Във фейсбук няма големи и малки народи, има свобода

https://www.24chasa.bg/Article/594559 www.24chasa.bg
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ*

Глобалната мрежа днес улеснява много взаимното опознаване между хората. В тази среда далечното е близко, а чуждото не е заплаха. И докато гражданите се възползват от предимствата на съвременните форми на комуникация, трябва да признаем, че все още липсва достатъчно силното присъствие в тази среда на днешната европейска държава като покровител на образованието, възпитанието, знанието и културата.

Постигането на разбирателство между хората като носители на ценностите на различни култури в глобалния процес на общуване не може да не бъде цел и стратегия на всяка модерна европейска национална политика. Резултатите на тази политика се измерват с постигането на чувство за принадлежност към Европа като общност на равнопоставени различия.

Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е широк. Така гражданите на Европа сами създават новите пространства на междукултурния диалог. В тях нашите деца, младите дигитални граждани на Европа, обитават социалните мрежи, информационни ресурси, отворени енциклопедични системи, виртуални библиотеки, музеи и колекции.

Тези пространства са преди всичко междуличностни и индивидуални. В тях гражданинът общува като носител на своята социална, национална, етническа, религиозна и всякаква друга идентичност. Това са пространства на хоризонталната йерархия - тук няма абсолютна истина от последна инстанция, няма велики и малки народи, но има свобода на изразяването, на достъпа и на мисълта. Най-важната характеристика на тези нови територии на общуването е именно диалогът. Той не е политическо пожелание, а ценност на междукултурното общуване. Ценност, която по нов начин обогатява европейския гражданин.

Нека си представим колко лесно би могъл да се реши проблемът с противоречивите интерпретации на общата ни история, когато младият човек има свободен достъп до образователни ресурси като отворени енциклопедии, онлайн системи за обучение, специализирани социални мрежи.В подобна среда той ще види и другите гледни точки, ще ги съпостави и сам ще формира своето мнение - независимо както пише в неговия учебник по история.

Тази ситуация е шанс за по-доброто взаимно разбиране между хората в Европа, за преодоляването на предразсъдъците и за изпращането на привиденията на миналото в музея. Но тя е и мащабно предизвикателство за ролята на европейските държави в образователната политика - защото трябва да подготви младия човек за среща с другите гледни точки, които го чакат в интернет.

Трябва да го научи да прави информиран избор, когато изгражда своите преценки, да оценява многообразието от възгледи като богатство.

През последните години броят на българите във фейсбук се увеличи взривообразно. Хора от различни поколения намират в тази среда контакти и комуникация с познати и непознати, създават нови приятелства, споделят.

За мнозина от тях, най-вече за по-младите, тази социална мрежа е основна платформа за достъп до света. Тя определя тяхната лична културна ситуация, изградена от техните интереси, убеждения, мечти, желания и постижения. Нима наистина фейсбук и държавата имат допирна точка само в темата хит напоследък - нивото на защита на правото на лична неприкосновеност в тази социална мрежа?

Трябва ли европейският междукултурен диалог в най-новите му форми да бъде по някакъв начин регулиран? Или може би по-верният път е да заложим на саморегулацията. Възможна ли е централизирана европейска политика в тези нови пространства и какви са нейните цели и параметри?

Докато търсим отговори на тези въпроси, ще заложим на интензивен обмен на информация за добри практики в европейските държави за участието и присъствието в тази среда.

Парламентите заедно с гражданското общество трябва да насърчават разширяването на държавната политика за достъп до културни ценности, в т.ч. и в дигиталната среда - най-вече чрез финансиране на социални мрежи, комуникационни канали и на публични информационни ресурси. Това е ключ към създаването на нова среда за толерантно, информирано и идеологически необременено общуване.

Не на последно място, длъжни сме да провеждаме политики, които адекватно отчитат, че поколението на днешните деца и младежи живее в дигиталния свят. А там междукултурния диалог не е цел, той е всекидневие. Това обстоятелство трябва да бъде оползотворено като шанс младите хора да израстват като личности, свободни от предразсъдъците на културната изолация, ксенофобията и шовинизма, но богати със свободния и лесен достъп до постиженията на европейската цивилизация и мотивирани да бъдат активни участници във възприемането на културните различия като глобално богатство на човечеството.

*Как парламентите могат да участват в новите пространства на европейския междукултурен диалог" - това бе темата на срещата на жените-председатели на парламенти на 27 август, чийто домакин бе Цецка Цачева във Варна.

  • За повече коли трябва добра инфраструктура

    За повече коли трябва добра инфраструктура

    България е в дъното на класацията на страните в Европа по брой автомобили на глава от населението. У нас са 407 на 1000 души. За сравнение, в Италия има 663 автомобила на 1000 души. Отделен въпрос е, че българският автомобилен парк е най-остарелият в Европа - караме вехти и потрошени коли. Докато светът върви към автомобили
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо