Министър на ромите? Ще си имаме гето и във властта

https://www.24chasa.bg/Article/612914 www.24chasa.bg
Харалан Александров

С Харалан Александров разгпваря МИЛА ГЕШАКОВА

- Ще промени ли положението на ромите специален министър за тях, както предложи френският посланик у нас Етиен дьо Понсен, г-н Александров?

- Институционализирането на ромския проблем в отделно ведомство носи риска от създаване на гето вътре в самата администрация. А това е прекият път останалите министерства да абдикират от отговорност. Сполучливата интеграция на ромите е въпрос на координиране на многобройни комплексни политики на локално и институционално ниво.

- Толкова ли са страшни нашите цигани, че Париж така демонстративно ни ги върна?

- Не те, а проблемът с интегрирането им в модерните общества е страшен. Но със сигурност репатрирането им е знак, че бедните роми не са добре дошли в охолна буржоазна Европа. Нерешеният проблем с интеграцията им се оказва неочакван и неискан подарък за Запада от преждевременното присъединяване на България и Румъния.

Най-лесно е този проблем да бъде изхвърлен обратно там, откъдето е дошъл. Истината обаче е, че той не може да бъде заметен така лесно и тепърва ще се превръща в проблем на целия Европейски съюз наред с останалите предизвикателства, пред които е изправен.

- България не реагира въпреки протестите срещу акта на Саркози. Солидарност и съгласие с политиката му ли е това?

- Това беше златна възможност българското правителство да предложи цялостен план за интеграцията на ромите и да получи щедро финансиране от засрамените европейци. Още една възможност, която проиграхме. По-скоро е проява на посрамено дистанциране от провала на българската политика за интеграция, който Франция не особено дипломатично ни припомни с тази акция. Напоследък държавните институции се занимават основно с пиар на управлението, а посрещането на прокудените цигани няма особено голям рекламен потенциал.

Очаквам ухажването на ромите и по-точно на техните тартори, които контролират търговията с гласове, да се активизира с приближаването на изборите.

- Независимо от всичко нашите мургави събратя са доволни от отношението на Париж, и даже споделили, че ще търсят пътища да се върнат.

- Няма съмнение, че ще се опитат да се върнат, икономическата емиграция отдавна е основен източник за оцеляване на бедните ромски семейства и цели общности. Далече по-тревожно е, че все повече млади и квалифицирани българи се замислят дали да не последват техния пример и да търсят късмета си в чужбина, притиснати от икономическата криза и угнетяващата обществена среда у нас. Когато образовани и активни хора започнат да се чувстват като маргинализирано малцинство в собствената си страна, това вече е сериозен проблем.

- Защо у нас ромите стават мързеливи, а в чужбина повечето от тях изкарват добри пари?

- Далече не всички роми у нас са мързеливи и далече не всички преуспяват в чужбина - и тук, и там на тях им е отредена маргинална ниша в икономиката и обществото, която те често заемат с охота и която експлоатират със забележителна изобретателност. Проблемът на провалената интеграция не се корени в характеристиките на етническите малцинства или мнозинства в една държава, а в патологичните отношения между тях. В този смисъл разкъсването на омагьосания кръг на бедността и мизерията е въпрос на дългосрочна политика на просвещаване, промяна на нагласи и практики и учене от опита.

В България такава политика е невъзможна поради краткосрочните хоризонти на планиране на политическите играчи - от избори до избори. Единственият коректив на тази политическа безотговорност в годините на прехода беше външният натиск от страна на различни международни организации, който сега е обезсилен поради членството на България в ЕС.

- От реакцията на Париж не личи, че европейците знаят как да постъпят с ромските малцинства. У нас знаят ли?

- Истината е, че никой в Европа няма решение на ромския порблем, но по-лошото е, че сякаш вече никой не опитва да намери такова. В България ромите от десетилетия са жертва на тежка стигма и на систематична политика на развращаване и експлоатиране на мизерията, неграмотноста и зависимостта. В годините на прехода тази политика се практикува повсеместно спрямо всички български граждани - българи, турци, роми и др. - но по икономически и социални причини ромите са най-уязвими за вируса на инженираната деградация.

Когато в продължение на поколения една общност е притискана към социалното дъно, тя развива перверзни механизми за оцеляване, които започват да се превръщат в част от нейната идентичност - това, което се нарича култура на бедността или култура на гетото. Цяло чудо е, че български роми, израсли в гетата, намират сили да се изтръгнат от тази съдба и се опитват да променят живота си.

Казвам това, защото се страхувам, че този акт на безпомощност от страна на френскотою правителство ще затвърди тежката стигма срещу ромите и ще насърчи безотговорната политика на българските власти - видите ли, никой не може да се справи с циганите, защо ни натяквате, че ние нищо не правим?

- Ще ни изгонят ли от ЕС, преди да ни приемат в Шенген?

- Не, освен ако самият Европейски съюз не тръгне да се разпада по една или друга причина. Изгонването на страна членка далече не е толкова проста работа като изгонването на група роми. Но самият факт, че все по-често си задаваме този въпрос, е доста притеснителен и издава дълбокото ни подозрение, че като общност не принадлежим към културния европейски свят.

- Ромите у нас са известни донори на купени гласове. Очаквате ли това да се случи и в изборната 2011 г.?

- Очаквам, разбира се, и то в още по-големи размери. За жалост в България кризата обикновено не води до учене и тъсене на нови решения, а до ожесточаване на борбата за ограничените ресурси, контролирани от държавата. Закономерно това ще се изрази в освирепяване на политическо-икономическите групировки, оспорващи си властта върху свиващия се обществен ресурс, и до разцвет на уродливи политически практики.

Бедните, неграмотни и отчаяни хора са най-лесната жертва на политическа злоупотреба.

- Мнозина прогнозират, че следващата година ще е тежка за ГЕРБ, правителството и премиера.

- Проблемът не е, че ще е тежка за ГЕРБ, а че ще е тежка за хората, за техния бизнес и домакинства, за социалната и здравната система, които осигуряват оцеляването на най-уязвимите. В момента българският бизнес и българските граждани, лишени от качествени публични услуги, сакрупен кредитор на декапитализираната държава. Да се надяваме, че жизнените сили на българското общество ще издържат и на този удар.

- Кога ще се стабилизира държавата?

- Когато се стабилизира обществото - когато постигне съгласие по основните принципи на съвместното живеене и намери сили да ги следва без необходимост от външна репресия; когато преоткрие изгубената морална посока и само отъпка пътя към своето бъдеще като цивилизована общност. Един от признаците за тази нормализация е хуманното и ангажирано отношение към изключените малцинства.

  • Бунтът на невежите

    Бунтът на невежите

    Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм. Правителствата по света са поставени на изпитания. Те търсят пътища за ограничаване на щетите от сполетялата ни пандемия. Политиците се опират на знанията на стотици и стотици медици:

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо