“Родостица” боде очите на Византия още от IХ век

https://www.24chasa.bg/Article/562926 www.24chasa.bg
В разкопките на крепостта са ангажирани доброволци. СНИМКИ: РЕНЕТА ПОПОВА

Четири и 15 сутринта. Тъмно като в рог и все още хладно. Ивайло Кънев - археолог от Националния исторически музей, си е облякъл фланелката наопаки.

На отправената забележка отговаря: "На късмет е! Ще излезе нещо интересно и днес, както всеки ден напоследък. От предишните 3 г. работа на обекта имаме към 240 находки. А само от 10-те дни на този сезон са вече над 60."

Четвърти сезон Кънев проучва крепост в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла. Според него през IХ-Х век тя е била най-южната твърдина на българската държава - само на 30-ина км от Одрин, втората по значимост крепост на Византия след Цариград.

И тази година на археологическия обект работят предимно доброволци - студенти от САЩ, Китай, Полша, Словения, Чехия, Турция.

И млада високоплатена счетоводителка от София, която за пореден път ще прекара отпуска си на разкопките, защото така си почивала най-добре. Както и двама местни мъже - баща и син, почти "осиновили" екипа, на който са предоставили дома си за база. Всъщност разкопките са възможни благодарение на спомоществователи - община Ивайловград, хотелите "Чепишев" и "Хилтън" и международната организация за доброволен студентски труд CBS.

Доскоро крепостта е била зад кльона на българо-гръцката граница. Това я е опазило от иманяри.

6,25 часът. Още не се е развиделило напълно. Металотърсачът започва да пищи
неистово над купчината току-що извадена от изкопа пръст. Доброволката Тина от Финландия изчопля нещо метално.

"Монета от VI в. на византийския император Анастасий. По онова време крепостта е опожарена при варварските нашествия - славяни, авари, българи стигат чак до Константинопол.

Това, че намираме монетата точно в горелия пласт, ни помага точно да датираме кога е бил погромът", обяснява Ивайло Кънев. И поверява на репортерите на "24 часа" строителна количка с около 1 куб. пръст от гроб от ХI в., разкрит предния ден.

В него археологът намерил скъсана стъклена огърлица. Ние трябва да изровим и съберем мънистата. За час ровичкане откриваме едва 5-6, колкото просени зрънца.

В това време другите от екипа са успели да извадят фрагменти от фини стъклени чаши, някои със столче, глинена светилна лампа, усукана стъклена гривна от ХI век. Предния ден екипът е попаднал на погребение на 14-15-годишно момиче с 11 подобни гривни по ръцете.

"Досега сме разкрили към 30 гроба от ХI век. Тогава във вътрешността на крепостта е бил некрополът на близкото селище. Него тепърва ще го търсим. Жителите му са поддържали крепостта, защото ги е приютявала при нужда", обяснява Кънев.

Според него укреплението възниква през IV век, когато Константин Велики прави Константинопол своя столица. Издигнато е на ключово място - на входа към долината на река Арда.

Според Кънев в най-големия си разцвет - IV-VI век, крепостта вероятно е била седалище на управителя на района. Във вътрешността й е разкрил масивна сграда с мраморни колони, част от комплекс тип замък.

Тези дни пък попадна на луксозно изработен надпис на гръцки и на фрагмент от мраморен релеф, които показвали, че мястото никак не е било случайно.

След погрома на варварите над крепостта през VI век животът в нея замира задълго, защото населението на околността е избито или прогонено.

"Обаче от IХ век в района има постоянно българско присъствие и крепостта на Балък дере е категорично доказателство за него - само на 30-ина километра от Одрин, под носа на византийския император.

Това постоянно българско присъствие е резултат от възходящото развитие на българската държава, което започва при Крум и достига апогей при Симеон. Находките от Балък дере са материално доказателство, че този възход се е отразил и в най-отдалечените краища на държавата", категоричен е Кънев.

Той признава, че някои негови колеги се отнасят скептично към хипотезата за българско присъствие толкова на юг по онова време, но смята, че има категорични доказателства.

Преди дни откри поредното метално звънче от прабългарска конска сбруя и отлично запазени метални апликации и накрайник за колан в типичния прабългарски стил.

През миналия сезон намери още няколко такива коланни украси. Те имат аналози от IХ-Х век, откривани в Плиска и Преслав. А във вътрешността на крепостта Кънев е попаднал и на езическо култово съоръжение.

"Стратиграфски то е между варварските нашествия от VI и ХI век и най-вероятно е прабългарско", смята археологът.

Съоръжението е кръгло, с диаметър към 5 метра. В северната му част между 2 половинметрови изправени камъка многократно е бил пален огън. Между камъните и наоколо Кънев открива значително количество животински кости.

Но как да сме сигурни, че е прабългарско, а не славянско, след като и славяните, както и прабългарите са в района още от VI век?

"Не е вероятно култовото място да е на славяни, те нямат кръг. При разкопките не се откриват никакви славянски неща. Но пък има немалко български", аргументира се Кънев.

Той е установил, че крепостта не е унищожена от османските турци при набезите им на Балканите, а е изоставена 100 г. по-рано. Защо, тепърва ще се установява.

Но в археологическия пласт от ХIII век открива прекрасна българска сграфито керамика, каквато масово се употребява през Второто българско царство.

Ивайло Кънев има таланта за секунди да превключва от майтап на сериозна наука. Докато още те боли коремът от смях, вече те е хвърлил в дълбокото на средновековната българска история.

Няма ситуация, от която да не може да извади виц или песен от фолклора на археолозите.

Калоян се укрил в нея от брата на Балдуин

Археологът Ивайло Кънев обяснява, че в научната литература крепостта се назовава "Балък дере".

С латинското "Родостюик" се среща в документ от началото на ХIII век, чийто автор е летописецът на IV кръстоносен поход маршал Жофроа дьо Велардуен. Той пишел за крепост, в която през 1206 г. Калоян се спасява от капан, подготвян от император Хенрих (брата на Балдуин Фландърски) и графа на Солун Бонифаций Монфератски.

Двамата се наговарят да заклещят Калоян в Тракия, но българският цар успява да се измъкне. Жофроа дьо Велардуен пише, че Калоян е преспал в крепостта "Родостюик на Арда", след което се изтеглил по реката през Родопите към Пловдивското поле.

"Явно става дума за тази крепост. Друга на Арда точно в този район няма", обяснява Кънев.

Той смята, че името й в документа е "Родостюик", защото така французинът е транскрибирал българското й название.

Божидар Димитров предположил, че то е "Родостица".

Ивайло Кънев
Ивайло Кънев

Звънче от конска сбруя.
Звънче от конска сбруя.

Елемент от украса за колан в типичния прабългарски стил.
Елемент от украса за колан в типичния прабългарски стил.

Тази коланна украса е намерена заедно с горната вдясно. Те имат аналози от IХ век, открити в Плиска и Преслав.
Тази коланна украса е намерена заедно с горната вдясно. Те имат аналози от IХ век, открити в Плиска и Преслав.

Монетата от VI век на византийския император Анастасий, на която попадна доброволката Тина от Финландия.
Монетата от VI век на византийския император Анастасий, на която попадна доброволката Тина от Финландия.