Министър на ромите? Ще си имаме гето и във властта

https://www.24chasa.bg/Article/612914 www.24chasa.bg
Харалан Александров

С Харалан Александров разгпваря МИЛА ГЕШАКОВА

- Ще промени ли положението на ромите специален министър за тях, както предложи френският посланик у нас Етиен дьо Понсен, г-н Александров?

- Институционализирането на ромския проблем в отделно ведомство носи риска от създаване на гето вътре в самата администрация. А това е прекият път останалите министерства да абдикират от отговорност. Сполучливата интеграция на ромите е въпрос на координиране на многобройни комплексни политики на локално и институционално ниво.

- Толкова ли са страшни нашите цигани, че Париж така демонстративно ни ги върна?

- Не те, а проблемът с интегрирането им в модерните общества е страшен. Но със сигурност репатрирането им е знак, че бедните роми не са добре дошли в охолна буржоазна Европа. Нерешеният проблем с интеграцията им се оказва неочакван и неискан подарък за Запада от преждевременното присъединяване на България и Румъния.

Най-лесно е този проблем да бъде изхвърлен обратно там, откъдето е дошъл. Истината обаче е, че той не може да бъде заметен така лесно и тепърва ще се превръща в проблем на целия Европейски съюз наред с останалите предизвикателства, пред които е изправен.

- България не реагира въпреки протестите срещу акта на Саркози. Солидарност и съгласие с политиката му ли е това?

- Това беше златна възможност българското правителство да предложи цялостен план за интеграцията на ромите и да получи щедро финансиране от засрамените европейци. Още една възможност, която проиграхме. По-скоро е проява на посрамено дистанциране от провала на българската политика за интеграция, който Франция не особено дипломатично ни припомни с тази акция. Напоследък държавните институции се занимават основно с пиар на управлението, а посрещането на прокудените цигани няма особено голям рекламен потенциал.

Очаквам ухажването на ромите и по-точно на техните тартори, които контролират търговията с гласове, да се активизира с приближаването на изборите.

- Независимо от всичко нашите мургави събратя са доволни от отношението на Париж, и даже споделили, че ще търсят пътища да се върнат.

- Няма съмнение, че ще се опитат да се върнат, икономическата емиграция отдавна е основен източник за оцеляване на бедните ромски семейства и цели общности. Далече по-тревожно е, че все повече млади и квалифицирани българи се замислят дали да не последват техния пример и да търсят късмета си в чужбина, притиснати от икономическата криза и угнетяващата обществена среда у нас. Когато образовани и активни хора започнат да се чувстват като маргинализирано малцинство в собствената си страна, това вече е сериозен проблем.

- Защо у нас ромите стават мързеливи, а в чужбина повечето от тях изкарват добри пари?

- Далече не всички роми у нас са мързеливи и далече не всички преуспяват в чужбина - и тук, и там на тях им е отредена маргинална ниша в икономиката и обществото, която те често заемат с охота и която експлоатират със забележителна изобретателност. Проблемът на провалената интеграция не се корени в характеристиките на етническите малцинства или мнозинства в една държава, а в патологичните отношения между тях. В този смисъл разкъсването на омагьосания кръг на бедността и мизерията е въпрос на дългосрочна политика на просвещаване, промяна на нагласи и практики и учене от опита.

В България такава политика е невъзможна поради краткосрочните хоризонти на планиране на политическите играчи - от избори до избори. Единственият коректив на тази политическа безотговорност в годините на прехода беше външният натиск от страна на различни международни организации, който сега е обезсилен поради членството на България в ЕС.

- От реакцията на Париж не личи, че европейците знаят как да постъпят с ромските малцинства. У нас знаят ли?

- Истината е, че никой в Европа няма решение на ромския порблем, но по-лошото е, че сякаш вече никой не опитва да намери такова. В България ромите от десетилетия са жертва на тежка стигма и на систематична политика на развращаване и експлоатиране на мизерията, неграмотноста и зависимостта. В годините на прехода тази политика се практикува повсеместно спрямо всички български граждани - българи, турци, роми и др. - но по икономически и социални причини ромите са най-уязвими за вируса на инженираната деградация.

Когато в продължение на поколения една общност е притискана към социалното дъно, тя развива перверзни механизми за оцеляване, които започват да се превръщат в част от нейната идентичност - това, което се нарича култура на бедността или култура на гетото. Цяло чудо е, че български роми, израсли в гетата, намират сили да се изтръгнат от тази съдба и се опитват да променят живота си.

Казвам това, защото се страхувам, че този акт на безпомощност от страна на френскотою правителство ще затвърди тежката стигма срещу ромите и ще насърчи безотговорната политика на българските власти - видите ли, никой не може да се справи с циганите, защо ни натяквате, че ние нищо не правим?

- Ще ни изгонят ли от ЕС, преди да ни приемат в Шенген?

- Не, освен ако самият Европейски съюз не тръгне да се разпада по една или друга причина. Изгонването на страна членка далече не е толкова проста работа като изгонването на група роми. Но самият факт, че все по-често си задаваме този въпрос, е доста притеснителен и издава дълбокото ни подозрение, че като общност не принадлежим към културния европейски свят.

- Ромите у нас са известни донори на купени гласове. Очаквате ли това да се случи и в изборната 2011 г.?

- Очаквам, разбира се, и то в още по-големи размери. За жалост в България кризата обикновено не води до учене и тъсене на нови решения, а до ожесточаване на борбата за ограничените ресурси, контролирани от държавата. Закономерно това ще се изрази в освирепяване на политическо-икономическите групировки, оспорващи си властта върху свиващия се обществен ресурс, и до разцвет на уродливи политически практики.

Бедните, неграмотни и отчаяни хора са най-лесната жертва на политическа злоупотреба.

- Мнозина прогнозират, че следващата година ще е тежка за ГЕРБ, правителството и премиера.

- Проблемът не е, че ще е тежка за ГЕРБ, а че ще е тежка за хората, за техния бизнес и домакинства, за социалната и здравната система, които осигуряват оцеляването на най-уязвимите. В момента българският бизнес и българските граждани, лишени от качествени публични услуги, сакрупен кредитор на декапитализираната държава. Да се надяваме, че жизнените сили на българското общество ще издържат и на този удар.

- Кога ще се стабилизира държавата?

- Когато се стабилизира обществото - когато постигне съгласие по основните принципи на съвместното живеене и намери сили да ги следва без необходимост от външна репресия; когато преоткрие изгубената морална посока и само отъпка пътя към своето бъдеще като цивилизована общност. Един от признаците за тази нормализация е хуманното и ангажирано отношение към изключените малцинства.

  • Защо филтърът пред детското меню е важен

    Европейският съюз ще въведе нова регулация, засягаща нездравословните храни - в които има много сол, захар или трансмазнини. Ще се ограничи рекламата им в социалните мрежи чрез известни личности, както и промоциите им в магазините.  Замислените мерки са в правилна посока. Няма нужда да обясняваме колко важна е добрата храна в детска възраст.
  • ТЕЛК да не включва само водещото заболяване

    С оценка, основана вече само на целта икономии, ние ще трябва да сме вече най-работоспособните, иначе губим пенсията си ЙОРДАНКА ТОДОРОВА, председател на майките в инвалидни колички в България ХОРАТА с увреждания живеят с мизерни пенсии средно по 223 лева. Именно национално представените организации за правата им са тези,