Време е цар Фердинанд да бъде погребан! И то в България

https://www.24chasa.bg/Article/608585 www.24chasa.bg
Непогребаният дървен саркофаг на цар Фердинанд в криптата на църквата “Свети Августин” в Кобург.

ГИНЬО ГАНЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ 

На 26 февруари 2011 г. се навършват 150 години от рождението на най-дълго царувалия български монарх от Третото българско царство цар Фердинанд. По този повод се учреди един Национален инициативен комитет, който, ръководен от принципите на държавния континюитет, вече предприема различни инициативи - не за фалшива възхвала на царя и царедворството, а за реабилитиране на историческата мярка.

На 25 юли 1887 г. III Велико народно събрание на Княжество България избира за владетел Фердинанд, принц Сакскобургготски.

Този избор е направен във време, когато Великите сили отричат правото на българите да водят самостоятелна политика. С възкачването си на престола Фердинанд става изразител на стремежите на българското общество още от годините на националното ни възраждане за свободна и независима българска държава.

Цар Фердинанд в гр. Кобург през 1946 г.

На 22 септември 1908 г. в Иван-Асеновия храм “Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново княз Фердинанд огласява историческия Манифест към българския народ, с който съединената на 6 септември 1885 г. България се провъзгласява за Независимо българско царство. По този начин се разкъсват веригите на васалитета, които спъват пълноценното развитие на държавата и народа.

Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита бяха в храм “Успение Богородично” в София на панихидата по повод 62-годишнината от смъртта на цар Фердинанд. СНИМКИ: КРИСТИНА ЦВЕТКОВА И АРХИВ

През предходните три десетилетия от освобождението от турско робство и особено след Съединението България израства като “държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи”, както се казва в манифеста.

ГИНЬО ГАНЕВ

Ние, съвременните българи като че ли недостатъчно осъзнаваме изключително важните реални измерения от прогласената от цар Фердинанд и българските държавници независимост, както и неимоверните трудности по пътя на нейното международно признание. С акта на независимостта се отхвърля васалният статут, който тридесет години сковава нормалното развитие на страната ни. С него България открито заявява правото си да участва в международните дела като суверенен държавноправен субект. Освен това с този акт окончателно се утвърждава обединението на Северна и Южна България. Отпадат и всички основания затериториални претенции на Османската империя спрямо бившата Източна Румелия.

Добре е да си припомним думите на тогавашния министър-председател Александър Малинов, когато Високата порта иска откуп за провъзгласената българска независимост от повече от 400 милиона тогавашни златни лева. Той заявява: “Ние не сме се борили за българската независимост, за да я откупуваме със сребро или пари. Ако трябва да я откупим, ще я откупим с нашата, българска кръв.”

В периода на войните за национално обединение 1912-1918 г. българският народ дава чутовни примери на храброст и саможертва. Въпреки това и поради лични заблуди и грешки на монарха се стигна до нещастния за България край на Първата световна война.

На 3 октомври 1918 г. цар Фердинанд е принуден да абдикира и напусна България завинаги. Австро-унгарският император Карл не му позволява да се установи в неговите земи и той се заселва в град Кобург, Германия, откъдето са неговите предци.

Там той се отдава на своите научни интереси и занимания и взема участие в проявите на редица орнитологически и ботанически организации, на които е действителен член.

През 1930 г. по повод венчавката на цар Борис и царица Йоанна старият цар пише писмо на министър-председателя Андрей Ляпчев, в което казва, че най-силното му “желание преди да умре, е отново да види върховете на своето обично Отечество”.

На 10 септември 1948 г., без никога отново да се завърне в България, цар Фердинанд умира. Поради обществено-политическите условия у нас и поради обявената през септември 1946 г. Народна република категорично изразеното му приживе желание да бъде положен за вечен покой на българска земя остава неосъществено. Вече 62 години саркофагът с тленните му останки се съхранява непогребан в криптата на църквата “Свети Августин” в Кобург.

