тя проекта си пред комисията:

Той е посветен на трагичната съдба на талантливата писателка Яна Язова.Прожекцията е от 19 ч във столичното филмотечно кино
Той е посветен на трагичната съдба на талантливата писателка Яна Язова.Прожекцията е от 19 ч във столичното филмотечно кино

"Филмът ще попълни празнините от мистериозно липсващи факти за интелектуалното й отшелничество след 9 септември 1944 г., за смъртта й в тотална самота, за разграбването на имуществото и оригиналните й ръкописи, за посегателството върху паметта й и върху приноса й към националните идеи. Ще извади от забравата една от най-легендарните любовни и духовни връзки в българската културна история - тази между ненадминатия познавач на класическата литература проф. Александър Балабанов и момичето от Лом Люба Ганчева, поетически преродено под псевдонима Яна Язова."

"Страхотно се натъжих, когато не получихме подкрепа. Аргументът беше, че около нея вече няма табута. Печатана е почти изцяло благодарение на литературния историк Петър Величков и на Цвета Трифонова. Че не бива да се раздува някакъв мит. А в подтекста се промъкваше намекът - е, не е била чак толкова голяма писателка... А аз, четейки през 1987 г. романа й "Левски", бях убедена, че тя е истински талант."

Люба за известно време изоставя проекта си, но мистериозни събития я убеждават, че трябва да продължи работата си по него. Една пролетна вечер гостува на журналиста Найо Тицин, който живее на улица "Яна Язова". Внезапно се чува силен гръм - оказва се, че на №5 на същата улица е сложен тротил пред вратата на автокрадец. Найо грабва портативна камера и прави репортаж. Снимките са ползвани от всички телевизии.

"Така името Яна Язова беше повторено над 50 пъти, и то точно на рождения й ден. Духът й отпразнува с "фойерверки", коментира съвпадението Кулезич. Критичката вярва в знаците и решава, че не трябва да се отказва от филма си.

Да продължи да работи по проекта, я убеждават още доста неща - например романът на Язова "Война" - литературно свидетелство за червения терор и Народния съд, епичен и митологичен като дух и стил, в който са вплетени съдбата на проф. Александър Балабанов и нейната собствена история. Истински литературен бисер според нея е книгата, събрала писмата, разменени между Яна и проф. Балабанов, с когото имат 34 години разлика, но са две половинки на едно духовно същество. На въображението й силно повлиява лансираната тогава версия, че Язова е убита от Държавна сигурност, а Николай Хайтов е похитил ръкописите й.

"Сега се осъждам дълбоко, че се хванах на тази "въдица". Но като човек, преживял драми, се усъмних доколко е възможно това да е вярно. От филма ще разберете, че тази булевардна версия е послужила за вторичното изваждане на Язова от българската публичност. Това е втора смърт чрез подценяване", казва авторката на лентата.

Тя с невероятно упорство открива няколко живи свидетели, между които Поля - дъщерята на Константин Петканов, Катя Иванова - дъщеря на секретарката на проф. Балабанов, 95-годишната Надя Пешева - съседка на писателката.

Лека-полека в процеса на работата, която Люба нарича "есе с елементи на разследване", изплуват любопитни детайли. Намират се както мистериозно изчезналият акт от аутопсията, така и уж откраднатият портрет на Яна, който се оказва портрет на сестра й и Мина. Тя е била омъжена за актьора Никола Балабанов - брат на проф. Балабанов, и е починала от тиф, работейки в лазарети по време на войната.

"С този филм изшептявам огромната си любов към тази жена, направила изумителен духовен жест на съпротива. 30 години всеки ден писала в пълна самота романите си, които нарича "Примери". Тя е част от онзи невидим пласт на духовното отстояване, в който има още десетки имена, които трябва да се върнат обратно в нашия живот. Доказва, че българите не са малодушни овце, че градската култура е съпротива срещу простащината и точно тя, красавицата, предвожда тази съпротива."

Кулезич е убедена, че войната между Яна Язова и Николай Хайтов е измислена. Подкрепена от Столичната община, тя предлага на сина на автора на "Диви разкази" - скулптора Александър Хайтов, да изработи барелеф на Яна Язова, който да поставят на дома й на ул. "Раковски" 161. Брат му - арх. Здравец Хайтов, прави проекта. Семейството приема веднага и обявява, че ще работи безплатно. "Заснехме как Сашо извая нейния образ. Прави го гениално. Това е точката на една спекулация", смята Кулезич.

В работата над лентата й помага "Гала филм", защото парите, които държавата все пак отпуска, са едва 1/3 от бюджета - "сякаш за да не се направи този филм", отбелязва Люба. Тя е и сценарист, и режисьор. Оператор е Пламен Сомов.