Бързи компенсации за пострадали от бавно правосъдие

https://www.24chasa.bg/Article/563948 www.24chasa.bg
Министърът на правосъдието Маргарита Попова и заместниците й Даниела Машева (вдясно) и Жанет Петрова (вляво) ще представят проекта за обществено обсъждане до месец.

Независим орган ще разглежда жалбите на граждани, пострадали от бавно правосъдие.

Министерството на Маргарита Попова готви законопроект, който предвижда държавата да компенсира за броени месеци онези, които са загубили бизнеса, имотите си или са престояли в ареста с години заради мудни съдебни актове.

Сега за прекомерна продължителност на делата можем да се оплакваме единствено в Европейския съд за защита правата на човека. Поради все по-голямата натовареност на съда в Страсбург обаче на пострадалите им се налага да чакат по 5-6 години осъдителното решение срещу България, с което им се присъждат между 1000 и 3000 евро компенсации.

СНИМКИ: АНДРЕЙ БЕЛОКОНСКИ И ЙОРДАН СИМЕОНОВ
СНИМКИ: АНДРЕЙ БЕЛОКОНСКИ И ЙОРДАН СИМЕОНОВ

"За миналата година страната ни е платила 3,4 млн. лв. по осъдителните решения на съда в Страсбург. Една пета от подадените жалби са за нарушено право на справедлив процес по отношение на продължителност на производството.

А причината хората да се обръщат към Евросъда е липсата на разпоредба във вътрешното ни законодателство, която да урежда отговорността на държавата за бавно правосъдие", обясни Нина Николова, шеф на процесуалното представителство на България пред Страсбург.

В сега действащите разпоредби на закона са предвидени обезщетения за пострадали от незаконосъобразни актове на органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда. По този текст от Закона за отговорността на държавата например само миналата година са изплатени над 1 млн. лв., заради противоправни действия на прокуратурата, стана ясно от годишния й отчет.

Една от 58-те мерки за спешни реформи, внесени преди дни от министър Маргарита Попова в Министерския съвет, цели създаване на вътрешен механизъм за разглеждане на индивидуалните жалби по нарушени основни човешки права.

Проектът до месец ще бъде поставен за обществено обсъждане.

Идеята е компетентният орган, който разглежда жалбите, да бъде ситуиран в изпълнителната власт и да се произнася до месеци след подаването им.

Размерът на обезщетенията, които ще се плащат от държавния бюджет, трябва да е сходен с този, налаган по същите казуси от съда в Страсбург.

От джоба на данъкоплатците обаче ще бъдат спестени високите хонорари на адвокатите, които в момента плащаме като разходи по евроделата.

Освен обезщетението на пострадалите от немарливостта на институциите правителството плаща между 500 и 3000 евро по всяко дело за разходи по защитата им.

Адвокатите посочват в жалбата, която подготвят до Евросъда, колко часа труд са положили за разглеждане и оформяне на документите. Обикновено исканият хонорар е между 40 и 120 евро на час.

Ще бъде обсъждан и вариант държавата да завежда регресни искове срещу онези магистрати или държавни служители, чиито действия и актове са станали причина за плащане на обезщетенията.

Съдебен изпълнител от Бургас вече е предложил да се създаде регистър, в който да се вписват жалбите срещу продължилите с години наказателни, граждански и административни производства. Целта е да станат публични конкретните причини, довели до бавността на делата.

Наред с исковите производствата от правосъдното министерство напомнят, че гражданите имат право да подават и сигнали до Висшия съдебен съвет, в чиито правомощия е да налага дисциплинарни наказания на магистратите за виновно неизпълнение на задълженията им.

Евросъдът в момента гледа стотици жалби за прекомерни производства.

Даниела Машева, зам.- министър на правосъдието: Правителствените агенти ще дават указания на съда

- Г-жо Машева, как ще бъдат компенсирани пострадалите от бавно правосъдие у нас, без да се налага да търсят правата си в Страсбург?

- Една от целите, заложена в новите 58 мерки за спешни реформи, внесени в Министерски съвет от правосъдното министерство, е създаването на процедура за разглеждане на жалбите за прекомерна продължителност на наказателни, граждански и административни производства.

Официалната статистика на Европейския съд по правата на човека сочи, че най-много жалби срещу България са внесени във връзка с нарушаване на чл. 5 от конвенцията - правото на свобода и сигурност - 40%. На второ място са подадените жалби за нарушено право на справедлив съдебен процес по отношение на продължителността на производството - 18%. Причината хората да търсят обезщетение за бавно правосъдие чрез съда в Страсбург е, че във вътрешното ни законодателство не е предвиден механизъм за защита на тези права.

Поради голямата си натовареност в момента Европейският съд разглежда дела по жалби, подадени през 2005 г. Стремежът ни е у нас делата да се решават в рамките на няколко месеца. От друга страна, така ще се разтовари и работата на съда в Страсбург.

- Кой ще разглежда жалбите?

- През септември Министерството на правосъдието ще подложи новия законопроект на обществено обсъждане. Идеята е с това да се занимае независим орган, ситуиран в изпълнителната власт, тъй като в крайна сметка тя е ангажирана с изплащането на обезщетенията.

Функциите и правомощията му ще се прецизират в закона за отговорността на държавата. Целта е да се разглеждат всички оплаквания за забавено изпълнение на служебни задължения, включително и издадените от административни органи.

- Какво още предвижда проектът?

- На първо място повишаване капацитета на правителствените агенти, които имат ключова роля за бързото и ефективно възприемане на практиката на Европейския съд по правата на човека от държавната администрация и съдилищата. В дирекцията по процесуалното представителство ще бъде създадено звено, което да дава указания и препоръки към правораздавателните органи след обобщаване на практиката на Евросъда.

-А кой ще контролира и налага санкции за неспазване на препоръките?

- Няма как изпълнителната власт да упражни контрол върху съдебната. Дейността на това звено по-скоро ще е свързана с методика по знанието и прилагането на конвенцията.

За 6 месеца потърпевши получиха 1 млн. лв. от държавата

Правителството е изплатило 910 500 лв. само от началото на годината по 68 осъдителни решения на съда в Страсбург.

За последната година евросъдът е допуснал 97 нови жалби срещу България. След изпратените становища и доказателства по тях от правителствените ни агенти, 6 от жалбите са обявени за недопустими, а 15 са заличени. По част от останалите адвокатите на държавата успели да намалят многократно претендираните суми, като отхвърлили голяма част от твърденията на жалбоподателите за нарушени права.

По 23 от случаите правителствените агенти са сключили споразумения за доброволно уреждане на спора. За сравнение с 2008 г. те са 15. Тази процедура дава възможност на пострадалите да получат бързо търсените обезщетения, а държавата си спестява разноските по делото в Страсбург. Освен това се избягва осъдителното решение, случаят се закрива и не стига до Комитета на министрите към Съвета на Европа.