Пожарът - мръсната тайна на прехода

https://www.24chasa.bg/Article/586576 www.24chasa.bg

Пожарът на Партийния дом преди двайсет години - на 26 август 1990 г., остава една от най-големите мръсни тайни на прехода.

"Никога няма да бъде изречена истината, защото има замесени много интереси." Това казва един от следователите по делото. Догадките и днес са повече от установените факти.

Драмата с палежа започва на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г. От заснетите кадри и снимки на репортери и любители се вижда, че пожарът лумва най-малко от 8 места. Че входовете на сградата са атакувани един по един. Че пожарната в началото бездейства в очакване на заповед.

За да се разбере защо се случи палежът, трябва да се припомнят обстоятелствата преди и след него.

По-малко от 10 месеца ще минат от 10 ноември 1989 г. до 26 август 1990 г. През това време:

Нощта на 26 август 1990 г. Хора се опитват да се спасят от горящата сграда. На горните снимки - пламъци обхващат долните етажи на Партийния дом. СНИМКИ: “24 ЧАСА”

- връщат имената на турците, митингите на опозицията и стачките на "Подкрепа" са ежедневие за София и по-малко за големите градове.

- На 3 април 1990 г. БКП става БСП. Закриват се партийните организации по месторабота - съкратени са над 10 хиляди “партийни работници”.

- В МВР след инфарктни съвещания се уволняват и пенсионират стотици офицери от Държавна сигурност, а на Кръглата маса се докладва, че ДС вече е бивша.

- На 29 март 1990 г. кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. Страната изпада в тежка финансова криза.

- България научава за лагерите край Ловеч, Белене и Скравена.

- През юни 1990 г. се провеждат избори, СДС очаква да ги спечели - предшества ги стохиляден митинг на Орлов мост, но първа е БСП. Избрано е Велико събрание, което продължава работата на Кръглата маса и започва да пише конституция.

- На 12 юни започва студентската стачка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка, на 10 юли е първото заседание на ВНС във Велико Търново, а на 11 юли Движението за гражданско неподчинение прави Града на истината.

- На 1 август парламентът избира за президент Желю Желев, след 26 дни е запален Партийният дом.

- След три месеца Андрей Луканов ще бъде принуден да подаде оставка на второто си правителство. Липсата на стоки по магазините и опашките в София, купоните за храна и бензин предстоят.

Малко преди пожара двама души обявяват, че ще се самозапалят, ако до 20,30 ч на 26 август не бъде взето решение за сваляне на петолъчката от партийния дом - Пламен Станчев и свещеник Димитър Амбарев. Отвън се събират протестиращи. Вечерта на 26 август Радой Ралин и Йосиф Петров отправят призив към Желев да бъде предотвратен опитът за самозапалване на Павел Станчев.

Явяването им на тв екрана има обратен ефект - много хора излизат на площада. По случайност или нарочно, вместо самозапалване на един или двама мъже, в партийния дом пламва пожар.

Анонимен свидетел разказва, че “почти във всяка стая откъм "Дондуков" и Пресцентъра (по време на изборите там е предизборният щаб на БСП с шеф ген. Любен Гоцев) имаше бидони с нещо като спирт за горене, ацетон, лакочистител - така миришеха. Бели бидони, четвъртити, с черни капачки, пластмасови, 5-6-литрови. Намерихме ги вътре. Не видях някой да ги внася, но видях да ги разливат наоколо.

В стаите на първия и втория етаж имаше по един-два бидона... Към 5,30 часа, когато пожарът беше загасен, се оказа, че тези бидони са горели най-много и са допринесли за разрастването на пожара.” По-късно следствието не намира факти за тези бидони.

В първите часове след пожара очевидци твърдят, че вътре се движели хора в камуфлажни униформи, че преди палежа от сградата са изнесени метални каси и натоварени в камиони, а през това време в Партийния дом е имало маскирани командоси, с палки.

Десетина души чупят, палят и създават впечатление за революция. “Вътре абсолютно се владееше положението. Всичко беше разиграно. Българинът е умерен. Нямаше нахлуване. Просто няколко човека си вилнееха. Пламъци имаше, имаше зрелище, но в никакъв случай не можеше да се каже, че народът е нахлул Това беше повод да махнат палатките”, спомня си Волен Сидеров, който влиза с телевизионния екип на Бойко Станкушев още по време на пожара.

Велислава Дърева казва: “Аз бях през цялото време там. И вътре, и вън. Този човек (Пламен Станчев - б.р.) нямаше намерение да се пали. Не е бил облечен в шинел, напоен с бензин. Мисля, че просто беше напръскан с вода. Аз пуших на една крачка от него. И нищо не пламна. Тренчев викаше: Докато не го махнете това - ще щурмуваме.

През цялото време в Партийния дом имаше хора от БСП. Те бяха вътре. Ден преди пожара някакви хора сваляха решетките долу на партера. И никой не ги спираше, защото мислехме, че това е по някакво нареждане. По-предния ден запалиха един мерцедес. Прекалено много сигнали, че нещо ще стане.”

Мнозина - между тях президентът Желев и бившият конституционен съдия Георги Марков, допускат, че в Града на истината са били инфилтрирани хора, които после са участвали в палежа. Според Желев това е било “провокация на крайните сили сред привържениците на СДС. Те пък самите бяха провокирани от хора, свързани с БСП. Поне това е моето усещане, моята интуиция.

Имаше едно Гражданско неподчинение - то не беше СДС. Едно по-екстремистко движение, което беше лесно да се манипулира от БСП. БСП беше най-заинтересована от това. Тя извади дивиденти, защото по този начин дискредитира опозицията, СДС. Аз никак не изключвам цялата работа да е била подготвена от службите, свързани с определени кръгове в БСП.”

Когато пламва сградата, президентът Желев не е в София, премиерът Луканов не е в България. Александър Лилов, лидер на БСП, нарича пожара “брутален акт, пряка заплаха срещу започналия демократичен процес, груб политически екстремизъм и варварство”.

По това време цялата държавна машина си беше в ръцете на комунистите, казва Луджев. И все пак Желев отчита заслугата на ген. Атанас Семерджиев, тогава негово вице, че не се е стигнало до кръвопролития. Генералът си спомня, че Джуров го притиска да повика вътрешни войски.

Можех да повикам и танковата бригада, казва години по-късно Семерджиев, когато обяснява как е направил всичко възможно да не се стигне до сблъсъци. И защо не е разрешил да се употреби оръжие.

Режисьорката Малина Петрова, която направи документалния филм “Приключено по давност” (167-минутно разследване с много факти и интервюта с участници в събитията), нарича пожара “историческа целесъобразност”. Той си остава една от най-големите мръсни тайни на прехода и дори делото да бъде възобновено, както настояват група интелектуалци, то едва ли ще ни каже истината.

ГЕНКА МАРКОВА

БСП стяга редиците

По-малко разпространена е версията, че партията на социалистите е трябвало да мобилизира своите членове - близо 1 милион по това време,Да им даде знак, че властта няма да се дава, да се вдъхне кураж на онези хиляди партийни работници, останали без работа, както и на уволнените и прогонени от ДС стотици офицери.

Горял архивът

В пламъците изчезва голяма част от архива на ЦК на БКП. И от архива на ГК на БКП в София. Най-засегнати от пожара са две стаи, в които са били финансовите служби на БКП - София, и е изгорял архивът им за 1989 -1990 г.

Тръгва хипотезата, че са подпалвани именно стаите, в които се съхраняват ключови документи от времето на БКП - за финансирането на партията, за изнасянето на капитали (които десетина години след това ще се върнат в страната като чужди инвестиции), за секретни решения на Политбюро.

Очевидци твърдят, че хората, които нахлуват в сградата, са предварително запознати със сложния й лабиринт и са знаели точно къде да палят.

Това са глупости, контрират от страна на социалистите - архивът беше изнасян месеци наред преди това, какъв е смисълът да се пали сградата, ако там не са останали архиви.

Имало инструкции от вън

Според Любен Гоцев пожарът беше “местна инициатива с инструкции от вън. Изпълнителите са българи, но и външни фактори”.

Още преди изборите за ВНС дипломати и посланици му казвали в пряк текст, “че "нашата партия трябва да си иде”...

Евгени Диков, прокурор през 1990г., днес в спецзвено срещу организираната престъпност във ВКП: Изнасяли са архив много преди палежа

- Г-н Диков, кога поехте делото за пожара?

- В деня на пожара бях в отпуск, извън София. Като се върнах, делото ми бе възложено, но не съм участвал в първоначалните следствени действия. И колежката Ана Караиванова, с която работихме, също не е била в самото начало. Ние се включихме на етап, в който бяха издирени по-голяма част от свидетелите и очевидците.