В името на държавността и националната ни памет намираме, че е крайно време тялото на основателя на съвременната царска династия да бъде положено на родна земя.

Подобен акт бе извършен от страна на румънското републиканско правителство с връщането на тленните останки на крал Карол II от Португалия през 2003 г., както и организираното от руското федерално правителство препогребване на починалата в изгнание руска императрица Александра Фьодоровна през 2006 г.

Във връзка с това Националният инициативен комитет постави този въпрос пред съответните държавни институции и заинтересовани страни и предлага тленните останки на Фердинанд да бъдат положени в римокатолическата конкатедрала на Софийско-пловдивската епархия “Свети Лудвиг” - храма, в който се съхранява тялото на неговата съпруга княгиня Мария Луиза.

Останките на дядото на Симеон никога не са полагани в земята

Останките на Фердинанд Първи, който умира като изгнаник в Германия на 10 септември 1948 г., лежат в дървен ковчег, пред каменните саркофази на неговите родители в криптата “Свети Августин” в Кобург.

Бившият български монарх никога не е полаган в земята. Неговата воля е била да бъде погребан до съпругата си Мария Луиза в пловдивска римокатолическа катедрала "Свети Лудвиг".

Още 15 короновани особи от династията на Кобургите са намерили последния си покой в криптата на църквата в Кобург.

Божият дом е построен по заповед на херцог Ернст Втори в неоготически стил през 1860 година. Църквата се намира на малко възвишение в града точно под крепостта на фамилията. Криптата под нея е дело на архитекта Георг Ротбарт.

В нея по традиция намират вечен покой телата на покойниците на католическата линия от фамилията на Кобургите. Криптата е наричана и "Кохари", както наричат и най-голямата ценност на династията - огромни диаманти, с които се гордеела майката на Фердинанд Клементина Орлеанска. Тя също почива там в саркофага на съпруга си принц Аугуст. Синовете на двойката - Фердинанд Български, Фердинанд Филип и Лудвиг Аугуст, са положени край тях.

Единствено българският цар не е в саркофаг, а в дървен ковчег.

Забележителност в криптата е каменният гроб на принц Аугуст и съпругата му Клементина, който е направен от скулпторите Аме Миле и Алоиш Щробл.

Фердинанд Първи пристига като изгнаник в Кобург с влак през 1918 година. Прекарва последните си години ту в двореца Августин, ту в една вила в дворцовата градина.

В Кобург той се отдава изцяло на страстта си към хербариите и събира всякакви видове насекоми. Предприема множество пътешествия между 1930 и 1933 г. до Източна Африка, Египет и Судан. Оттам докарва десетки видове птици в Кобург, които живеят в градината на вилата му. Става прочут като орнитолог и ботаник и дори получава титлата почетен член на Германския орнитологически съюз. След смъртта му на 10 септември е положен в криптата до родителите си.

КАПКА ТОДОРОВА, Германия

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Апелативните магистрати откриват нарушение Ще се гледа от други съдии за нова присъда, майката на Ники била игнорирана На първа инстанция ще се гледа отново делото срещу Анита Желева-Мейзер. Това решиха апелативните магистрати след почти един месец размисъл. Те са категорични, че делото трябва да се гледа пак от други съдии,

За двата си концерта в "Арена Армеец" Умопомрачителна сума ще лапне шоуменът Слави Трифонов за двата си концерта в "Арена Армеец". Дългия ще прибере почти 1,5 милиона лева, изчисли "България Днес". След като разпродаде за по-малко от 30 минути билетите за концерта си в най-голямата зала в България на 16 юни,

Проверяват съдийка за покровителство над Камен Балбузанов Магистрати и ченгета месеци наред покриват жалби срещу плевенския мафиот Висши полицаи и съдийка от Плевен са заподозрени за покровителство над бандата на Камен Балбузанов-Куката. Това разкриха пред "България Днес" източници от съдебната система,