Мусала е “докосващ бога”, а Кърджали - “побелелият Али”

https://www.24chasa.bg/Article/561682 www.24chasa.bg

Да прекръстим най-високия връх в държавата Мусала, защото името му е турско! Някого да изненада този призив на Волен Сидеров?

У нас преименуването е политическа мода с традиции. Нека си спомним възродителния процес. Или масовото връщане на имена на улици, булеварди, площади и даже на цели селища отпреди 9 септември 1944 г. и след промяната на 10 ноември 1989 г.

Острата реакция на лидера на “Атака” дойде от намерението на турската изселническа организация “Бултюрк” със седалище в Истанбул да проведе анкета с 8 000 български турци в осем български града. Анкетата публикувахме в електронното си издание. Съдържа близо 50 въпроса, един от които директно пита дали турците у нас искат да се върнат имена на градове, села, реки и местности от времето на Османската империя.

Връх Бузлуджа, който мнозина днес свързват с БСП и нейните конгреси.
СНИМКА:“ 24 ЧАСА”
Връх Бузлуджа, който мнозина днес свързват с БСП и нейните конгреси. СНИМКА:“ 24 ЧАСА”

Лидерът на “Атака” удари контра с идеята комисия от компетентни хора да смени с български останалите от време оно турски имена на селища, реки и местности.

Доц. Юлия Кирилова
Доц. Юлия Кирилова

“24 часа” пък се възползва от идеята и се порови в няколко енциклопедии. Направихме списък на по-известни наши градове, реки, планини, имената на които звучат като турски. Предложихме го на компетентни хора за коментар.

Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ
Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ

Според тюрколога Юлия Кирилова Мусала може да означава “докосващ бога”. А министърът без портфейл Божидар Димитров смята, че името Мусала едва ли е турско, по-скоро е с прабългарски произход.

Мусала е “докосващ бога”, а Кърджали - “побелелият Али”

Интересно е впрочем какво означава фамилното име на Волен Сидеров. То има превод на няколко езика. Сидер от гръцки означава желязо, от латински - звезден, а може и да идва от старогръцкото Исидор, което се превежда дар от египетската богиня Изида. Фамилията би звучала като Звездев, Желязков или Изидаров?

Парк Кайлъка в Плевен сега.
СНИМКИ: “24 ЧАСА”
Парк Кайлъка в Плевен сега. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

Вижте как превеждат и какво мислят по въпроса за имената на градове и места тюрколог, историк и езиковед. (24часа)

Изглед от Бургас
Изглед от Бургас

Леко замъгленият Бузлуджа и още 23 места от картата

Общоизвестно е, че някои названия на географски обекти у нас са основани на думи от турския език. Трябва да се отбележи обаче, че по звуков състав някои имена приличат на турски думи, но в тях не се разпознава значение на турски. Възможно е това да са имена с по-древен произход. Тук ще се опитаме да представим някои географски имена, които носят някакъв смисъл от гледна точка на турския език. За улеснение на читателя представяме турските думи в транскрипция на български. Разпределени са в четири групи: имена на градове, на села, на реки и на местности, планини и планински върхове.

ИМЕНА НА ГРАДОВЕ

1. ХАСКОВО. Тук се разпознават съставките хас и кьой. От няколкото значения на думата хас в речниците най-подходящо в случая е значението “принадлежащ на владетеля”. Кьой означава “село”. Хаскьой може да се преведе като “принадлежащо на владетеля село” или като “село, което е хас” (т.е. “вид ленно владение”). Конкретно името Хасково произлиза от хаскьой при Узунджово - в превод село край Узунджово. По турско време в Узунджово е имало голям панаир, керван сарай и баня и е било много известно.

2. КЪРДЖАЛИ. Някои турколози смятат, че името Кърджали се състои от компонентите кърджа и Али. Али е мъжко лично име. Кърджа е прилагателно за цвят на коса или брада и означава "леко побелял, прошарен". Така че словосъчетанието “кърджа Али” би могло да се преведе като “побелелия/прошарения Али”.

3. ДЖЕБЕЛ. В различни речници на турскияезик могат да се намерят следните значения на това име: 1. земя, която не е ничия собственост; 2. незасята нива; 3. неподходящо за засяване място; 4. планина.

4. ХИСАРЯ. Членувана форма на името Хисар - "крепост; крепостна стена".