Бяха използвани записите от камерите на БНБ, за да бъдат разпознати някои от участниците и извикани на разпит. Назначихме експертизите - пожаро-техническа, за нанесените щети на сградата. Пораженията бяха за милиони левове.

За голямата зала на Партийния дом експертите бяха категорични, че е непоправимо увредена от високата температура. Не знам как е възстановявана.

- Колко следователи работеха по това дело?

- Мисля, че бяха 7-8 следователи от тогавашното Главно следствено управление. Сред тях Ангел Александров, Румен Андреев, Михаил Генов, Чавдар Киряков, който бе започнал първоначалните следствени действия. Реално бяха извикани да работят всички следователи, които са били на работа, от следствените отделения в районните управления на полицията, столичната дирекция и от Главно следствено управление. Беше трудно, първоначалните следи бяха заличени при гасенето на пожара.

Цялото разследване приключи за 6 месеца и в едномесечния срок изготвихме обвинителен акт срещу 40 души. Първоначално като обвиняеми бяха привлечени около 56-60.

- Какви хора бяха те?

- За повечето се установи, че нямат връзка с палежа. Един от тях беше излязъл предишния ден от затвора. Той беше откраднал факс от горящата сграда. Друг беше счупил стъклата на кола на КАТ, която отцепвала движението по бул. “Дондуков”. Едно момиче, студентка, си беше взела пишеща машина от Партийния дом.

С нея отишла в "Екогласност" и заявила: Искам да стана журналистка. Нося си пишещата машина. Питали я: Откъде я носиш - ами от Партийния дом. Посъветвали момичето по най-бързия начин да я предаде в полицията. За тези хора материалите бяха отделени за районната прокуратура - с обвинения кой за хулиганство, кой за кражба. За момичето мисля, че нямаше обвинения, защото върна машината.

Основните обвиняеми по делото останаха 7 души за умишлен палеж, а останалите 33-ма за унищожаване на чуждо имущество и за хулиганство.

- Колко разпитахте?

- Бяха разпитани 700 свидетели, от които повечето бяха очевидци.

Всеки пречупваше версиите за палежа през политическите си възгледи. Имаше тези, че едва ли не от БСП сами са си запалили Партийния дом, за да унищожат архива, и т.н. Аз имах неофициална информация, че е изнасян архив от Партийния дом месеци преди пожара.

- Потвърди ли се версията, че пожарът е подготвен от среди в БСП? Говореше се за бидони със запалителна течност във всяка стая, подготвени предварително.

- При огледите и протоколите за разпит не установихме такова нещо. Имах неофициална информация, че е изнасян архив и документи преди това. Затова ми се вижда безсмислено да организираш палеж, за да унищожиш документи. След като това ще привлече вниманието.

- Какво безспорно установи разследването?

- Не се установи, че подпалването на Партийния дом е ръководено от организирана структура. Всичко започва от действията на хора с провокативно поведение. Така те привличат т.нар. кибици или сеирджии, които се включват. Същото се случи и при атаката на парламента на 10 януари 1997 г.

Ще ви дам пример - един от обвиняемите излязъл на разходка с гаджето си, но като видял какво става, решил да се включи. Хвърлял камъни, чупил витрини. Като че ли на някого не му харесваше мирният преход. Вероятно се целеше намеса на полицията.

Делото беше със значителен обществен интерес. И всеки понеделник с Ана Караиванова докладвахме на покойния вече главен прокурор Мартин Гунев и на заместниците му Петър Костов и Емил Карамфилов. При разследването сме търсили да открием авторите на чисто криминално деяние - палеж, хулиганство и унищожаване на имущество.

- Оказван ли ви е политически натиск, защото о.р. ген. Атанас Семерджиев твърди, че по политически причини делото е смачкано, за да не се открият истинските виновници?

- Не, категорично. Главният прокурор Мартин Гунев още в началото ни каза: Няма да ви позволя разследване повече от шест месеца, колкото е срокът. Ние имахме разногласия дали само материалите срещу въпросните 7 души, подбудители и подпалвачи, да влязат в съда. А другите материали за останалите обвиняеми да отидат в районния съд, където е тяхната подсъдност.

Но се реши делото да е срещу 40 души. И по тогавашния НПК, и по сегашния нямам спомен да са съдени толкова хора едновременно.

Може би само по времето на Народния съд е имало толкова обвиняеми в едно дело. Броят на обвиняемите затрудни процеса. Ако бяха по-малко, може би щеше да приключи по-бързо.

- Това ли провали делото, което бе връщано многократно и накрая прекратено?

- Според мен делото бе провалено, защото в него беше вложена прекалено много политика. Много политически пристрастия в един чисто криминален процес. Това повлия и на чисто юридическото правилно решение. Вижте атаката срещу парламента през 1997 г. Явно някои хора се чувстват недосегаеми, когато са смесени с тълпата. Любопитното бе, че и при палежа на Партийния дом, и при нападението на парламента имаше хора от агитката на "Левски".

- Вярно ли е твърдението, че повечето от обвиняемите бяха психично болни, лумпени и безработни?

- Имаше само един обвиняем, който бе с психични отклонения. Според мен повечето от тях бяха по-лабилни психически и по-лесно манипулируеми.

- Кога съдът върна делото за първи път?

- След близо месец от внасянето съдът го върна. Ние с Караиванова го дадохме на следователите, за да изпълнят указанията на съда. След това аз напуснах прокуратурата. Делото го довърши колежката Миндова. Остана да го работи следователят Чавдар Герасимов, защото указанията бяха такива, че можеше да ги свърши един човек.

- Защо съдът го върна?

- Според мен при едно такова мегадело, в което работят толкова много хора, се допускат процесуални нарушения. Доколко те бяха съществени, за да бъде върнато делото по този начин, не бих искал да коментирам. Може би аз не съм забелязал тези нарушения.

Ще ви дам пример за размера на работата. Имаше 75 тома материали. Карахме до Съдебната палата с два микробуса веществени доказателства. Сред тях имаше колове за знамена, туби и какво ли още не. По делото имаше около 60 експерти. Като обем и сега мисля, че такова дело не е правено.

- Имаше ли по-известен обвиняем от шефа на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев?

- Другият бе Пламен Станчев, който искаше да се самозапали. Имаше версия, че е искал да направи каскадьорски номер, а не истинско самозапалване. Че се е залял с бензин, разреден обилно с вода. Фактически се създава водна преграда пред огъня. Това, което правят каскадьорите. Но не се потвърди, че бутилката с бензин, която приготвил да се пали, е била напълнена по този начин.

Друг, който си спомням, мисля, че беше член на "Подкрепа" в "Пирогов" - д-р Тома Попов. Оказа се, че когато му пуснахме свидетелство за съдимост, той има 7 присъди, включително и за изнасилване. Което беше много странно за лекар. Честно казано, ако д-р Тренчев не беше обвиняем, мисля, че делото щеше да има друго развитие.

- Наскоро група интелектуалци поиска от главния прокурор делото за палежа на партийния дом да бъде възобновено. Вашият коментар?

- За съжаление по разследването на един криминален случай се работи по горещи следи в първите часове и дни. След 20 години колко от тези свидетели, очевидци и обвиняеми не са между живите? Спомням си за един от обвиняемите, че няколко месеца след палеж беше хваната да пресича нелегално българо-сръбската граница. Доста хора са напуснали страната.

Да се разпитват сега свидетели, мисля, че ефектът ще бъде нулев. Не съм убеден дали по това дело не е изтекла абсолютната давност.

Четете утре: След 20 г. проговаря за първи път пред медиите о.р. подп. Стоян Тошков, тогава командир на Спецотряда за борба с тероризма - СОБТ, т.нар. червени барети.

Стефан ТАШЕВ

Среди, свързани с ДС

Палежът беше умишлено организиран от комунистическата партия или от известни среди от нея, вероятно свързани с ДС", казва режисьорът Евгений Михайлов.

По думите му добре организираната акция е имала за цел и да изкара екстремисти хората, които протестират срещу фалшифицирането на резултатите от изборите: "Фактът, че никога не се стигна до край на разследването и до излизане на истината, потвърждава, че тя е била неудобна."

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,

Камен Тонов свързан с неофициалния охранителен бизнес на Балбузанов Участник от „Биг брадър“ се оказа коз на прокуратурата срещу Камен Балбузанов-Куката. Камен Тонов-Михаловски бе викнат в спецсъда, за да даде показания по дело за рекет, палежи и побои срещу плевенския ъндърграунд герой заради връзките си с неофициалния му охранителен бизнес,

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",