5. МАДАН.В някои речници на българския език думата мадан е обяснена като “стара железодобивна пещ”. Според турския тълковен речник означава: “1. руда; 2. рудно находище или работилница за преработка на руда”.

6. ПАЗАРДЖИК. Съставката пазар е известно на всички ни. Тук се откроява още компонентът -джик, който е турски словообразувателен суфикс -джик, служещ за образуване на умалителни имена.

7. СУНГУРЛАРЕ. Сунгур фигурира в речниците със значението “хищна птица, подобна на сокол” (или вид сокол). Компонентът -лар е суфикс за образуване на множествено число. Колкото до крайното -е, може да се предположи, че то е вариант на българското окончание за множествено число -и.

8. ЧЕПЕЛАРЕ. Строежът на това име прилича на този на предходното. Но каква е основната дума, не е много ясно. В тълковния речник на турския език думата чепел е със значение “кал, мръсотия”, а в турско-българския речник те са повече: “мръсотия, помия, кал; примес, плевел; съчки; лошо, отвратително (време)”. Трудно е да се предположи кое от значенията на тази дума е залегнало в името Чепеларе. Не би трябвало да изключваме като евентуален негов фундамент и близки по звучене думи като напр. чапа - “мотика”.

9. ХАРМАНЛИ. Познатото харман - “място за вършитба, гумно” и словообразувателният суфикс -ли. Този суфикс носи значението на българския предлог с. Най-общо Харманлъ, както се изговаря на турски, може да се преведе като “с харман”, т.е.“място, където има харман”.

10. СИМИТЛИ. Симит - “геврек”, и обясненият по-горе суфикс -ли, т.е. симитли - “с геврек, който/ където има геврек/гевреци”.

ИМЕНА НА СЕЛА

1. АЙДЕМИР. Съставките на това име са ай - “луна; месец” и демир - “желязо”. Но в тълковния речник на турския език има дума айдемир със значение “извит като лък нож”.

2. ЕРДЕН.Многозначна дума, но като подходящо за име на местност намираме значението “необработен” (за земя).

3. КАЙНАРДЖА. Името може да се разбира като “извор” или по-конкретно като “извор на топла вода”.

4. КЪШЛЕ. Къшла означава: “1. затворена кошара за нощуване или зимуване на стада от овце и кози; 2. казарма”. Крайното -е може да е български словообразувателен суфикс за умалителни имена от основни имена от женски род, т.е. къшле може да означава “кошарка”.

ИМЕНА НА РЕКИ

1. ЧАЯ. Чай -“река”(средно голяма).

2. АРДА. Думата е с няколко значения: “1.пръчка, която се забивав земята като знак; 2. инструмент за гравиране” и др. Но никое от тях не ми се вижда подходящо за име на река... Може би в този случай става дума за някое от древните названия, претърпели звукови промени, след което заприличват на турски думи.

3. КАРААГАЧ. Съставките на това име са кара - “черен” и агач - “дърво”, сиреч буквално “черно дърво”, а според турско-българския речник - “бряст”.

ИМЕНА НА МЕСТНОСТИ,ПЛАНИНИ И ПЛАНИНСКИ ВЪРХОВЕ

1. КАЙЛЪКА. От името Каялък - означава “място, където има скали”.

2. БУЗЛУДЖА. Восновата на това име стои съществителното буз - “лед”. Бузлу е прилагателно със значения “заледен; замъглен, непрозрачен", а вариантът бузлуджа е умалително прилагателно, чието значение би могло да е “леко замъглен” или “слабо заледен”.

3. КАЙМАКЧАЛАН. Името е съставено от две многозначни думи - каймак и чалан, затова е много трудно да се уцели правилното тълкуване на общото им значение. Да приемем, че значението на каймак е “сметана”. Чалан пък е сегашно причастие от глагола чалмак, който има твърде много значения. Но като съвместимо със значението на другата съставка “каймак”, намираме най-вече значението “подквасвам млякото, за да направя кисело мляко”. Тоест каймак чалан би трябвало да означава “подквасващ сметана”.

4. САКАР. Означава “бяло петно на челата на някои животни, най-вече на коне”.

5. ЧЕНГЕЛЧАЛ. Ченгел - “ченгел, кука” и чал - “каменисто място, гол хълм (връх)”.

6. МУСАЛА. Името е свързано с религиозния обред намаз. Намазът е молитва, отдаване на почит към бога, която вярващите мюсюлмани извършват рутинно 5 пъти на ден. Той може да се отслужва и при специални поводи. Името Мусалла е представено в речниците главно с две значения: “1. място в джамиите, където се извършва намаз при погребение; 2. място на открито, подходящо за извършване на намаз”. Възможно е втората част от това име да е името Аллах. Първата съставка мус може да е форма на арабския глаголен корен “мсс” с най-общо значение “докосвам, допирам”. Така тълкуването на Мусала би могло да е “докосващ бога”.

7. ЕЛЕДЖИК. В това име се различава суфиксът -джик за образуване на умалителни имена. Но има няколко думи, които може да са залегнали в основата му. Първата е елек и означава сито, втората - йелек, което се превежда като елече, а третата е йеле и означава “грива” или “гръбна перка на риба”.

Четвъртата е прилагателното йелеч, което означава “ветровит, проветрив”. Ако приемем, че то е залегнало в основата на наименованието Еледжик, то значението му трябва да бъде “ветровит”.

За справки са използвани следните речници:

1. Академичен турско-български речник, София, "Рива", 2009 г.

2. Български тълковен речник, София, 1963 г.

3. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX в., София, 1974 г.

4. Турски тълковен речник (Тюркче сьозлюк), Анкара, 2005 г.

Доц. ЮЛИЯ КИРИЛОВА*

ТЮРКОЛОГ

*Авторката е преподавател в Катедрата по тюркология и алтаистика на СУ "Св. Климент Охридски".

Урдовиза звучало турски - хайде Китен. Кутловица - селски, става Монтана

Именната система на градове, села, планини, върхове, реки, местности исторически се е създавала от разнообразните народи, живеещи на територията на България. В създаването на българската народност участват не само траки, славяни и прабългари, но още 53 народа, между които готи, германци, авари, печенеги, кумани, алани и т.н. Съобразно българската средновековна практика, те са били разселвани в определени области и съответно са оставялиименната си система в названието на градове, села, реки, местности.

През 1934 г. едно от мероприятията на 19-майското правителство е било масово преименуване на всички турски имена с български.

При осъществяването на този акт са извършени невероятни грешки. Ликвидирани са куп древни имена, тъй като грешно са били смятани за турски. По тази причина преименуват на Китен селището Урдовиза. Но всъщност името Урдовиза спада към най-древния пласт в тракийската топонимия - това са имената с корен на “виза”, което означава град. В случая Урдовиза означава Долния град.

Подобни примери могат да се приведат с десетки и се боя, че случаят с връх Мусала е същият. Името едва ли е турско, най-вероятно е от прабългарски произход. Още повече че турци не са се заселвали нито във високата Рила планина, нито в непосредствените й околности.

Въобще с преименуването трябва много да се внимава, защото може да се допуснат същите грешки като се изтрият имена, идващи от древнотракийските племена или от българското средновековие. Случаят с Монтана например е показателен - древното славянско име на града е Кутловица, но то се стори много селско на тогавашните властници, когато трябваше да сменят името му Михайловград с друго.

И решиха да вземат римското име на едно малко укрепление, разположено над града. Според мен Кутловица е далеч по-красиво име от избраното Монтана. Съседните Берковица и Враца никак не се срамуват от това, че името им завършва на -ца. Това си е характерна словообразуваща заставка за град, характерна за този регион.

Някои смятат, че името Бургас е турското съответствие на Пиргос - от гръцкото “кула”. Всъщност името Бургас идва от латинското “бургос”, което пак означава кула. Всеизвестно е, че българите през Средновековието, водени от своеобразен патриотизъм, са възприемали не гръцките имена на завладените градове, а тракийските и латинските. За пример те възприемат не гръцкото Филипопол, а тракийското Пулпудева, видоизменено в днешни дни на Пловдив. Не гръцкото Одесос, а тракийското Варна.

Името Шабла идва от средновековното Шауда, с което селището е отбелязано в италианските морски карти от XIV в. Балчик очевидно е леко видоизмененото средновековно име на града Балик. Така се е наричал един от добруджанските феодални владетели, пак през XIV в.

Кюстендил очевидно е видоизмененото по законите на турския език име на последния владетел на Велбъждското деспотство, който се е наричал Константин.

Името Каварна се среща още в италианските морски карти и не е сменяно през вековете. В някои италиански карти се среща името Карбона, а в грамотата на Иван Асен за свободно движение и търговия на дубровнишките търговци се говори заКарвунска земя. Това очевидно са разновидности на името Каварна.

Всъщност турците не са променили тотално имената на градовете, а са ги видоизменили съобразно своята говорна система. Така например Филипопол става Филибе, Русе става Русчук, Бдин - Видин, Плевен - Плевна, Ловеч - Ловча. Други просто ги превеждат:

Стара Загора става Ески Заара, известният през Средновековието като Ди Ампол по-късно става Ямбол, а Сливен - Сливна. Това обаче са само произношения на български имена на турски език, затова после е било много лесно да се върнат българските имена. Практически фондацията “Бултюрк”, която поиска да се върнат турските имена на градовете, всъщност искаше да се върне турското произношение на чисто български имена. Но тази подробност едва ли им е била известна.

Проф. БОЖИДАР ДИМИТРОВ

Защо австрийците не “кътнаха”имена на алпийски върхове

Кое е по-страшното - да се плашим от “турските” имена в българската география или да копираме чужди за културата и манталитета ни маниери и език, каквито щедро ни предлагат модните напоследък турски и всякакви чуждоезични сериали?

Трябва да правим разлика между названия, дори и чужди, но които вече са навлезли във всекидневието, бита и културата на българина, и такива, които в момента буквално превземат живота ни. “Да го кътна ли? Да го пейстна ли? Да го даунлоудвам ли?” и всякакви хватки, свързани с компютъра вече са като “Добър ден” и “Довиждане” във всекидневния ни език.

В този смисъл идеята да сменим с българско името на връх Мусала, издава крайност. Название, с което са свикнали поколения българи, туристи, алпинисти, шампиони и т.н. Нима имената на всички върхове в Алпите са тиролски? Защо австрийците не ги кътнаха, за да даунлоудват някакви други?

Трябва ли да виждаме във всяка малка чуждица опит да ни напомнят, че 500 г. от историята ни сме прекарали под турско робство? От този период неизбежно са останали езикови следи, но с какво например името Бузлуджа заплашва моите деца? Самият аз сега разбирам, че това име на по-известния с историята на една партия и нейните конгреси връх, е турско. Прави ли ме обаче това по-малко българин?

Проблемът с преименуването у нас винаги е стоял болезнено, защото при всяка смяна на властта политическата мода е помитала всичко. Включително и имената. Така е било през 1934 г., после след 9 септември 1944 г., така се случва и след 10 ноември 1989 г. Най-напред отстъпиха вождовете на пролетариата, техните съмишленици и съратници.

Колко улици, трамвайни депа, площади бяха окичени с величествените дати от неотдавнашната ни история или с имена на партизани? Ами възродителният процес, който порази толкова човешки съдби, не само имена?

Днес, 20 г. след победата на демокрацията у нас, хората с отнети рождени имена и прекръстени с български си ги върнаха. А улиците и площадите вече носят имената на други герои, този път от отречената история преди 9 септември и даже на чужденци.

Практиката с преименуването е знак за това, че ценностите на обществото ни са твърде променливи и лабилни, за да сплотяват и солидаризират българската нация. Тук е заровено кучето, не на връх Мусала или в Пазарджик.

Доц. д-р АНГЕЛ ПАЧЕВ

ЕЗИКОВЕД

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Опита да направи образованието ни игра и забавление, става най-младият професор Иво АНГЕЛОВ На 87-годишна възраст в неделя издъхна бележитият ни математик, политик и дипломат Благовест Сендов. За мнозина той беше познат като председател на Народното събрание в смутните времена от 1995 до 1997 г., но най-големите му успехи идват в научната сфера

Рибите ми помогнаха да се издигна в съдийството, казва кумът на Камата - Атанас Узунов Футболната легенда Христо Стоичков е станал специалист в улова на шарани в Америка. Това разкри неговият кум - бившият футболен съдия Атанас Узунов, който тези дни отпразнува своя имен ден. 64-годишният топрефер е общински съветник в Пловдив

Символът на културното министерство през 2013 г. - ексминистър Владо Пенев и секссимволът на родния театър Захари Бахаров са неразделни. Двамата въпреки разликата в годините са близки приятели и отново бяха засечени рамо до рамо до Народния театър от топпапараците на "България Днес". Веселата компания дори се запъти на обяд след репетиции